Решение № 3 от 03.01.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр.Мадан, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20235430100281 по описа за 2023 година

Предявен е иск от С. Г. В. против ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3650 лева на основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.09.2021 между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № **. Съгласно чл. 6 от Договора, същият е до 25.09.2025 г.., т.е. 48 календарни месеца. Съгласно чл.7 т.1 от Договора, общият му размер за усвояване бил 10000.00 лв.

Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите когато потребителя е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно- по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Съгласно чл. 9 т.1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е както следва: 41.12 %. Съгласно чл.9 т.2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно т.9.3 за нуждите на този Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по т.9.1.

Съгласно чл.10 от договора, годишният процент на разходите ( ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, 1 използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение №1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на разходите ( ГПР): 49.75, 2) обща сума от потребителя: 20521.77.

Погасителният план към договора е обективиран в чл. 11 т.2 от Договора, като съгласно същият: Договорът е сключен за срок от 48 календарни месеца, съответно налице са 48 погасителни вноски всяка на стойност от 427.53 лв.

Във всяка вноска се включва главница и лихва (т.е. погасителните вноски по договора имат характер на анюитети), като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата (напр. в първата вноска на стойност 427.53 лв. се включват: главница в размер на 84.82 лв. и лихва в размер на 342.71 лв. В последната вноска на стойност 427.86 лв. се включват: главница в размер на 413.68 лв. и лихва в размер на 14.18 лв.); Всяка вноска е с падеж 25- то число на съответния месец; Общо дължимата главница е в размер на 10000.00лв., а общо дължимата лихва в размер на 10521.77 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 20521.77лв. Ищцата погасила предсрочно процесният договор за кредит като е заплатила сумата от 13650 лв. на 01.08.2022 г. Ищцата счита, че договор за потребителски кредит № ** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: Не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нищожна била клаузата на чл.9 т.1 от процесният договор за потребителски кредит, поради противоречието й с добрите нрави ( чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД), като съображенията ни за това са следните: Така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави.

Действително към датата на уговаряне размера на лихвата няма императивни разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означавало, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 41.12% годишно надхвърля четири пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Ищецът се позовава на чл. 23 от ЗПК, като сочи, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 10000 лв, а ищцата заплатила към момента на предявяване на иска 2 сумата от 13650 лв. В случая ответното дружество било получило недължимо сумата от 3650 лв. доколкото тя се явява дадено без правно основание по недействителен договор за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, което изискване било спазено и написано в Договора: ГПР - 49,75 % и обща дължима сума 20 521,77 лева. Сочи, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“ не е императивно. В процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсвали неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Оспорва въведеното възражение в исковата молба, че уговорката предвиждаща заплащане на лихва в уговорения в договора размер е нищожна. Сочи, че за разлика от разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, където лихва „може да се уговори“, при банковия кредит по чл. 430 от ТЗ задължително следва да има уговорена възнаградителна лихва. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване.

Посочва, че в актуалната съдебна практика също е изоставено разбирането, че уговорка за възнаградителна лихва, която надхвърля двукратно/трикратно законната лихва по обезпечени/необезпечени кредити, е нищожна, поради нарушение на добрите нрави. Посочва, че с приемането на чл.19, ал.4 ЗПК в сила от 23.07.2014г. се определи горна граница за потребителските кредити в 5-кратен размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за потребителя, в т.ч. лихви, възнаграждения и т.н. Прилага справка за извършени плащания и погасявания по процесния договор за потребителски кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Постъпило е становище вх. № 2299/20.10.2023 г. от ищцата, с което оспорва въведените в отговора на исковата молба възражения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ** от 24.09.2021 г., по силата на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 10 000 лева, която следвало да бъде върната на 48 месечни погасителни вноски с краен падеж 25.09.2025 г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 41%, при ГПР 49,75 %, обща сума дължима от потребителя 20521,77 лева, при размер на месечната погасителна вноска 427,53 лева, включваща главница и лихва. Съгласно чл.9 т.2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината.

Съгласно т.9.3 за нуждите на този Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по т.9.1. Съгласно чл.10 от 3 договора, годишният процент на разходите ( ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение №1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на разходите ( ГПР): 49.75, 2) обща сума от потребителя: 20521.77 лева. Възникването на кредитното правоотношение не е съпроводено от сключване на договор за застраховка.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит от 24.09.2021 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай се констатира, че са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че годишния процент на разходите изчислен при условия: размер на кредит/главница/- 10 000 лв., годишен лихвен процент -41,12% , дължима лихва -10521,77 лв. -погасителен план 47 равни вноски по 427,53 лв. , 1 вноска -427,86 лв. -обща дължима сума -20521,77 лв. е 49.7538 % и включва ,като разход само - лихва. По Договора С. В. е заплатила 13716,45 лв., като са погасени : -Главница - 10 000 лв., Договорна лихва - 3592,27 лв., Наказателна лихва - 33,10 лв., Такса предсрочно погасяване - 90,08 лв. Съдът кредитира заключението на 4 изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните. От същото се установява, че посочения в договора за кредит ГПР е включена само лихвата, като той съответства на изчисления от вещото лице размер. В договора е посочен действителният размер на прилагания ГПР, който не надвишава установения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК – пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ. При това положение въведеното възражение от ищеца за недействителност на процесния договор за кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е неоснователно.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28f03f22-7528-4f7f-ab78-cb11312f1bca