Решение № 43 от 06.02.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. К., 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Предявен е иск от страна на „Инвестмен 2002“ ЕООД, ЕИК****, чрез адв. И. В., против М. Ц. Б., ЕГН**********, от село П., община К., с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.24 г., между ищеца, като „продавач“, от една страна и ответника, от друга страна като „купувач“, е сключен предварителен договор за покупко-продажбата на лек автмобил марка „Р.“, модел „К.“, рег.№****

Сочи се, че страните са договорили продажната цена за МПС в размер на общо 2000 лева, която сума е разделена на 4 отделни вноски с падеж 30.06, 30.07, 30.08 и 30.09.2024г., всяка в размер на 500 лева.

Сочи се, че ответникът е заплатил първите две вноски, като след това е отказал да заплати останалите две.

Налице са твърдения, че до момента на депозиране на иска, „купувачът“ не се е свързал с „продавача“, поради което се отправя искане да бъде обявен за окончателен сключения предварителен договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника- адв. В. Н.- САК, с който се оспорва в цялост предявената претенция. Сочи се, че не са налице 1 предпоставките за уважаване на предявената претенция, доколкото ответникът не е бил надлежно поканен. Твърди се, че с оглед съдържанието на процесния договор е налице уговорка между страните, в случай на виновно неизпълнение от страна на „купувача“, последният да се задължи да върне процесната вещ.

Разпоредба, която по своето съдържание, изключва възможността за искане да се сключи окончателен договор между страните.

Ищецът е редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, се представлява от назначения в хода на настоящото производство- особен представител- адв. В. Н.- Л.- САК.

Особеният представител поддържа ОИМ и оспорва ИМ.

Съдът намира, че предявения иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

Предварителният договор по арг. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД има за предмет прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право, което представлява двустранен договор, по силата на който едно лице наричано обещател /продавач/ поема задължението да прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено вещно право срещу насрещното задължение на друго лице - купувач, да заплати договорената цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или отчасти в/до определен срок. Целта на предварителния договор е да подготви сключването на окончателния договор между страните в съответната форма. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост, какъвто е настоящият случай, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността, включително дали отчуждителят е собственик, както и дали е налице вещ, която да е годна да бъде предмет на разпоредителна сделка.

По делото се установява, че макар и процесната вещ- лек автмобил марка „Р.“, модел „К.“, рег.№**** да е била собственост на ищеца към момента на сключване на предварителния договор, то от съдържанието на последния не се установява волята на страните да е била именно прехвърляне на правото на собственост в полза на ответника.

Съдът достига до тези изводи тълкувайки разпоредбите на процесния договор, по специално чл.2, 2, в която изрично е определено, че при неизпълнение на поети задължения от страна на ответника/заплащане на 2 посочените суми/ по сключения договор, то той се задължава незабавно да върне вещта на ищеца.

При определянето на санкционните последици от такова естество, а именно връщане на предоставената вещ, то съдът достига до извод, че действителната воля между страните при сключването на договора е била не за сключване на окончателен договор, а евентуално за заем за послужване или негова разновидност. При наличието на договорно отношение от подобно естество, то съдът намира, че няма как да се претендира прехвърлянето на правото на собственост по предвидения в закона ред, а именно по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД.

Съдът намира, че са налице пречки за прехвърлянето на процесната вещ, поради което следва да се отхвърли предявената претенция В подкрепа на извода на настоящия съд е и това, че ищецът не е изпълнил дадените му указания от страна на съда, за ангажиране и представяне на нарочно доказателство, което е посочено в определение №725/25г., изготвено по реда на чл.140 ГПК.

По отношение на разноските:

Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но такива не се претендират.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск от „Инвестмен 2002“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „П.“ №3, ет.2, против М. Ц. Б., ЕГН**********, от село П., община К., с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, с който е поискано да се признае за окончателен, сключеният между страните на 30.05.24 г. предварителен договор за покупкопродажба на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, рег. №**** като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3