Решение № 735 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330109959 по описа за 2025 година

Производството е по осъдителен иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът И. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Р. Н. Р., с адрес: гр. ***, в исковата си молба против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115Е, ет.5, е поискал от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да върне сумата от 248,55 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ***

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че на 02.05.2025 г. е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № *** г., по силата на който са му предадени в заем сумата в размер на 1 400 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 49 % и годишен процент на разходите - 63,96 % за срок до 18.07.2025г., платимо разсрочено на 11 седмични вноски - първите две от тях в размер на 13,34 лв. и останалите девет от тях в размер на 163,06 лв.

Съгласно чл. 6. ал. 1 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с Поръчител/и. Поръчителството може да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

1. При един поръчител - осигурителния доход на Поръчителят при договор за 1 потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лв., следва да в размер на не помалко от два пъти размера на минималната работа заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат кредит на Кредитополучателят в размер над 2000 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работа заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя.

2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лв., следва да в размер на не по-малко от минималната работа заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат кредит на Кредитополучателят в размер над 2000 лв.. осигурителният доход на Поръчителите следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работа заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя.

3. Да не е/са поръчител/и по други договори за заем, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица;

4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение;

5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

6. При отказ на Поръчителя/ите да предостави/ят съгласие за проверка на осигурителните му доходи в НОИ, удостоверението на осигурителният му/им доход се доказва пред Кредитора с представяне на служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

7. Договорът за поръчителство, Приложение № от настоящия договор, следва да се подпише между страните в срок до 6 дни от сключване на договора за кредит, при падеж на първа погасителна вноска на 7-ми ден от сключване на настоящия договор.

При договорен падеж.

При неизпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора, на осн. чл. 7, ал. 5 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 419,78 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговореният между страните срок за представяне на обезпечение.

Към Договор за потребителски кредит било подписано Приложение № 4 наименувано „СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ № ***. В него било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за обезпечение и начисляване на горепосочената неустойка, то размера на всички плащания по договора за кредит в размер на 1494,22 лв. и неустойка в размер на 419,78 лв. се консолидират и ще се изплащат разсрочено на 11 равни месечни вноски, всяка в размер на 174 лв.

2

На дата 12.05.2025 г. ищецът е поискал да изплати предсрочно договора за кредит, като му е посочено, че дължимата от него сума е в размер на 1 648,55 лв., която той е заплатил.

Твърди, че кредитът е нищожен и на връщане е подлежала само главницата в размер на 1 400 лв., като твърди, че разликата между главницата и платената сума в размер на 248,55 лв. е платена без основание и следва да му бъде върната.

Твърди, че сключеният с ответното дружество Договор за паричен заем е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11. ал. 1, т, 10 от ЗПК.

Твърди, че посочения ГПР в договора не отговарял на реално приложения. Твърди, че в ГПР по договора било включено единствено възнаградителната лихва, като реално приложения е различен от посочения в договора за кредит. Това е така. тъй като не е включено в ГПР предвидената в чл. 7, ал. 5 от договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

В ГПР следвало да се включи предвидената неустойка, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора. Поставяйки неизпълними изисквания към заемополучателят, кредитодателят си е гарантирал допълнителна печалба, която следва да бъде включена в размера на ГПР. Счита, че визираната в чл. 7, ал. 5 от договора неустойка представлява скрита печалба (конструкция да прикрие действителните разходи по кредита), с която кредиторът допълнително се обогатява. (В този смисъл Решение на СЕС от 21 март 2024г„ С.Р.Г. и „Профи Кредит България“ ЕООД, С-714/22). Изрично в чл. 7, ал. 7 от Договора, Кредитодателят е посочил, че неустойката не е включена в ГПР, под претекст, че същата се начислява за неизпълнение на договорно задължение и не следва да се включва в ГПР.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство и/или предоставяне на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения, чрез поставяне на изисквания към потребителите, които не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирмигаранти, небанковите институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Доказателство за това било подписаното „СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ № ***, в което неустойката била разсрочена и е станала част от погасителната вноска по кредита.

Доколкото въпросната неустойка не е включена в ГПР, то същият е в различен размер от този посочен по Договор за паричен заем, което води до неспазването на изискванията на чл.

10, ал. I, т. 10 от ЗПК, като това влече нищожност на целия договор за заем на осн. чл. 22 ЗПК.

3

ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излага доводи за това. Твърди, че претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, са неоснователни. Твърди, че уговорената неустойка по договора не е и не следва да бъде включена в ГПР. Заявява, че признава получаването на процесната сума по договора и същата е дължима, тъй като договора за кредит е действителен. Моли съда, да отхвърли предявеният иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен договор за потребителски кредит №*** от *** г. като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца е предоставен потребителски паричен заем в размер на 1 400,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49,00 % и годишен процент на разходите в размер на 63,96 %. Посочена била общата дължима сума от заемателя, която възлизала на 1 494,22 лв. Страните уговорили погасяването да стане на 11 седмични погасителни вноски.

Към Договор за потребителски кредит било подписано Приложение № 4 наименувано „Споразумение за консолидиране на плащания № ***, представено като доказателство. В него било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за обезпечение и начисляване на горепосочената неустойка, то размера на всички плащания по договора за кредит в размер на 1 494,22 лв. и неустойка в размер на 419,78 лв. се консолидират и ще се изплащат разсрочено на 11 равни месечни вноски, всяка в размер на 174 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.

Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 1 494,22 лева и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 49,00 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.