Решение № 252 от 14.11.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Свиленград, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100681 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД иска от съда да признае за установено в отношенията на страните, че има вземания от ответника Н. Х. И., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 16.10.2015г., сключен между „Банка ДСК“ АД и наследодателя на ответника – кредитополучателя П.И.И., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 199/2022г по описа на P C – Свиленград, а именно: сумата 18257,21 лв. главница, сумата 1923,65 лв. - договорна лихва за периода 27.10.2018г. 27.06.2019г., сумата 7,36 лв. - обезщетение за забава за периода 08.06.2019г. 02.07.2019г., сумата 4 734,85 лв. - обезщетение за забава за периода 03.07.2019г. - 22.03.2022г., сумата 80,00 лв. - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 16.10.2015 г. „Банка ДСК“ АД, като кредитор, предоставила на П.И.И., като кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер на 35 000 лева със срок на издължаване 120 месеца. Кредитът бил усвоен изцяло на 16.10.2015 г. по разплащателна сметка №BG62STSA93000009106401 с титуляр кредитополучателя. Договорена била месечна падежна дата - 27-мо 1 число всеки месец, считано от 27.10.2015 г. до 27.08.2025 г., с последна изравнителна вноска, дължима на 16.10.2025 г.

На 08.09.2018 г. кредитополучателят П.И.И. починал и оставил следните законни наследници: И.П.И. - син, Х.П.И. – син и ответника Н. Х. И. съпруга.

Поради настъпилата забава в изплащане на месечните вноски по кредита, „Банка ДСК“ АД подала молба по чл.51 от ЗН пред PC - Свиленград, в резултат на което съдът призовал синовете на кредитополучателя да заявят дали приемат или се отказват от наследството. И.П.И. и Х.П.И. не направили заявление в дадения им от съда срок, поради което било констатирано, че те са загубили правото да приемат наследството на починалия кредитополучател – техния баща П.И.И.. По отношение на съпругата на кредитополучателя – ответника Н. И. не било провеждано производство по чл.51 от ЗН, поради обстоятелството, че тя била извършила конклудентни действия по приемане на наследството.

На 25.10.2018 г. ответникът Н. И. извършила плащане по кредита в размер на 400,00 лв., която сума били прихваната към дължимата месечна вноска за месец септември 2018 г.

На 27.10.2018 г. настъпило първото неизпълнение в издължаването на кредита по погасителен план. Следващите погасителни вноски също не били платени.

С покана – уведомление с рег. № 2450/16.05.2019 г., връчена чрез ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ, „Банка ДСК“ АД уведомила Н. И. за размера на задължението по кредита на наследодателя й П.И.И. и й отправила покана за плащане на дължимите суми в 7-дневен срок от получаването й.

Поканата била получена лично от ответника на 31.05.2019 г., но плащане не било извършено.

С оглед настъпилата на 08.06.2019 г. забава, осъществена била предпоставката по чл.20.1.1 от ОУ към договора, даваща право на банката да обявяви кредита за предсрочно изискуем. Поради това, ищецът „Банка ДСК“ АД отправил до ответника Н. И. уведомление за предсрочна изискуемост от 13.06.2019г., връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, с писмо с изх.№ 10293/20.06.2019г. и разписка към него. Уведомлението за предсрочна изискуемост било получено на 27.06.2019г.

Ответникът, като наследник на кредитополучателя, нарушила задълженията си по договора за кредит, като не погасила девет месечни вноски с общ размер на просрочената сума 4634,73 лв. до датата на отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост. Въпреки отправената от ищеца покана за плащане на натрупаните просрочия, ответникът не извършила плащане.

Ответникът не изпълнила и задължението си по чл.19.1 от ОУ към договора - да заплати обезщетение за забава /лихвена надбавка/ в размер на 10%, което било дължимо при допусната забава в изплащането на всяка месечна вноска. Обезщетението се начислявало само върху частта от неплатената вноска, представляваща главница, дължимо било на договорно основание и имало характер на неустойка за забава. То възлизало на 7,36 лв. 2 за периода от 08.06.2019 г. до 02.07.2019 г.

След настъпване на предсрочната изискуемост на остатъкът от главницата ответникът не изпълнила задължението си за заплащане на предсрочната главница и на дължимата върху нея законна лихва, считано от настъпване на предсрочната изискуемост. Затова банката претендирала обезщетение за забава в размер на 4 734,85 лв. – за периода 03.07.2019 г. 22.03.2022 г. и законна лихва върху главницата от 18 257,21 лв., считано от 24.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането за главница.

Ответникът не заплатила на банката и дължимите разходи по изискуем кредит в размер на 80,00 лв., съгласно т.6 от Приложение № 3 - Такси по кредити за текущо потребление.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи предявените установителни искове и да му присъди разноски.

При условие на евентуалност, ако се приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК и поради това съдът отхвърли исковете за обезщетение за забава в размер на 4 734,85 лв. - за периода от 03.07.2019г. до 22.03.2022г. и за законната лихва върху главницата от 18257,21 лв. - за периода от 24.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) до датата на получаване на преписа от исковата молба от ответника, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати договорна лихва в размер на 5381,64 лв., начислена върху главницата в размер на 35000,00 лв., на основание т.8 и т.8.1 от договора за кредит и раздел III от ОУ към него, за периода от 28.06.2019 г. до получаване на препис от исковата молба от ответника, както и обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 380,00 лв. - за периода от 03.07.2019г. до получаване на препис от исковата молба от ответника.

С отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове изцяло - по основание и размер.

Посочва, че както по отношение на преживялата съпруга Н. Х. И., така и по отношение на майката на кредитополучателя Й.Г. И., производство по чл. 51 от ЗН не било провеждано, а нито преживялата съпруга, нито майката били приели наследството на кредитополучателя. Оспорва исковете и поради това, че ищецът не бил посочил при какви квоти и по отношение на кого и колко се дължи от двете наследници. В исковата молба не се сочила Й.Г. И. като сънаследник на кредитополучателя и не бил разграничен нейният наследствен дял от този на ответника Н. Х. И.. По този начин правото на защита на ответника било нарушено, доколкото тя не била наясно колко е размера на дължимата от нея сума по отношение на невнесения част от дълга, как са изчислени наследствените квоти, какъв е размерът на главницата за всеки един от наследниците, както и размерът на лихвите.

Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че била получила уведомление за настъпила предсрочна изискуемост по посочения кредит.

Такова уведомление не било връчвано на никой от наследниците на починалия кредитополучател.

Ответникът оспорва и претенцията, заявена в условията на 3 евентуалност, като неясна, неточна и недоказана.

По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът е посочила също, че в качеството си на наследник на кредитополучателя предявила сурогационен иск по чл.134 от ЗЗД срещу застрахователя „Групама Животозастраховане“ ЕАД - за изплащане на застрахователна сума в полза на „Банка ДСК“ АД, като кредитор и ползващо се лице по застрахователния договор, обезпечаващ задълженията по Договора за кредит. Посочила е, че решението по това дело е от значение за допустимостта на настоящия исков процес и е свързано с иск срещу «Групама Животозастраховане» ЕАД да заплати на «БАНКА ДСК» ЕАД уговорената застрахователна сума при подписан и непрекратен Сертификат № 4005000121874 и настъпил застрахователен риск в размер на 36793,90лв., формирана като остатъка от кредит, включващ 11 просрочени и 72 редовни вноски - главница и лихва до датата на плащане на застрахователната сума, както за сумата от 443,30 лв. представляваща плащане по кредита в размер на една месечна вноска, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие до 25.10.2019г., както и законната лихва за забава от датата на завеждане на иска до деня на окончателното изплащане, както и направени разноски по делото. По иска било образувано гр.дело № 1118/2022г. по описа на Апелативен съд – София, решението по което щяло да има значение за правилното решаване на настоящия спор, поради което ответникът иска от съда да спре производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК – до приключване на делото, образувано пред Апелативен съд – София.

В изпълнение на дадените му от съда указания, с молба от 20.10.2025 г. ищецът е уточнил, че исковите му претенции са само по отношение на 2/3 от размерите на вземанията на банката по процесния договор за кредит, тъй като ответникът била законен наследник на кредитополучателя с наследствен дял от 2/3. Наследственият дял на майката на кредитополучателя бил 1/3, тъй като бракът му с преживялата съпруга продължил повече от 10 години (чл.9, ал.2 от ЗН). Посочва в молбата, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 199/2022 г. по описа на РС – Свиленград банката – заявител направила изрично уточнение по този въпрос и представила подробно извлечение за размера на целия наследствен дълг и за размера на дълговете на двете наследници – съпругата Н. И. и майката Й. И.. С молбата ответникът е уточнил и предявените при условие на евентуалност осъдителни искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за намаляване поради прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, моли съда да отхвърли предявените искове. Счита ги за неоснователни по изложените в отговора съображения. От друга страна, вземанията на банката били удовлетворени от застрахователя, посредством уважаване на предявения сурогационен иск с влязъл в сила съдебен акт, така 4 че към момента на приключване на съдебното дирене ищецът нямал никакви вземания от ответника.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 199/2022 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено в съда на 24.03.2022 г., подадено на 23.03.2022 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжника – настоящия ответник, за заплащане на дължими суми по Договор за кредит за текущо потребление от 16.10.2015 г. (уточнени с молба с вх.рег. № 5465/24.06.2022 г.), както следва: 18 257,21 лв. – главница; 1923,65 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 27.10.2018 г. – 27.06.2019 г.; 42,86 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 28.06.2019 г. – 02.07.2019 г.; 33,34 лв. – обезщетение за забава за периода 28.10.2018 г. – 08.06.2019 г.; 7,36 лв. – обезщетение за забава за периода 08.06.2019 г. – 02.07.2019 г.; 4734,85 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта, начислено за периода 03.07.2019 г. – 22.03.2022 г., 80,00 лв. – разходи при изискуем кредит; законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането. Уточнено е от заявителя в заповедното производство, че претендираните размери на вземанията са 2/3 от размерите на целите вземания на банката по договора за кредит, която част от 2/3 съответства на наследствената квота на длъжника – наследник на починалия кредитополучател.