Решение № 265 от 14.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500017 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано пред БОС по повод въззивна жалба,подадена от Т. Р. Х.,Ю. Е. Д.,Е. М. С. и В. М. всички чрез пълномощника им адв.Свилен Цонев срещу съдебно решение № 275 от 30.10.2025г.,постановено по гр.д.№163/2023г.по описа на АРС, с което съдът е ОБЯВИЛ за относително недействителни по отношение на и щ е ц а А. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сключените между ответниците: от една страна „Бозкурт строителство“ EOOД, EИK 204916989, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, ул. „Пирин“ № 8, представлявано от управителя Георги Димитров Добринов, в качеството на дарител по всяко от даренията и от друга страна - Т. Р. X., EГH **********, с постоянен адрес: ***, Ю. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Е.

М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и В. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, всеки от тях в качеството на дарен, на договори за дарение, обективирани в следните нотариални актове:

- Нотариален акт № 80, том II, peг. № 3500, дело № 255/28.07.2022 г. на нотариус Жулиета Димитрова с peг. № 665, с район на действие АРС, с което е дарен Гараж Паркомясто № 4 в подземен гараж в сутерена, с площ от 16,86 кв.м, при граници: североизток — маневрено хале, северозапад — паркомясто № 5, югозапад — външен зид,югоизток — паркомясто № 3, ведно с 0,476 % ид. части от общите части на сградата,равняващи се на 0,93 кв.м ид. части, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваща „Многофамилна жилищна сграда с магазини и ЗOX на партерен егаж и паркинги в сутерена“, a именно в УПИ VIII-1751 в кв. 104 по плана на ***;

- Нотариален aкт № 81, том II, peг. № 3501, neno № 256/28.07.2022 г. на нотариус Жулиета 1

Димитрова с peг. № 665, с район на действие АРС, с което е дарен Гараж - Паркомясто № 9 в подземен гараж в сутерена, с площ от 16,35 кв.м, при граници: североизток — външен зид, северозапад — аварийно стълбище, югозапад — маневрено хале, югоизток — маневрено хале, ведно с 0,461 % ид. части от обпдите части на сградата, равняващи се на 0,91 кв.м ид. части, както и сьответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваща „Многофамилна жилищна сграда с магазини и ЗOX на партерен етаж и паркинги в сутерена“, a именно в УПИ VIII-1751 в KB. 104 по плана на ***;

- Нотариален акт № 79, том II, peг. № 3499. дело № 254/28.07.2022 r. На нотариус Жулиета Димитрова с рег. № 665, с район на действие АРС, с което дарен Гараж - Паркомясто № 5 в подземен гараж в сутерена, с площ o т 16,35 кв.м, при граници: североизток — маневрено хале, северозапад — паркомясто № 6 , югозапад — външен зид,югоизток — паркомясто № 4, ведно с 0,461 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 0,91 кв.м ид. части, както и съответните идеални части oт правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, пpeдcтaвляваща „Многофамилна жилищнa сграда с магазини и ЗOX на партерен етаж и паркинги в сутерена“, a именно в УПИ VIII-1751 в кв. 104 по плана на ***;

- Нотариален акт № 112, том II. рег. № 3867, депо № 284/11.08.2022 г. на нотариус Жулиета Димитрова с per. № 665, с район на действие АРС, с което е дарен Гараж Паркомясто № 1 в подземен гараж в сутерена, с площ o т 16,86 кв.м, при граници: североизток — маневрено хале, северозапад — паркомясто № 2 , югозапад — външен зид, югоизток — вътрешен зид към складови помещения, ведно с 0,476 % ид. части oт общите части на сградата, равняващи се на 0,93 кв.м ид. части, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваща „Многофамилна жилищна сграда с магазини и ЗOX нa партерен етаж и паркинги в сутерена“, a именно в УПИ VIII-1751 в кв.104 пo плана на ***.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е държавната такса за обжалването.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни- „Бозкурт строителство“ЕООД и А. Е. А.,като писмен отговор в законоустановения срок е подал А. А..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение,постановено от АРС,като моли за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция. Според въззивника съдът е допуснал съществено процесуално нарушение ,като се е позовал,че установяването със свидетелски показания на датата на съставянето на частните документи/предварителни договори и разписки за платените суми/ е непротивопоставимо на ищеца,който не е страна по тези документи.На следващо място се сочи,че съдът неправилно се е позовал на практика на ВКС- в решение №266/18.03.2021г.по гр.д.№247/2020г.относно това,че привидността на процесните сделки може да бъде обсъждана „..единствено при наличие на искова молба за установяване на симулативност и то предхождащо времево вписването на исковата молба по настоящия иск по чл.135 ЗЗД..“,от което районният съд е стигнал до извода,че възражението на ответниците е недопустимо и не е обсъдил събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдението им,че процесните сделки са привидни,като с тях се прикриват извършени продажби. Във въззивната жалба са изложени подробни правни и фактически доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на горецитираните изводи на АРС,като се акцентира на спорният въпрос дали процесните дарения са симулативни сделки,прикриващи действително уговореното между страните,а именно- договори за покупко-продажба. В тази връзка се изтъква,че по делото са били представени четири предварителни договора за покупко-продажба на процесните гаражи,с посочена цена,която купувачите са изплатили преди изповядване на привидните сделки-дарения.Представени са приходни касови ордери,издадени от представител на дружеството-ответник,в които са посочени 2 основание,платена цена и вносител на сумите. По повод оспорване на датата на тези частни документи по делото са били разпитани свидетелите Л. Г. и Ф. Б.,с показанията на които е потвърдено по категоричен начин,че именно „Бозкурт строителство“ЕООД е сключило предварителните договори,като св.Б. е потвърдил,че всички документи са били подписани от него или от брат му А. Б.,разполагащ с пълномощно. Въззивниците намират за неправилно становището на АРС,че със свидетели не може да бъде установена датата на съставяне на тези частни документи,като се позовават на разпоредбата на чл.181 ал.2 ГПК,съгласно която за установяване на датата на разписки за извършени плащания съдът може да допусне всякакви доказателствени средства,като има предвид обстоятелствата по делото. Именно от ангажираните по делото доказателства е било установено,че абсолютно всички сделки с гаражи в процесната сграда,без изключение са били изповядани като дарения вместо покупко-продажби,каквато е била действителната уговорка между страните,а това е било наложено поради пропуск за счетоводно завеждане на активите в счетоводството на дружеството-продавач.Относно разкриването на привидността на процесните сделки се сочи,че цитираната от съда съдебна практика касае персонална симулация –сключване на договор с лице,което прикрива истинската страна,т.нар.“сламен човек“ и именно в тези случаи е налице непротивопоставимост по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД и ще е налице пречка да се установява симулативност на сделката. В настоящия случай обаче е налице привидност само по отношение на основанието на сделките,поради което и посочената в решението съдебна практика на ВКС не намира приложение. В случая целеният вещно-транслативен ефект на сделките е настъпил,като привидно е единствено основанието и свидетелски показания са допустими съгласно чл.164 ал.1 вр.с чл.165 ал.2 ГПК,тъй като са налице писмени доказателства – обратни писма,удостоверяващи привидността.В този смисъл липсва и правен интерес у ответниците- физически лица да предявяват самостоятелни искови претенции срещу дружеството-ответник за разкриванее на симулацията,тъй като физическите лица са получили в собственост прехвърлените им имоти,макар и на привидно основание. Във връзка с доказването на симулативността по делото е бил разпитан св.Тургай Хасан,който е предоставял юридически услуги на дружеството като адвокат през процесния период и показанията му подкрепят изцяло възражението на въззивниците за симулативността на оспорените договори за дарения.Въззивниците акцентират и на безспорно установения по делото факт,че всички сделки за гаражи в сградата,в това число и гаражът,придобит от ищеца са били изповядани пред нотариуса като договори за дарения.Позовават се и на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№218/2022г.по описа на БОС,от което е видно,че вземането на ищеца произтича от разликата между вписаните в нотариалните актове цени и уговореното в предварителните договори и считат за очевидно,че ищецът,възползвайки се от привидната цена в окончателните договори е инициирал това производство,с цел неоснователно обогатяване за сметка на ответниците,което процесуално поведение не следва да бъде толерирано. Според въззивниците,представените по делото доказателства водят до извод,че всеки от тях е сключил сделка за покупко-продажба на процесните гаражи,като е заплатил стойността им,уговорена в предварителните договори,като на основание чл.17 ал.1 ЗЗД следва да се приложат правилата на прикритите сделки –покупко-продажби на процесните гаражи.Имайки предвид възмездният характер на сделките в конкретния казус следва да се приложи разпоредбата на чл.135 ал.1 изр.второ ЗЗД – да се установи знание у ответниците за увреждането на ищеца,а такова знание не е било доказано по делото.Въззивниците нямат доказателствени искания,претендират разноски.

В писмения отговор,подаден от А. А. въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е изразено становище,че решението на АРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Намира за правилно становището на съда,че представените от ответниците писмени доказателства не следва да бъдат кредитирани в подкрепа на твърдението им за осъществена симулация по процесните дарствени сделки.Основателно съдът е приел,че тези 3 писмени доказателства са без достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1ГПК.В допълнение въззиваемият посочва,че приходните касови ордери,които по същността си представляват разписки за получени суми в брой са съставени в нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.

Относно непротивопоставимостта на датата на съставянето на частен документ,който не носи подписа на страната и правилността на становището на АРС,че потвърждаването на датата на частните документи не може да се приеме за доказано чрез разпита на лицата,които са ги съставили въззиваемият се позовава на съдебна практика- Решение по т.д.№1409/2022г., Решение по т.д.№28/2019г.на ВКС,като допълнително изтъква,че свидетелите са и заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК.Намира за правилен и в съответствие с последователната съдебната практика изводът на съда,че възражението за симулативност на оспорените сделки би могло да бъде обсъждано само при наличие на вписана искова молба,предхождаща вписването на исковата молба по настоящото дело,като се позовава и на други съдебни решения на ВКС – решение по гр.д.№247/2020г.,решение по гр.д.№3288/2013г.,Определение по т.д.№233/2021г.Намира за неоснователно възражението във въззивната жалба,че тази съдебна практика касае единствено хипотези на персонална симулация ,като счита,че тъкмо обратното е изложено в решението по гр.д.№3288/2013г.на ВКС,където е разгледан казус с привидна сделка-продажба,прикриваща друг вид сделкаспогодба.Изложени са доводи и в подкрепа на становището,че фактът,че длъжникът разполага и с друго имущество ,извън разпореденото или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме,че не е налице увреждане.Що се отнася до знанието на длъжника за увреждането,същото в случая счита,че е безспорно,предвид факта,че процесните сделки са извършени след узнаването му за съдебно предявеното срещу него вземане на А. А.,което е факт с получаване на препис от исковата молба по гр.д.№218/2022г.Въпрос за знание у приобретателите тук не се поставя,предвид безвъзмездния характер на сделките по арг.от чл.135 ал.1 изр.второ ЗЗД.