Определение № 471 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Пазарджик, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20265200100334 по описа за 2026 година

Делото е образувано по депозирана от От С. И. Т. ,ЕГН **********,от гр. С., ул. ***,обл.П. против Прокуратура на Република България 1000 София център, София бул. „Витоша“ 2,с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът твръди,че във връзка с разбиване на вендинг машина за кафе марка “Зануси“, на 12.12.2022г. в с. Елхово, община Стара Загора е образувано досъдебното производство №8245зм-93 7/2022г,по описа на 02 РУ Стара Загора. По посоченото ДП ищеца бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Досъдебното производство е приключило с мнение за съд и в РС-Стара Загора е образувано НОХД 20235530201707 по описа на съда за 2023. С присъда № 92 от 27.09.2024 г. на Районен съд гр. Стара Загора С. Т. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година . На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подс.Т. като общо такова по НЧД № 219/21 г. по описа на ОС- Пазарджик

Присъдата е отменена с присъда Рег.№16 от 16.04.2025 по ВНОХД 20245500601254 по описа за 2024 година на Окръжен съд Стара Загора в наказателно-осъдителната част, в частта относно приложението на чл.68, ал.1 от НК и в частта относно разноските, като ищецът е признат за невиновен в това на 12.12.2022 г., в село Елхово,община Стара Загора, чрез използване на технически средства - ножица за рязане на арматура и метално шило с 1 дължина 47 см и чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - 2 броя катинари и ключалка на вратата на вендинг машина за кафе, марка „Зануси“, да е отнел чужди движими вещи - 1 брой монетник с 4 туби (гнезда за монети) на стойност 226.67 лв. и 1 брой метална каса с дръжка за машина за кафе марка „Зануси“ на стойност 26.67 лв., всичко на обща стойност 253.34 лв., собственост на „ВИТИЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 206090298, от владението на Д. Н. М. - управител и МОЛ на това дружество, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като действал при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което бил оправдан в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.З, пр.2, т.4, пр.2 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.

По протест на ОП-Стара Загора ,било образувано Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200631 по описа за 2025 година. С решение Рег.№ 466 от 03.11.2025 ВКС оставя в сила оправдателната присъда на Окръжен съд - Стара Загора № 16 от 16.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 1254/2024 г.

Преди повдигане на обвинението,ищецът твърди,че като собственик и управител притежавал „ГРИЙН ФИШ” ЕООД ЕИК 200554731 със седалище София район Красно село ул. Т. Каблешков № 38.След повдигнатото обвинение пред двора на търговката част на фирмата ,намираща се в с.

Средец,община Опан започнали демонстративно да изпращат полиция. Това появяване на полиция полицията довело до загуба на приходи, клиенти, договори, оборот, което го довело до силен психически стрес. Тежко било засегнато личното му достойнство, психиката, общественото му положение и професионалната репутация на човек и търговец. За да избегне финансовия фалит от разбягването на клиентите, се наложило да прехвърли на „НОВА КОНСУЛТ С" ЕООД, ЕИК 206170552 със седалище Стара Загора, община Опан, село Ястребово.

Твърди и моли съда да вземе предвид периода на наказателното преследване от 12.12.2022г. до 03.1 1.2025г., или близо три години.

Ищецът твърди,че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение за него настъпили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изключително силен и тригодишен психически стрес, тревожност, страх, напрежение, чувство на унижение, срам и обществено злепоставяне, 2 накърняване на личното достойнство, доброто име и авторитет пред семейството, близките и обществото, сериозно емоционално разстройство, несигурност относно бъдещето , както и трайно негативно отражение върху обичайния му начин на живот, социалните му контакти и психоемоционалното му състояние. Интензитетът на претърпените страдания бил изключително висок, предвид характера на обвинението, продължителността на воденото наказателно преследване, постановената първоинстанционна осъдителна присъда, с която било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и приведено в изпълнение на наказание по реда на чл. 68, ал. 1 НК, което допълнително е засилило страха, стреса и чувството за безпомощност.

Наред с това, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в реално заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита в наказателното производство в размер на 7 750 /седем хиляди седемстотин и петдесет лв. / / равняваща се на 3962 евро представляващи пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

С оглед на изложеното, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сезира съда с искане да постанови решение ,с което да осъди Прокуратурата на Република България, заплати му сумата 300 000 лв. равняща се на 153 387/ сто петдесет и три триста осемдесет и седем /евро представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр.

2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 НК,за което повдигнато обвинение е оправдан с присъда Рег.№ 16 от 16.04.2025 по ВНОХД 20245500601254 по описа за 2024 година на Окръжен съд Стара Загора потвърдена с Решение Рег.№ 466 от 03.11.2025 по К1ЮХД № 20258002200631 по описа за 2025 година на ВКС,както и сумата от 7 750 /седем хиляди седемстотин и петдесет лв. / равняваща се на 3962 / три хиляди деветстотин шестдесет и два / евро, представляваща причинени имуществени вреди за платен адвокатски хонорар съгласно приложените договори и разписки към тях.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

В отговора на исковата молба,депозиран в срока по чл.131 от ГПК,ответникът изразява становище,че иска е допустим, но неоснователен.

3

Поддържа,че от формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ,но исковите претенции по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на Република България.

По отношение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 153 387 евро равняваща се на 300 000 лв.,намира същата за прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено - икономическите условия в страната.

Счита,че размера е изключително завишен е не съответства на описанието на вредите, които се сочат в исковата молба .Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства.

Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

С оглед ангажираните доказателства, наказателното производство е проведено в разумни срокове.

С оглед на фактическата и правна сложност, делото е протекло в един разумен срок. Прокуратурата не е бавела разследването по делото.

Ищецът не ангажира доказателства за твърдените негативни последици в личен и професионален план, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.

Твърди се,че ищецът не е търпял вреди от момента на образуване на досъдебното производство, както се претендира в исковата молба, тъй като в този начален период няма процесуално-следствени действия, които да засягат правната му сфера. Няма данни още в началото той да е бил задържан под стража или да са му наложили други мерки за неотклонение и ограничения. В рамките на процеса органите на разследването и на Прокуратурата при повдигане на обвинението са провеждали правно регламентирани и законосъобразни процесуално-следствени действия, при спазване на презумцията за невиновност, при спазване на процесуалните права на ищеца, 4 в това число и правото му на защита. Според част от квалификацията на повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК ищецът явно е имал минали осъждания, за което съдебната практика приема, че осъждани лица или такива с множество висящи наказателни производства търпят по-малки и с по-нисък интензитет неимуществени вреди в сравнение с неосъжданите лица. Оправдателният съдебен акт също има репарационен ефект и компенсира до известна степен негативите от незаконно обвинение.

Ищецът дори и да е претърпял някакви неимуществени вреди, то те са с обичаен характер и естество, а не вреди от изключителен и извънреден характер, за което се следва много по-ниско обезщетение в равнение с претендираното. Няма влошаване на здравето му през исковия период от време.

Ответникът оспорва иска и по отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 3962 евро, равняващи се на 7750 лв. за платен адвокатски хонорар по наказателното производство. Липсват доказателства за обема на извършените процесуално-следствени действия с участието на упълномощен адвокат в същото производство, както и какви договори за правна защита и съдействие и пълномощни са приложени в него. Оспорва датите и съдържанието за размера на договорени и платени суми на приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие и приходни касови ордери към тях.

Ответникът формулира възражение по чл. 5, ал. 1 и по ал. 2 от ЗОДОВ,като твърди, че с поведението си ищецът виновно е причинил твърдените от него вреди или най-малко е допринесъл за тях. В тази насока, ако въобще се твърди за някакво увреждане, то в случая би се явило по вина на ищеца по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, а при възприето виновно допринасяне в хипотезата на ал. 2, то също следва да се отчете и значително да занижи обезщетението.

По отношение на разноските,ответникът отбелязва,че липсват доказателства за направени разноски от ищеца освен платената държавна такса по делото.

Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по 5 дело № С- 438/2022 г. издадено по преюдициално запитване на СРС съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не обвързва с установените минимални възнаграждения по смисъла на Наредба № 1, като може да ги присъди значително и под определения минимален размер.

Счита,че поради недоказаността и неоснователността на иска претендираните лихви и разноски не следва и да се дължат.

Формулира доказателствени искания.

В закрито съдебно заседание и на основание чл.140 ал.1 от ГПК съдът следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и ПОС е родово и местно компетентен да го разгледа.

Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Съдът следва да укаже на страните ,че ищецът носи тежестта да докаже твърденията си за претърпените от него неимуществени вреди и имуществени вреди ,а ответника – обстоятелствата на които основава направените в отговора на исковата молба правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Исковата молба не страда от нередовности налагащи оставянето й без движение.

Следва да се обяви на страните проекта за доклад по делото инкорпориран в настоящето определение.

Водим от горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото,инкорпориран в настоящето определение.