Решение № 40 от 09.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4559/2022
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 09.01.2023
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330204559 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-004276 от 29.06.2022 год. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И. А. Р., ЕГН: **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. в нарушение разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. А. Р., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание.
Наказващият орган, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОД МВР Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от страната, през Началника на Сектора, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е основателна.
Обжалваното НП е издадено затова,че на 22.05.2022г. около 11:00ч. в гр. Пловдив, на бул. „Шести Септември“ /път с предимство/– кръстовището с бул. „Копривщица“, жалбоподателят И. Р., докато управлявал личния си 1 мотопед СИМ, с рег. № ********, с цел да предоврати ПТП с неизвестно МПС и използването на спирачки, губи контрол над управляваното МПС, като пада от същото и допуска ПТП с материални щети и се самонаранява.
Впоследствие, свид. Н. Я., на длъжност „**. а.“ при ОД на МВРПловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, съставил срещу Р. АУАН GA № ******/ 22.05.2022г. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, към него и протокол за ПТП. Актът бил съставен в присъствието на Р., който го подписал с изричнотото отбелязване,че има възражения.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Я., разпитан в качеството на свидетел. Същият потвърждава авторството на акта и констатациите в него, но не си спомня абсолютно нищо по случая. Съдът кредитира показанията като незаинтересовани, съответстващи на писмените доказателства, но дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че в процесния случай от приложените по делото доказателства и от събраните такива в настоящото производство, въпреки усилията на съда, не се установи безспорно мотопедът на жалбоподателя да е причинил произшествието, поради недостатъчен контрол върху процесното моторното превозно средство. По случая водачът на другото МПС, което се сочи в АУАН и НП, е неизвестен, неизвествен е регистрационният номер на управлявания от последния автомобил. Всъщност съприкосновение между двете МПС въобще не е станало, доколкото жалбоподателят Р. е успял да го предотврати. Реализирано ПТП, за което се твърди в обвинителната теза с материални щети – няма, налично е такова, заради самонараняване и изхождайки от смисъла, вложен в ДР на ЗДвП, в § 6, т.30 и установената съдебна практика. Разбира се, не без значение е и видът МПС – процесният мотопед, от който оправдано от ситуацията, при силно набиване на спирачки, Л. да загуби равновесие и да се самонарани. Не се сочат свидетели, които са възприели случилото се. АУАН е съставен впоследствие и не на място.
Актосъставителят от своя страна в разпита си не си спомня никакви обстоятелства по случая. Напрактика и житейско погледнато, именно заради контрола на Р. над мотопеда, е било предовратено ПТП с друго МПС, като последните обстоятелства, дори са изрично упоменати в акта и постановлението.
Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателното обвинение, както и наказателното такова трябва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен начин, за да бъде наказан нарушителят.
Следователно обвинението не може да почива на предположения и всяко съмнение следва да се отчита в полза на наказания. С оглед събраните по 2 делото доказателства, не може да бъде установено с изисканата от закона категоричност, че Л. е изгубил контрол над мотопеда си, поради което няма как да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за случилото се. По делото не се събраха категорични доказателства в подкрепа на издаденото НП, поради което и предвид обстоятелство, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано, атакуваното НП следва да бъде отменено.
Страните не са направили искане за разноски и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-004276 от 29.06.2022 год. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И. А. Р., ЕГН: **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. в нарушение разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3