Решение № 68 от 04.04.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Сливница, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100025 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от С. Г. Я., ЕГН **********, срещу "**" ЕООД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че на 03.02.2020 г. между страните е сключен трудов договор, съгласно който ищецът заема длъжността "склададжия", с работно време от 14:00 часа до 23:00 часа, като има 30-минутна почивка от 18:45 часа до 19:15 часа, като част от работата се изразява в пренасяне на кашони и кутии без оборудване. Сочи се, че на 05.08.2021 г., около 21:53 часа ищецът е бил на смяна в дистрибуционен център в гр. **, като при преместване на кашон от едно пале на друго пале, същият чува силен шум, който идва зад него, изправя се, за да види откъде идва шумът, а зад гърба му друг служител управлява метална платформа, движейки се към него, като платформата притиска ищеца. Вследствие на злополуката същият е получил изкълчване и навяхване на колатералната ставна връзка на коляното.

Проведено е лечение, вследствие на злополуката, като му е направен ядреномагнитен резонанс, видно от който има ставен излив на дясното коляно. След злополуката Я. е бил в отпуск по болест от 05.08.2021 г. до 09.12.2021 г.

Поставена му е гипсова шина, но кракът не е бил обездвижен своевременно от лекуващия го специалист, като това е довело до много бавен заздравителен период, който все още не е приключил. Сочи се, че, поради силните болки на ищеца в десния му крак, тежестта на тялото и напрежението в крайниците е преминало предимно на левия крак, което е довело до влошаване на състоянието и на левия крак.

1

В исковата молба се твърди, че на 12.11.2021 г. ищецът Я. е постъпил в "Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация" за провеждане на рехабилитационен и физиотерапевтичен курс на лечение, като същият е имал оплаквания за оточност и деформация, ограничен обем на движенията в колянната става, болка, скованост, събиране на течност в тъканите, болка при допир на дясното коляно, както и болезнени, и ограничени по обем движения в лявата колянна става. По време на престоя му са проведени множество терапии.

Твърди се, че на 12.04.2022 г. ищецът Я. отново е постъпил в "Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация" ЕООД за провеждане на рехабилитационен и физиотерапевтичен курс на лечение, като отново е имал оплаквания за болка, оточност и ограничен обем на движенията на дясната колянна става и са проведени множество терапии.

Твърди се, че към настоящия момент здравословното състояние на ищеца все още е влошено, а след проведена консултация със специалист е установено, че на ищеца следва да бъде направена операция на десния крак, тъй като е установено, че менискусът на десния крак е скъсан.

Сочи се, че ищецът след злополуката не е можел да извършва почти никаква физическа активност, което е довело до рязко покачване на теглото на Я. и същият е започнал да страда от сърдечно- съдови заболявания.

На дата 08.12.2022 г. ищецът е диагностициран с хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност, а при направено на 06.04.2022 г. ЕКГ изследване, е установено, че Я. страда от камерни контрасистоли. След проведено лечение, описаните проблеми с високото кръвно налягане са намалели, но ищецът все още усещал "прескачанията на сърцето", като това състояние понякога водело до отпадналост, преумора, дори и до загуба на съзнание.

Ищецът твърди, че на 11.08.2021 г. е подал Декларация за трудова злополука с вх. №5101-22-62/11.08.2021 г., като на 12.08.2022 г. с разпореждане № 5104-2262/12.08.2021 г. на ТП на НОИ - София-област, влязло в законна сила, злополуката е приета за трудова.

Ищецът сочи, че първите седмици след злополуката е изпитвал много интензивни болки, имал проблеми със съня, като силните болки са продължили почти половин година, не е можел да се движи, без да изпитва болка. Я. е разчитал изцяло на помощ от съпругата си, тя се е грижила за всичко, свързано със семейството им, включително и с грижите за него.

Ищецът се е чувствал потиснат, тъй като не е можел да полага необходимата грижа за тях, а напротив - те е трябвало да се грижат за него. Преди злополуката ищецът е имал активен начин на живот, със сина си са ходили 2 често да играят футбол, непрекъснато е бил в движение, но вече не може да се движи на по-големи разстояния, защото болката и в двата крака е много силна.

Ограничил е социалните си контакти. Състоянието на ищеца не само не се подобрява, а дори се влошава. Възстановителният период отново ще е продължителен и няма да има възможност да се движи или да се обслужва самостоятелно. Семейството му ще продължи да разчита предимно на съпругата му, която трябва да се грижи не само са сина им, но и за съпруга си.

Ищецът твърди, че по време на работа изпитва силни болки и в кръста, тъй като, поради травмите на краката си, тежестта се разпределя неправилно и се страхува, че, ако състоянието на краката му не се подобри, няма да може да работи по същия начин и може да загуби работата си, за да извършва работа с по-малко физическо натоварване, което да доведе до влошаване на финансовото състояние на семейството му.

Воден от гореизложеното, счита, че за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетяване на претърпените болки и страдания, вследствие на станалата с него трудова злополука по време на работа.

Претендира разноски, прави доказателствени искания. Представя доказателства по опис.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за недопустими и неоснователни, оспорва същите изцяло, както по основание, така и по размер, като счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Счита, че ищецът се е задължил да спазва правилата за ЗБУТ.

Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, счита, че същото не възлиза на описания от ищеца размер в исковата молба, същият се явява прекомерен и не съответства на действително претърпените вреди. Счита, че от инцидента не са настъпили усложнения, ищецът е в добро състояние, може да обслужва сам ежедневните си нужди. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между твърдените болки и страдания и процесната злополука, като видно от видеозаписа, представен по делото, същата е възникнала, поради невнимание и неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред от ищеца, тъй като другият служител не успява да види навреме ищеца Я..

Ответното дружество счита, че е неправилно работодателят да носи отговорност за некомпетентността и ненавременните действия, касаещи лечението на ищеца, като счита за недоказани и без пряка връзка с трудовата злополука твърденията, че вследствие на гореописания удар в долната част на десния крак, са настъпили усложнения в състоянието и на левия крак, в 3 областта на коляното.

Твърди, че за процесния период ищецът не е положил необходимите грижи и старание, необходими за по-бързото му възстановяване, а е изчакал прекалено дълъг период за предприемане на адекватни мерки, като смята, че дори е възможно претърпяване на друга контузия, предизвикана от външен фактор, различен от претърпяната злополука.

Дружеството счита за недоказани твърденията на ищеца, че здравословното му състояние към настоящия момент е влошено, както и че представените документи по делото са издавани за целите на настоящото производство.

Изложено е, че са налице чести отсъствия от работа от страна на ищеца, което предполага, че същият има редица съпътстващи заболявания, а твърдението, че вследствие на злополуката са се появили болки в кръста му е невярно, тъй като видно от представен болничен лист, ищецът е страдал от различни увреждания на кръста. Намира същото и за наведените в исковата молба сърдечно-съдови заболявания на ищеца, и счита, че липсва причинноследствена връзка между функцията на сърцето и контузията в долен десен крайник.

Счита, че не е налице доказана връзка за увреждането на служителя с увреждането от трудовата злополука и не е налице ексцес като основание за ангажирането на имуществената отговорност на работодателя. Счита, че ищецът е допуснал груба небрежност и е допринесъл за трудовата злополука, същият не е положил необходимите елементарно старание и внимание, и е пренебрегнал основните правила за безопасност, съгласно чл. 5 от Инструкциите за безопасност, и увреждането е настъпило в условията на груба небрежност, като същият е могъл да предвиди и е осъзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат.

Намира, че ищецът не е изпълнил своето задължение, предвидено в чл.

18, ал. 2, т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред, да информира незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за неговото здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита, респективно не е изпълнил задължението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, тъй като е уведомил работодателя за случилия се на 05.08.2021 г. инцидент, едва на следващия ден - 06.08.2021 г.

Изложено е, че ищецът не се е възползвал от предоставената му възможност от закона правомерно да откаже изпълнението или да преустанови възложената му работа, поради възникнала сериозна и 4 непосредствена опасност за здравето му, като от представения видеозапис се вижда, че ищецът след нанесения от неговия колега натиск в долната част на крака, продължава своята работа безпроблемно, като същият е довършил смяната си, дори е твърдял, че не е нищо сериозно.

Прави възражение за приспадане на изплатената от застрахователя сума за обезщетение в размер на 1277,86 лева, при евентуално уважаване на иска.

Претендират се разноски, направени са доказателствени искания.

С Определение от 20.04.2023 г., по искане на ответника, съдът е конституирал в негова подкрепа трето лице - помагач в лицето на Застрахователна компания „Уника Живот“ АД, от които е постъпило становище, че подкрепят изложеното в отговора на исковата молба, като признават, че с ответника имат сключена задължителна застраховка на работниците и служителите в ответното дружество за риска „Трудова злополука“, както и че във връзка с настъпилата процесна трудова злополука, са изплатили необходимото застрахователно обезщетение на ищеца по настоящото дело.

С протоколно определение от 21.05.2024 г., по искане на ищцовата страна, съдът е допуснал изменение на първоначално предявените искове, както следва: предявеният иск за обезщетение по реда на чл. 200, ал.1 и ал.2 от КТ, за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, да се счита предявен за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху него, а искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторната лихва да се счита предявен в размер на 4217 /четири хиляди двеста и седемнадесет/ лева.

В съдебно заседание ищецът С. Я. – редовно призован, се представлява се от адв. В. – САК, като същият моли съда да уважи изцяло предявените искове в пълен размер. Счита, че от събраните по делото доказателства е установена една изключително тежка травма, с възстановителен период повече от две години и половина, която и към настоящия момент влошава качеството на живот на ищеца и за която смята за доказано, че е следствие на процесната трудова злополука. Представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в т.ч. и за осъщественото безплатно процесуално представителство.

Ответното дружество „**“ ЕООД – редовно призовано, се представлява от адв. М. – САК, който пледира пред съда, че предявеният иск е недоказан и неоснователен. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Излага възражения за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.