Решение № 1725 от 14.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1725 гр. Варна , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20203100502794 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №263241/28.08.2020г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, против Решение № 3803/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 17659/2019г. на Районен съд – Варна, 42 състав,с което е осъдено въззивното дружество да заплати на ищеца И. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Балкапан“ № 7, ет. 4, ап. 13, действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. ЕГН, ********** и А. И.

К., ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева по претенция за настъпило застрахователно събитие по сключена застраховка „Злополука за учащи и деца от детски градини и ясли“ по силата на Застрахователен договор № 711818031000028, - застрахователно обезщетение за получени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във временна загуба на съзнание, два големи белега в областта на колената, болки, стрес, притеснения и страдания, преживени вследствие на причинените телесни увреждания в резултат на настъпилото събитие на 01.03.2019г. през втори учебен час при игра на спортна площадка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 29.10.2019 год. до окончателното изплащане 1 на паричното вземане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ (нов ) вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Навежда се оплакване, че искът неправилно е квалифициран по чл.405 КЗ, тъй като се касае за застраховка „злополука“, а не за имуществено застраховане. Счита се, че първоинстанционният съд е смесил елементите от фактическия състав на деликтната и договорната отговорност. Сочи се, че покрит риск по застрахователната полица е травматично увреждане – в случай на злополука, довела до травматично увреждане, изискващо имобилизация, за което няма основание за плащане по рисковете временна неработоспособност и инвалидност от злополука, на застрахованото лице се изплащат 5% от застрахователната сума. Настоява се, че такова травматично увреждане не е установено. Поддържа се и че не са представени доказателства за временна неработоспособност вследствие на злополуката, която да представлява покрит риск, тъй като на обезщетяване подлежи неработоспособност, продължила повече от 20 дни, а в случая медицинската бележка е за отсъствие от училище за период от 10 дни. Навежда се и оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението срещу размера на претенцията, приемайки погрешно, че обезщетението следва да се определи по справедливост. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, в евентуалност, в случай че съдът приеме, че е настъпил покрит от полицата риск, за намаляване размера на обезщетението. Претендират се и сторените в двете инстанции разноски. В открито съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител и не изразява становище.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. М. К., действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. и А. И. К., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че възможността на въззивника да възрази срещу правната квалификация на иска, е преклудирана. Счита, че с графологическата експертиза е доказал твърдението си, че полицата по делото не е показаната му от застрахователя, както и че по делото е доказано по безспорен начин травматично увреждане. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не изразява становище.

2

Конституирана по реда на чл.15 ЗЗакрДет, Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не изразява становище.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна еобразувано по предявен иск от И. М.

К., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си М. Н. К. ЕГН, ********** и А. И. К., ЕГН **********, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 за заплащане на сумата от 300лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Злополука за учащи и деца от детски градини и ясли“ въз основа на застрахователен договор №711818031000028.

Твърди се в исковата молба, че през учебната 2018/2019г. ищецът бил ученик във ВМГ „Св. Николай чудотворец“ в 9-ти клас. На 01.03.2019г., през втори учебен час, при игра на спортната площадка, паднал, получил наранявания на двете колена и ударил главата си, като получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание около 15 мин. Това наложило да получи помощ в лекарския кабинет, впоследствие в Спешен център на ВМА – гр.

3

Варна, а по-късно и обстоен преглед при невролог и неврохирург. За периода 01.03 до 15.03.2019г. бил освободен от училище, а до 29.03.2019г. от часовете по ФВС. На 22.03.2019г. класният ръководител уведомил родителите, че класът има сключена застраховка. Същият ден посетили офис на ДЗИ – Варна и подали претенция №71180311900202/22.03.2019г. за изплащане на обезщетение. С писмо от 01.04.2019г. застрахователят отказал да изплати обезщетение, излагайки че мозъчно сътресение не е травматично увреждане и според представената служебна бележка от училището, ищецът не е отсъствал от занятия. Бащата на ищеца посетил отново офис на ДЗИ, където му дали копие на таблица с уврежданията, в която фигурирало мозъчно сътресение със загуба на съзнание. Родителят написал и жалба до Министерство на образованието, което извършило проверка и се доказало, че И.К. е отсъствал по медицински причини и не е постъпвало искане от ДЗИ за издаване на документ, или справка. Твърди се, че служителка при застрахователя, която приела претенцията, заявила, че за такъв род травма, сумата се определя на 10% от максималния размер на полицата, който е 3000лв. Моли се за уважаване на предявения иск.С молба преди първото съдебно заседание ищецът е оспорил представената от застрахователя полица и конкретно подписа за застрахован. Въвел е твърдение, че при посещение в офиса на ДЗИ-Варна му е била представена друга полица, подписана от директора на училището, като в последния ред на таблицата относно уврежданията било записано „сума в размер от 10% от застрахователната стойност на договора за всички останали травматични увреждания извън горните“.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изразява становище за допустимост на предявения иск. Оспорва го като неоснователен. Оспорва иска и по размер. Не оспорва наличието на валидно сключен и действащ по време на събитието застрахователен договор, както и самото събитие. Потвърждава се, че ищецът е подал претенция №71180311900202/22.03.2019г. Сочи се, че домашното лечение е продължило 10 дни, а съгласно условията на договора, временната неработоспособност следва да е продължила минимум 20 дни, като се изплаща процент от застрахователната сума, съответен на дните неработоспособност. Поради това, се счита, че не са налице условията за ангажиране отговорността на застрахователя и се моли за отхвърляне на предявения иск.

4

С обжалваното решениепървоинстанционният съд е изложил мотиви за неоснователност на възраженията на застрахователя и считайки иска за доказан по основание, е определил обезщетение в размер от 10 процента от застрахователната сума, прилагайки и нормата на чл.52 ЗЗД, като е уважил иска в предявения размер.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщен е документ от МБАЛ Варна към ВМА от 01.03.2019г., в който е обективиран резултат от образно изследване – графия на череп на И.

М. К., констатирайки линейно просветляване.

Издаден е амбулаторен лист №326/01.03.2019г., в който на И. М. К. е поставена диагноза „мозъчно сътресение“ и е насочен за консулт с неврохирург.

Приет по делото е лист за преглед на И.К. в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, в който е описана травма на глава и колене.

Съобразно медицинска бележка, издадена от АИППИМП Д-р Светозар Колев ЕООД на 05.03.2019г., И.К. е с диагноза „мозъчно сътресение“, като е посочено, че се нуждае от домашно лечение за периода 05.03-15.03.2019г. С последваща медицинска бележка от 18.03.2019г. е посочено „с мнение да се осв. от ФВС за период 19.03-29.03.2019г.

Приобщена по делото е претенция №71180311900202/22.03.2019г., с която ищецът е поискал изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор №711818031000028 за събитието от 01.03.2019г.

С писмо от 01.04.2019г. застрахователят е уведомил ищеца, че естеството на травмата не отговаря на условията на застраховката за травматично увреждане. Посочено е, че съгласно представената служебна бележка от учебното заведение, И.К. не е отсъствал от учебни занятия, а по условията на застраховката, се изискват над 20 дни отсъствие от учебното заведение. Посочено е, че за евентуално определяне на процент трайна загуба на работоспособност, е необходимо представяне на актуална консултация с 5 невролог след 01.06.2019г.

С писмо от 09.04.2019г. МОН е изискало от Началника на РУО – Варна извършване на проверка по повод сигнал на г-н М.К..

С писмо от 02.05.2019г. РУО – Варна е уведомило М. Н. К., че в дневника на класа са отразени отсъствията на ученика И.К., които са извинени въз основа на представена медицинска бележка. Посочено е, че от ДЗИ не е постъпвало искане за издаване на документ за отсъствията на ученика И. М. К..

С отговора на исковата молба е представена и приета Застрахователна полица №711818031000028/11.10.2018г. за застраховка „злополука за учащи и деца от детските градини и ясли“ със застраховащ ВМГ „Св. Николай чудотворец“ за класове 11б, 10,б, 11г и 9а с 92 застраховани лица по приложен списък, действала в периода 12.10.2018г. до 11.10.2019г. Сред покритите рискове са посочени „травматично увреждане – в случай на злополука, довела до травматично увреждане, изискващо имобилизация /фрактура на кости, тежки изкълчвания и навяхвания, разкъсване на мускули и сухожилия/, за което няма основание за плащане по рисковете временна нареботоспособност и инвалидност от злополука“, като в този случай е предвидено на застрахованото лице да се изплаща 5% от застрахователната сума. Покрит риск е и „временна неработоспособност от злополука, като размерът на обезщетението е диференциран в зависимост от периода на временната неработоспособност, започващ от 20 дни. Приложен е списък на застрахованите лица от 9а клас, сред които фигурира под номер 13 И. М. К., за който е посочена застрахователна сума от 3000лв. По повод предприетото от ищеца оспорване на полицата с твърдение, че подписът не е на директора, е проведена съдебно-графологична експертиза, съобразно която подписът, положен в полето „за застраховащия“ не е изпълнен от Виолета Илиева Шишкова – Директор на ВМГ „Св. Николай Чудотворец“.

Приети по делото са Общи условия на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за застраховки „Злополука и заболяване“, както и цялата преписка по претенция №71180311900202/22.03.2019г.

Разпечатката съдържа 40 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28ee4f74-c71c-4c42-8b22-562029dd9465