Решение № 260181 от 19.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260181 гр. Пловдив, 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5418 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.50 ЗЗД.

В исковата молба с вх. № 43801/ 20.09.2013 г., по повод на която е образувано гр.д. № 15027 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, Х гр.с., ищците Д.В.В. и И.Т.Д. твърдят, че са съсобственици, всеки от тях по ½ идеална част от ПИ с идентификатор № ******, находящ се в гр. ****** с площ от 248 кв.м. Поддържат, че ответниците са съсобственици на съседния поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. ******. Посочват, че между двата имота от десетилетия съществувала масивна тухлена ограда с дължима около 8 метра, височина около 1,55 м., с железобетонни колони 0,25 м./ 0,25 м. и шапка 0,25 м./ 0,07 м. Излагат твърдения, че преди години в дворното място на ответниците, непосредствено до оградата, поникнало дърво от вида *****, *****, *****, което към момента на подаване на исковата молба в съда било с височина 6-8 метра. Сочат, че въпреки опитите да уредят доброволно спора с ответниците, последните не били съгласни да премахнат дървото, като дори го поддържали, а най-големи пречки за отстраняването му създавал първият ответник – А.М.. Дървото било голямо, като кореновата му система прониквала под фундамента на сградата, а клоните били над дворното място на ищците. Поддържането на дървото пречело на ищцовата страна да упражнява правото си на собственост, като в имота им падали листа и клони, което правело неизползваема голяма част от него; натискът на дървото върху оградата довел до повреждането й, като се наклонила към двора, появили се пукнатини, паднали парчета мазилка, шапката на оградата се напукала и изместила с 3-4 см., стъблата за гаражите пред оградата се изкривила и изместила в дъга. Предвид изложените фактически твърдения, предявяват настоящия иск, с който претендират процесното дърво да бъде премахнато от ответниците, както и същите да бъдат солидарно осъдени да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради нарушаване целостта на оградата и стълбата в техния имот, в размер на 700 лв. Молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника Ж.М.Л., със становище за основателност на предявения негаторен иск. Заявява съгласието си процесното дърво да бъде премахнато и да не и бъдат възлагани в тежест разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А.И.М., И.А.М. и З.Т.М. със становище за неоснователност на предявените искове. Поддържат, че не са налице основанията за премахване на процесното дърво, тъй като не пречело и не препятствало упражняването на правото на собственост на ищците. Сочат, че оградата между двата имота попадала изцяло в имота на ответниците, като не навлизала в имота на ищците, поради което не можело да се претендира обезщетение за вреди. Твърдят, че процесното дърво се намирало на отстояние от около един метър от стълбата на ищците, която била желязна и нямало как да се деформира. Дървото се намирало в северната страна на жилищната сграда, поради което не пречело на светлината да достига до имота. Сочат, че в изпълнение на заповед № РД-******г. на ****на Район ****, община *****, клоните на дървото, които навлизали в имота на ищците, били премахнати, поради което никаква част от короната на дървото не навлизала в техния имот. Предвид изложените твърдения, молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Писмен отговор е постъпил и от ответниците Т.П.Т., С.П.П. и Ж.М.Л., в който излагат твърдения, идентични на тези, наведени от ответниците А.И.М., И.А.М. и З.Т.М., като молят за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение от 17.03.2014 г. на основание чл.228 ГПК като ответник по делото, на мястото на ответника „Рози-21“ ЕООД е конституирано дружеството „Х-Р“ ЕООД.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Х-Р“ ЕООД, чрез адв. Г.Б., със становище за основателност на предявения негаторен иск. Изразява съгласие процесното дърво да бъде премахнато, тъй като било израснало на по-малко от метър от страничната регулационна линия със съседния имот, което било в нарушение на нормите на чл.52 ЗС. Възразява срещу иска за обезщетяване на вреди, доколкото твърди, че не е причинило такива на ищците.

Заявява, че процесната ограда не била собственост на ищците, а на ответниците, поради което ищците не биха могли да претърпят вреди от нарушаването на целостта й.

Намира, че не била налице причинна връзка между поведението му и твърдените вреди, доколкото ответното дружество не се противопоставяло на премахването на дървото, а това било сторено само от ответника А.М.. Поддържа, че не следвало да бъде задължаван за разноски, доколкото не бил дал повод за завеждане на делото.

С протоколно определение от 19.03.2015 г. по гр.д. №

15027 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, Х гр. състав е одобрена спогодба между ищците и част от ответниците - Ж.Л., Р.С., В.П., В.П., Г.П. и „Х-Р“ ЕООД, като производството по делото е прекратено по отношение на тези страни.

По гр.д. № 15027/ 2013 г. е постановено решение №

3470/ 26.10.2015 г., с което са осъдени ответниците И.М., З.М., Т.Т. и С.П. на основание чл. 109 ЗС да премахнат процесното дърво, както и са осъдени същите ответниците заплатят сумата от 331 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът против ответника А.И.М. е отхвърлен.

С решение № 980/ 06.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 155 по описа за 2016 г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с. е обезсилено изцяло решението на първата инстанция и делото е върнато на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на задължителните необходими другари, притежаващи вещни права върху поземления имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. ******. В хода на въззивното производство след постановяване на решението, предвид установената смърт на ответника И.А.М. с определение от 20.10.2016 г. е конституирана като страна наследничката му М.И.Н..

С определение № 293/ 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 5275 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед задължителните указания на влязлото в сила решение на Окръжен съд Пловдив делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд, като е образувано гр.д. № 10551 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, XVII гр.с. С определение от

13.07.2017 г. като ответници са конституирани Ж.М.Л., Р.А.С., В.Г.П., В.М.П., Г.В.П. и „Х-Р“ ЕООД.

По делото е постъпила молба от 01.08.2017 г. от ищцата

И.Т. Д., с която се отказва изцяло от предявените от нея искове и моли производството да се прекрати по отношения на нея. С протоколно определение от 22.01.2018 г. с оглед заявения отказ от иск производството по делото е прекратено по отношение на ищцата И.Д..

По делото е постановено решение № 2237 от 06.06.2018 г., с което съдът е уважил предявените искове по отношение на ответниците с изключение на ответника А.М., искът срещу който е отхвърлен. Уважен е искът по чл.50 ЗЗД, като съдът е осъдил ответниците да заплатят сумата от 331 лв. на ищеца, като го е отхвърлил до пълния му предявен размер от 700 лв. Решението е обжалвано от ответниците М.Н., С.П., Т.Т. и З.М., в осъдителната му част, както и от ищеца Д.В. в частта за отхвърляне на исковете срещу ответника А.М.. В частта за отхвърляне на иска по чл.50 ЗЗД за разликата от 331 лв. до пълния предявен размер от 700 лв. решението на РС Пловдив по гр.д. № 10551/ 2017 г. не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила.

С решение № 23 от 07.01.2019 г. е обезсилено решението на Районния съд, постановено по гражданско дело 10551 от 2017 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Районния съд за изпълнение на указанията, обективирани в мотивите на решението, а именно конституиране на всички задължителни необходими другари на страната на ответника, съсобственици или носители на ограничени вещни права върху имота. Окръжният съд е констатирал в мотивите на решението си, че обжалваният съдебен акт в частта за отхвърляне на иска по чл.50 ЗЗД за разликата от 331 лв. до пълния предявен размер от 700 лв. не е обжалван и като такъв е влязъл в законна сила.

След повторното обезсилване на решението на Районния съд е образувано гр. д. № 5418 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. С определение от 30.05.2019 г. като ответници са конституирани Н.В.М., В.В.Б., А.В. В., А.Н.Д., Г. Р. К..

С определение № 6895 от 20.06.2019 г. като ответници са конституирани Т.Г.Л., Г.В.В., К.К.Н., Т.П.Н. и Н.К.П.. Със същото определение е прекратено производството в частта му по отношение на конституирания ответни Г. Р. К..

По делото са постъпили писмени отговори от ответниците А.В. В., В.В.Б.,

Н.В.М. и А.Н.Д., чрез адвокат П., които са с идентично съдържание. Ответниците заявяват, че дървото не е засадено от никой от съсобствениците, а е израснало само. Не възразяват срещу премахването му, като считат, че дърветата от този тип не са под особена закрила на закона. Също така корените му се развиват нашироко и дълбоко, увреждат канализационни тръби и създават опасност за инфраструктурата и културното наследство. Молят да не им бъдат възлагани в тежест разноски, тъй като не са станали повод за завеждане на делото.

Отговор е постъпил и от ответниците Т.П.Н. и К.К.Н., с който изразяват съгласие да бъде премахнато дървото от имота и да се уважи предявеният негаторен иск.

Заявяват, че са собственици от 2018 г., нямат вина за възникване на спора, поради което молят да не бъдат осъждани за заплащане на обезщетение за вреди.

Ответници Т.Г.Л., Г.В.В. и Н.К.П. не са депозирали писмени отговори в предоставения от съда срок.

По делото е установено, че ответницата В.М.П. е п. на *****г.

Поради това с протоколно определение от 08.06.2020 г. производството по отношение на тази ответница е прекратено. Доколкото нейни законни наследници са *****й В.

П. и *****й Г.П., които вече са ответници по делото, то съдът не е конституирал на място на починалата страна нейните законни наследници.

Предвид изложената по-горе хронология съдът намира за яснота за очертае субективния и обективен предмет на настоящото производство, а именно: предявени искове от Д.В.В. против А.И.М., З.Т.М., Т.П.Т., С.П.П., Ж.М.Л., „Х-Р“ ЕООД, В.Г.П., Г.В.П., Р.А.С., М.И.Н., Н.В.М., В.В.Б., А.В. В., А.Н.Д., Т.Г.Л., Г.В.В., К.К.Н., Т.П.Н. и Н.К.П., с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат процесното дърво *****, *****, китайски кестен, както и за осъждането им на основание чл.50 ЗЗД да заплатят причинените от вещта вреди в размер на 331 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** се установява, че Д. В. В. – Г. дарява на *****си И.Т.Д. целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от дворното място, цялото с площ от 242 кв.м., представляващо парцел *****, находящо се в гр. ******.

С констативен нотариален акт № ***** Д.В.В. е признат за собственик на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от дворното място с площ от 242 кв.м., представляващо парцел ***** от кв. ***по плана на гр. *****.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***** се установява, че И.А.М. и З.Т.М. са придобили правото на строеж по отношение на самостоятелни обекти – апартамент и гараж, находящи се в построената жилищна сграда в поземления имот в гр. ******, ведно с 10,70 % идеални части от правото на собственост по отношение на дворното място.