Решение № 461 от 19.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20252100101643 по описа за 2025 година Делото е образувано по исковата молба н а И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. О., Община Н., ул. О. П. № *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа № 17, адвокат Николай Москов срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул. Околовръстен път № 260, със съдебен адрес: гр. София, бул. Александът Малинов № 51, вх. 5, ет. 7, офис 15, Адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис“, чрез адвокат Габриела Велинова и адв. Пламена Петкова-Иванова.

Видно от изложеното в исковата молба, на 09.10.2020г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606, чийто правоприемник е ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: 000694749, е сключен договор за потребителски паричен PLUS***, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели - 15 000.00 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” - 0 лв., застрахователна премия 1 4876.20лв., общ размер на кредита - 15 000.00 лв., такса ангажимент 525.00лв., брой погасителни вноски -84, месечна погасителна вноска 305.52лв., обща стойност на плащанията - 25 663.68лв., годишен процент на разходите - 11.45%, лихвен процент - 9.74%.

Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба в съда е погасила суми по договора в размер на 8 967 лева.

Ищцата твърди, че процесният договор е за предоставяне на потребителски кредит и съответно по отношение на същия е приложима разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1. т. 7 - 9. договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че по отношение на процесния договор не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, 2 които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор е допуснато нарушение на начина на посочване на ГПР, тъй като кредиторът е посочил абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 11,45%. Посочената годишна фиксирана лихва от 9.74% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

3

Според ищцата, съгласно чл. 11, ал. 1. т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. За кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, лихва и застраховка, както и различни други такси при забава. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което не е сторено. Също така - самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора.

С оглед така изложеното се иска да бъде установено межди страните по делото, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради посочените нарушения на Закона за потребителския кредит.

Ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск, по което искане съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото. Съдът е приел, че предявеният иск е допустим.

Ответникът счита исковете за неоснователни и недоказани и иска 4 тяхното отхвърляне.

Твърди се, че параметрите на договора са ясно посочени в същия, като ищцата като кредитополучател е запозната със същите и ги е приела. Налице е изразена воля за сключване на договор за застраховка, като се твърди, че този договор каса самостоятелно правоотношение.

Оспорва се твърдението на ищцата за неясност на погасителния план.

Оспорва се твърдението, че ГПР не е коректно изчислен.

Прави се възражение за погасяване на иска по давност.

Ответникът твърди, че с договор за цесия от 18.12.2024г. вземанията към ищцата по процесния договор са прехвърлени на „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 и не се явява надлежна страна по делото.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е напълно изяснена фактическата обстановка, че на 09.10.2020г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606, чийто правоприемник е ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: 000694749, е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS – ****. Параметрите и условията на процесния договор са както следва: размер на кредита за потребителски цели - 15 000.00 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” - 0 лв., застрахователна премия 4876.20лв., общ размер на кредита - 15 000.00 лв., такса ангажимент 525.00лв., брой погасителни вноски -84, месечна погасителна вноска 305.52лв., обща стойност на плащанията - 25 663.68лв., годишен процент на разходите - 11.45%, лихвен процент - 9.74%.

Не е спорно също така и се доказа, чрез приетата по делото 5 съдебно-икономическа експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена, че по силата на така сключения договор, ищцата е получила от ответника кредитна сума в размер на 14 475 лева, което представлява разликата между размера на кредита от 15 000 лева и 525 лева-такса ангажимент. Икономическата експертиза е установила, че по процесния договор за кредит, в уговорения годишен процент разходи /ГПР/, посочен като 11,45 % влиза възнаградителна лихва и такса ангажимент. Вещото лице е направило изчисления и е установило, че договорният ГПР е изчислен по конкретен алгоритъм и метод, който е използван и при Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит. Установява се, че за периода 18.11.2020г.-09.06.2023г. ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 8 974,53 лева.

Не е спорно по делото, че в полза на ищцата е сключен договора за застраховка „Защита на плащанията“, по който се дължи застрахователна премия в размер на 4 876,20 лева. Договорът за застраховка е прекратен на 15.05.2023г. Видно от чл. 2 процесния договор за потребителски кредит, от погасителния план към него и от изготвената съдебно-икономическа експертиза, дължимата застрахователна премия е разпределена на месечни вноски, включена е в размера на вноските по погасителния план, като не участва в процента ГПР, предвиден в процесния договор. Вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза е установил, че ако застрахователна премия беше включена във ГПР по договора, размерът му следва да бъде 19,60 %, а не посочения в договора размер от 11,45 %.

По делото е извършена съдебно техническа експертиза от вещото лице П., която съдът приема за обективно и компетентно изготвена. Видно от заключението по същата, процесният договор е съставен на шрифт по-малък от шрифт с големина 12 пункта.

С оглед представените от ответника договор за цесия от 6

18.12.2024г. и приложение № 1 към него, съдът констатира, че по силата на така сключения договор, е сменен кредитора по процесния договор за потребителски кредит. „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 е придобил вземанията по процесния договор към ищцата. След увеличаване на лист втори от представеното от ответника приложение № 1 към договора за цесия, е видно, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК 000694749 е прехвърлил на „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 вземанията си по процесния потребителски паричен кредит PLUS – ****. Това е видно й от представените по делото на лист 128-132 документи.

Документите установяват, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК:

000694749, в качеството си на цедент е упълномощил цесионера „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника от името на цедента, за прехвърляне на вземанията по договор за цесия от 18.12.2024г. Такова уведомление е изпратено и на ищцата, получено е от същата на 24.02.2025г., като е връчен чрез пълномощник-лицето Я.

В.. Съдът е извършил служебна справка за роднински връзки на ищцата по делото, като видно от тази справка, Я. В. е баща на децата на ищцата. С оглед на така изложеното, съдът намира, че промяната на кредитора по процесния потребителски договор е надлежно съобщена на ищцата на 24.02.2025г. Съобщението е получено на адреса за кореспонденция, посочен от ищцата като такъв в процесния договор и е връчено редовно, при спазване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ГПК-на пълнолетно лице от домашните, живеещо на адреса. Спазено е изискването на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, цесията да е съобщена от цедента, следователно считано от 24.02.2025г. ищцата е наясно за промяната на кредитора по процесния договор.