Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 16.07.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 448/2024
Вид
Решение № 176
Подписан
16.07.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.483, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 134, ал. 2, т. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 15 · Закон за устройство на територията
  • чл. 16 · Закон за устройство на територията
  • чл. 17 · Закон за устройство на територията
  • чл. 208 · Закон за устройство на територията
  • § 22, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 17, ал.1 и ал.3 · Конституция на Република България
  • чл. 17, ал.1 и ал.3 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Враца, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело № 20241400100448 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „И.С.Б. ГРУП“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя Г. К. Б., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората гр. Враца, *** против ОБЩИНА ВРАЦА, гр. Враца, ***, БУЛСТАТ: ***, представлявана от кмета К. А. К..

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Враца, одобрени със заповед № РД18-43/16.09.2005г. на изп. директор на АК, последно изменение, засягащо поземления имот е от 18.04.2024г., адрес: гр. Враца, кв. ***, площ: 4 841 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: ***, ***, ***,***,***,

***, ***, ***, ***, *** и

*** ведно с изградената в него сграда с идентификатор № *** със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Основанието на което се легитимира като собственик е нотариален акт за констатиране право на собственост на поземлен имот №111, том III, рег.№ 5383, дело № 308/2001г. на нотариус В. В. № 338 на НК с район на действие PC Враца и нотариален акт за поправка на нотариален акт за констатиране право на собственост на поземлен имот № 142, том I, рег.№ 1229, дело № 108/2016г. на нотариус П. Ц. № 583 на НК с район на действие PC - Враца, издаден на основание АДС № 7171/27.02.1996г. на община Враца в полза на приватизираното държавно дружество „Индустриалснаб“ ООД /бивше ДСО „Териториално снабдяване“-гр. Враца/, а по настоящем с ново наименование „И.С.Б. ГРУП“ ЕООД.

Твърди, че процесният поземлен имот и сградата в него винаги са били част от двора на бившето ДСО „Териториално снабдяване“-гр. Враца /сега „И.С.Б. ГРУП“ ЕООД/ от момента на неговото изграждане, включително и към настоящия момент 1 като неразделна и необособена фактически и регулационно част от двора на предприятието с площ от 44 477 кв.м. Ситуацията е непроменена до момента, а имотът се ползва от ищеца необезпокоявано, непрекъснато и безпрепятствено по всяко време.

Твърди, че без съгласието и знанието на собственика на имота, на 19.04.2011г. с решение № 959, протокол № 72 на ОбС - гр. Враца е одобрен план за регулация /ПР/ в цифров и графичен вид в строителните граници на града за 20 местности, сред които и „Промишлена зона“, в която попада предприятието на ищеца. В резултат на така одобрения ПР, от собствения на ищеца п.и.№ *** по цялата му северна дължина е обособена регулационно улица-тупик, на която е даден нов идентификатор под № *** с площ от 4 841 кв.м. /процесният поземлен имот и сградата в него/.

По искане на ищеца от страна на ответника му е издадено нарочно удостоверение № 9400-0-5972(1) от 14.05.2024г., в което е записано че поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Враца с площ 4 841 кв.м. ведно с построената в имота сграда, по действащия регулационен план на гр. Враца, е отреден за улица - тупик и е публична общинска собственост. Именно това от това удостоверение ищецът разбира, че ответника се смята за собственик на създадената от самия него улица-тупик от собствения му имот - без да е била проведена отчуждителна процедура, без да е заплатено справедливо обезщетение на собственика и респективно без наличие на приложена улична регулация.

Поддържа, че s Решение на Конституционният съд № 17/04.11.2021г. по к.д.№ 11/2021 г. с докладчик конституционния съдия Н. Д. оспорените от омбудсмана разпоредби на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал.3, т.5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от Закона за устройство на територията (обн.-ДВ, бр. 16 от 2021 г.) бяха обявени за противоконституционни поради противоречието им на чл.

17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България.

В конкретния случай планът не бил приложен по смисъла на §22 от заключителните разпоредби на ЗУТ, тъй като не завършени трите хипотези: 1. Влязла в сила заповед по чл. 16 ЗУТ; 2. Сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността в хипотезите на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ, когато се предвижда такъв вещният ефект настъпва със сключване на окончателния договор и 3. С изплащане на обезщетенията при отчуждителни производства.

Поддържа, че в процесния случай ответникът не е придобил правото на собственост върху частта от имота на ищеца, която сам е урегулирал с ПУП за улица, тъй като нито е закупил новосъздадения имот, нито го е заменил за друг, нито го е отчуждил, при което правото на собственост продължава да принадлежи на ищеца.

Това е така, защото съгласно § 22, ал.1 от Заключителните разпоредби на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията в три хипотези: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат и в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Без приложен ПУП по отношение на регулацията вещно-прехвърлително действие на плана не настъпва.

Предвид на изложеното моли да бъде постановено решение с което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че „И.С.Б. ГРУП“ ЕООД , ЕИК:

*** със седалище и адрес на управление: гр. *** е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Враца, одобрени със заповед № РД18-43/16.09.2005г. на изп. директор на АК, последно изменение, засягащо поземления имот е от 18.04.2024г., адрес: гр. Враца, кв. ***, площ: 4 841 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***

2 и *** ведно с изградената в него сграда с идентификатор № *** със застроена площ 9 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс ответникът, на който е редовно връчено исковата молба и приложенията към нея, оспорва допустимостта на иска.

Оспорва ищецът да има правен интерес за завеждане на иска доколкото ответникът не оспорвал собствеността на ищците върху процесния имот, нито пък в исковата молба били наведени доводи и твърдения в тази посока.

Твърди, че по данни на КАИС - портал за електронни услуги към Агенцията по геодезия, картография и кадастър поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Враца представлява частна собственост.

Излага, че с Решение № 959/19.04.2011 г. на Общински съвет-Враца е одобрен регулационният план на гр. Враца, с който процесният поземлен имот е предвиден за улица - тупик, но същото не обуслявало наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като отчуждителното действие на този устройствен план е прекратено с изтичането на сроковете по чл. 208 от ЗУТ за започване на отчуждителни процедури.

Признава, че отчуждително производство не е проведено, нито пък на собствениците е присъдено дължимото обезщетение, а предвидената с регулационния план улица - тупик не е реализирана, от което следва че отчуждителната процедура не е финализирана и собствеността на процесния имот не е преминала в патримониума на общината по силата на § 7, т. 4 от ПЗР от ЗМСМА.

Твърди, че вписаните в Удостоверение с изх. № 9400-0-5972(1)/14.05.2024 г. обстоятелства на което се позовава ищеца нямат правопораждащо действие, поради което същите не могат да бъдат основание за придобиване правото на собственост.

Твърди, че след изтичането на срока по чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС на недвижими имоти, собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, т.е. законодателят е предвидил административна процедура, с която ищците могат да инициират промяна на устройствения план, касаещ имота им, каквато стъпка не е предприета от страна на ищеца.

Излага, че със Заповед 1872/29.11.2022 г. на Кмета на Община Враца е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ЧИПУП-ПРЗ), след изтичане на срока за започване на отчуждителни процедури по чл. 208 от ЗУТ и за ищеца е съществувала правна възможност за иницииране на производство по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, но същият не е предявил своите претенции за приобщаване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Враца към собствения му УПИ ХХ-6.

Поддържа, че предвид липсата на правен спор между страните и липсата на правен интерес от предявяване на установителния иск обуславят недопустимостта на исковото производство и същото следва да бъде прекратено от правораздавателния орган.

С оглед на изложеното поддържа, че исковата молба се явява недопустима, алтернативно неоснователна и моля да бъде отхвърлена като такава. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмено становище по делото чрез процесуалния си представител поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

3

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението за насрочване на делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че процесният имот е собственост на ищеца, отреден е за тупик, но срокът за започване на процедура по отчуждаването му е изтекъл без такава процедура да е открита и проведена.

От приетото като доказателство констатиране право на собственост на поземлен имот №111, том III, рег.№ 5383, дело № 308/2001г. на нотариус В. В. № 338 на НК с район на действие PC Враца и нотариален акт за поправка на нотариален акт за констатиране право на собственост на поземлен имот № 142, том I, рег.№ 1229, дело № 108/2016г. на нотариус П. Ц. № 583 на НК с район на действие PC – Враца нотариусът е признал "ИНДУСТРИАЛСНАБ" ООД със седалище и адрес на управление ***, с данъчен № 1061502110 и БУЛСТАТ Ю ***,регистрирано по ф.д.№ 3269/1991г., рег. 1, том.5, стр.122, парт.№ 172 по описа на Врачански окръжен съд, представлявано от Управителя Г. К. Б., ЕГН:********** писмени доказателства съставих този нотариален акт, с който на основание чл.483, ал. 1 от ГПК признавам молителят "ИНДУСТРИАЛСНАБ” ООД гр.Враца, представлявано от Г. К. Б. ЗА СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ПАРЦЕЛ IV /четърти/, кв. 13 /тринадесети/, по плана на град Враца, Промишлена зона, одобрен със заповед № 2312/11.11.1998г., с площ от 41 725 кв.м. /четиридесет и един хиляди седемстотин двадесет и пет кв.м./, заедно с построените в него: 1.

ХРАНИТЕЛЕН МАГАЗИН с площ от 54 кв.м. /петдесет и четири кв.м./, едноетажен, конструкция ЛОК, построен 1980г .; 2. СКЛАД за едрогабаритни материали с площ 504 кв.м. /петстотин и четири кв.м/., едноетажен, метална конструкция, построен 1987г .; 3. АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с площ от 185 кв.м. /сто осемдесет и пет кв.м./, триетажна, монолитна, построена 1976 г .; 4УСКЛАД, канцелария и дърводелска работилница с площ от 705 кв.м. /седемстотин и пет кв.м./, едноетажен, монолитна конструкция, построен 1953 .; 5 АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с площ от 381 кв.м.

/триста осемдесет и един кв.м./, двуетажна, монолитна конструкция, построена 1965 г .; 6. СКЛАД за авточасти с площ от 384 кв.м. /триста осемдесет и четири кв.м./, едноетажен, авточасти с площ от 384 кв.м. /триста осемдесет и четири кв.м./, едноетажен, монолитен, построен 1970 г .; 7. СКЛАД за рез части, ел. уреди кабели и инструменти с площ от 1 646 кв.м. /хиляда шестотин четиридесет и шест кв.м./,едноетажен, монолитен, построен 1965 г .; 8. СКЛАД за рез.части,ел.уреди и цв.метали с площ от 384 кв.м. /триста осемдесет и четири кв.м./, едноетажен, построен 1970 г .; 9. ТЪРГОВСКА сграда, канцеларии, ритуална зала и терминал с площ 366 кв.м. /триста шестдесет и шест кв.м./, едноетажна, монолитна конструкция, построена 1984 г .; 10. МОСТОВИ кантар с канцелария с площ от 35 кв.м. /тридесет и пет кв.м./, едноетажен, монолитен, построен 1968 г .; 11. МЛАДЕЖКИ клуб и библиотека с площ от 83 кв.м. /осемдесет и три кв.м./, едноетажен, монолитен, построен 1964г .; 12.