Определение № 6891 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6891 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110140310 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от Д. И. Д. срещу „Н*“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната в частта, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати всички дължими задължителни здравни осигуровки към държавното обществено осигуряване за месец април 2024 г., произтичащи от трудовото правоотношение между ищеца и ответника, както и в частта, с която се претендира да се установи, че ищецът има непрекъснат трудов и осигурителен стаж за периода 1.02.2024 г. до 11.07.2024 г. Съображенията за това са следните:

Искът за осъждане на ответника да заплати всички дължими задължителни здравни осигуровки към държавното обществено осигуряване за месец април 2024 г. е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му. В тази връзка следва да се отбележи, че в исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 1.04.2024 г., макар според твърденията на ищеца той фактически да е полагал труд до 18.04.2024 г., а впоследствие уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение да е било изпратено от работодателя на НАП на 11.07.2024 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони, както и в случаите, когато лицата по чл. 4, ал.

1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. Това означава, че дори да не са внесени осигурителни вноски, ако е било налице основание за тяхната 1 дължимост, осигурителните права на лицето не би следвало да бъдат прекъсвани. Отговорността на работодателя за дължими и невнесени осигурителни вноски е по отношение на държавата, но незаконно уволненият или отстранен от работа работник не губи осигурителните си права и няма необходимост от съдебна защита.

В случая обаче ищецът не е предявил иск за признаване на уволнението за незаконно, а според твърденията в исковата молба трудовото правоотношение е съществувало в периода 1.02.2024 г. до 1.04.2024 г. (така и молбата уточнение от 9.10.2025 г.). Ищецът твърди, че фактически е полагал труд до 18.04.2024 г. и не бил допуснат до работа от 19.04.2024 г. до 11.07.2024 г., когато работодателят по твърдения на ищеца изпратил уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор, считано от 1.04.2024 г. С оглед твърденията на ищеца и предвид цитираната по-горе законодателна уредба, ищецът няма интерес от предявяване на иск за осъждане на работодателя да заплати в негова полза осигурителните вноски за месец април 2024 г. При така формулираните твърдения, може да бъде изведен правен интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, какъвто обаче не е предявен и няма данни да е предявен в друго производство. Т.е. служителят има правен интерес да установи, че е незаконно уволнен или отстранен от работа, но не и да предяви иск за осъждане на работодателя да заплати в негова полза дължимите осигурителни вноски за времето, през което е бил незаконно уволнен или отстранен от работа.

На следващо място, недопустим е и искът по чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУТОССР. Ищецът не твърди, че документите, удостоверяващи стажа, който твърди да има в периода 1.02.2024 г. до 11.07.2024 г. при ответника, са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР) – твърдения в този смисъл са предпоставка за допустимост на иска за установяване на трудов стаж. Наред с въведени твърдения в този смисъл, служителят следва да представи и удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР като условие за допустимост на иска. При липса на твърдения, че документите, установяващи трудовия стаж, са загубени или унищожени, безпредметно е да се дават указания на ищеца да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР. В допълнение следва да се отбележи, че твърденията на ищеца навеждат на извод за правен интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ, какъвто обаче не е предявен (изрично в този смисъл и уточнението по т.

VI от молбата от 9.10.2025 г.). Ето защо исковата молба и в тази част следва да бъде върната.

По отношение на претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв., с оглед направеното уточнение от 18.07.2025 г. и от 9.10.2025 г., съдът приема, че ищецът твърди, че тази сума представлява неизплатено, но дължимо от работодателя трудово възнаграждение за месец април 2024 г.

С оглед процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Считано от 01.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявените претенции в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като даде възможност на страните да изразят становище по този 2 въпрос.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като относими, необходими и допустими.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 243109/11.07.2025 г. на Д. И. Д., ЕГН **********, срещу „Н*“ ООД, ЕИК **********, уточнена с молба от 18.07.2025 г. и молба от 9.10.2025 г., в частта, с която се прави искане ответникът да бъде осъден да заплати всички дължими задължителни здравни осигуровки към държавното обществено осигуряване за месец април 2024 г., произтичащи от трудовото правоотношение между ищеца и ответника, както и в частта, с която се претендира да се установи, че ищецът има непрекъснат трудов и осигурителен стаж за периода 1.02.2024 г. до 11.07.2024 г.

В тази част определението подлежи на обжалване по реда на глава XXI от Гражданския процесуален кодекс пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклада по делото:

Ищецът твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 01.02.2024 г., по което изпълнявал трудова дейност до 18.04.2024 г. Твърди, че впоследствие ползвал отпуск по болест за периода 02.05.2024 г. - 15.05.2024 г., като представил болничен лист на работодателя своевременно. На 19.04.2024 г. се явил на работа, но ответникът го уведомил, че ще отваря друг офис, в който ще бъде продължено трудовото правоотношение на ищеца и ограничил достъпа му до работното място. Намерението на ответника за продължаване на тази дейност така и не се осъществило. На 11.07.2024 г. ответникът подал в НАП уведомление по чл.

62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на основание “по взаимно съгласие”, като бил посочил задна дата на прекратяване - 01.04.2024 г., която не отговаряла на реалното развитие на правоотношението, тъй като към тази дата не е налице фактическо прекратяване. Ищецът твърди, че през същия период имал сключен втори трудов договор с дружеството „У.Б.“ ООД, ЕИК **********. Трудовият договор с „У.Б.“ ООД се отнасял до същата длъжност, която изпълнявал по трудовото правоотношение с ответника, тъй като работел в офис, находящ се в гр. София, бул. Цариградско шосе 7-11 км, собственост на „У.Б.“ ООД, който бил отдаден на фирма „Н*“ ООД по договор за франчайз. По същия болничен лист вторият работодател бил изпълнил законовите си задължения и е подал в НОИ необходимите документи съгласно чл. 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО). В резултат на това НОИ бил е изплатил парично обезщетение за 3 временна неработоспособност по това правоотношение. Твърди, че ответникът по настоящото дело не бил подал болничния лист в НОИ, въпреки че ищецът го бил представил своевременно. Това представлявало неизпълнение на задължение по чл. 10 от НПОПДОО и довело до неизплащане на полагаемото се обезщетение, въпреки че ищецът бил осигурено лице към датата на настъпване на временната неработоспособност.

Вследствие на това ищецът бил понесъл имуществена вреда в размер на 348,32 лв., представляваща дължимо обезщетение за периода 02.05.2024 г. 15.05.2024 г., което би следвало да получи, ако ответникът бил изпълнил задължението си.

С уточнителна молба от 9.10.2025 г. ищецът уточнява, че периодът на действие на трудовия договор с ответника бил 1.02.2024 г. до 1.04.2024 г.

Уточнява, че през периода 19.04.2024 г. - 01.05.2024 г. се явявал на работното място, но поради отнет ключ за офиса от работодател и поради невнасяне на оборотни средства от негова страна, упражняването на трудова дейност било възпрепятствано. Твърди, че бил представил болничен лист на 02.05.2024 г. на ответника. Претендира изплащане на вземането от 933 лв. за трудово възнаграждение в брутен размер. Уточнява, че периодът на претендираното вземане за обезщетение за забава върху сумата от 933 лева е от 01.05.2024г. до 17.07.2025г., а размерът на лихвата за забава за този период е в размер на 152.79 лева. Обезщетение за забава върху обезщетението за неплатен годишен отпуск претендира от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане, като изрично заявява, че не претендира лихва за забава до датата на предявяване на иска. Заявява, че оттегля претенцията си за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.З КТ, тъй като в действителност тя била обусловена от иск за установяване на незаконността на уволнението.

Уточнява, че фактическите обстоятелства, които формират претенцията за заплащане на сума в размер на 348,32 лева били породени от това, че вследствие на неправомерното поведение на работодателя, изразяващо се в неподаване на болничния лист в НОИ бил понесъл имуществена вреда, представляваща обезщетение за периода 02.05.2024 г. - 15.05.2024 г., което би следвало да получи от НОИ, ако ответникът е бил изпълнил именно това си задължение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Правна квалификация: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО.

Доказателствена тежест:

1) По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че в периода, за който претендира присъждане на трудово възнаграждение, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

2) По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово 4 възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.