Решение № 6747 от 10.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6747 гр. София, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110125852 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Х. В. М. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 09.11.2018 г. е сключила с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД договор за потребителски кредит № ....... Съгласно договора е отпуснат заем в размер на 1 300 лв. за срок от 36 месеца, при договорена годишна възнаградителна лихва от 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,89%. Към договора е присъединен пакет от допълнителни услуги „Екстра +“ на стойност 1 647,72 лв., с което общото задължение е нараснало на 3 931,20 лв., които ищцата твърди, че е изплатила изцяло. Ищцата поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, 11 и 19 ЗПК. Основните доводи са, че стойността на допълнителните услуги (над 120% от размера на кредита) е реална цена на кредита, която не е включена при изчисляването на ГПР, което представлява заобикаляне на закона; реалният ГПР надвишава законовия лимит от петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК; клаузите за допълнителни услуги са неравноправни, тъй като са наложени в интерес на кредитора и не предоставят реална икономическа полза за потребителя. Сочи, че при нищожност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита (главницата), поради което разликата между платеното и полученото е получена от ответника без основание. При тези твърдения моли съдът да 1 постанови решение с което да признае за установено, че сключеният на 09.11.2018 г. Договор за потребителски кредит № ...... е нищожен изцяло. В условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузите относно ГПР и възнаградителната лихва, както и тези за допълнителни услуги и да осъди ответника да заплати сумата от 2 631,20 лв., представляваща платена без основание сума над главницата, ведно със законната лихва. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответното дружеството признава, че ищцата е заплатила сума над главницата в размер на 2 631,20 лв., но поддържа, че договорът е действителен. Излагат се съображения, че договорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и е резултат от свободата на договаряне, както и че допълнителните услуги не са били задължително условие за отпускане на кредита, а са избрани доброволно от потребителя, поради което не следва да се включват в ГПР. Сочи се още, че ГПР е изчислен правилно - съгласно закона въз основа на задължителните разходи по кредита, както и че евентуално неточно посочване на ГПР не води до нищожност на целия договор, а само на съответната клауза, като потребителят все пак дължи възнаграждение за предоставения паричен заем. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за производството.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове. Претендира разноски за производството и прави възражение за прекомерност на адв.хонорар претендиран от насрещната страна

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното о.с.з.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, че договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт № ...... от 09.11.2018 г. е нищожен поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, съединен с - осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 2 631,20 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт № ..... от 09.11.2018 г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 08.05.025 г. до окончателно заплащане на сумата

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

За основателността на предявения иск по чл. 26 ЗЗД, в тежест на ищеца е 2 да установи по делото при условията на пълно и главно доказване да докаже пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

Не е спорно, поради което с изготвения проект на доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните факти: сключването на договора на 09.11.2018 г., неговите параметри (главница 1 300 лв., лихви и такси) и обстоятелството, че ищцата е изплатила по ДПК сумата от 3 931,20 лв., докладът на съда е допълнен с протоколно определение от 24.02.2026 г., като е отделен за безспорен и фактът, че при изчисляване на ГПР за процесния ДПК, не са взети предвид сумите дължими за „пакет допълнителни услуги“.

Съдът като съобрази съдържанието на представения по делото ДПК № 3037789164 от 09.11.2018 г., приложимите към него общи условия и СЕФ, намира следното:

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото е сключен между търговец, който предоставя кредит в рамките на своята професионална дейност, и физическо лице, което действа извън рамките на търговската или професионалната си дейност. Това обуславя приложимостта на императивните правила на Закона за потребителския кредит, чиято защитна функция е насочена към това потребителят да получи ясна, точна и пълна информация за цената на кредита, така че да може да прецени икономическите последици от договора и да сравни различните пазарни предложения.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В настоящия случай, от съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищеца Х. В.

М., се установява, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните съображения:

Видно от съдържанието на раздел V. от процесния договор за потребителски кредит, страните са уговорили предоставяне на „Пакет от допълнителни услуги - Бонус", като условията за използването им, в нарушение на ЗПК е описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от 3 приложените по делото ОУ на „Профи Кредит България“ ЕООД към ДПК (версия 9/09.10.2017 г.), възнаграждението за закупуване на пакет от допълнителни услуги включва стойността на разходите за предоставената услуга – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, при подробно описани условия и необходими документи с които същите да бъдат доказани пред кредитодателя, както и възможност за промяна на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

В раздел VI на ДПК е уговорено е възнаграждение за предоставянето на „Пакет от допълнителни услуги“ в размер на сумата от 1647,72 лв., която е дължима разсрочено – чрез заплащане на погасителна вноска в размер на 45,77 лв., заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което „общият размер“ на вноската възлиза на 109,20 лв., а съответно общото задължение по договора – 3931,20 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.

Така наречените допълнителни услуги предвиждат хипотетична възможност за бъдещи отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството си на търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се заключава в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга, защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в ОУ. Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя, кредитодателят е посочил, че закупувайки „Пакет от допълнителни услуги“, кредитополучателят има право да измени условията на погасителния си план, тъй като видно от съдържанието на т. 15 от ОУ, промяната е възможна единствено и след подписване на анекс между страните (допълнително споразумение) при условие, че кредитополучателят „докаже“ пред дружеството, чрез представяне на изрично изброени – „съответните документи) (т. 15.2.2.2. от ОУ), че са налице посочените условия, изчерпателно посочени в чл. 15.2.1.а и б, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне внимание и че съгласно 16.1. от ОУ кредитодателят си „запазва“ правото да измени едностранно ОУ (в това число и горните изисквания) за което единствено уведомява клиента. Същевременно за потребителя възниква реално и непосредствено задължение за плащане на изначално фиксирани ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка отговаря на всички критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

4

Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните допълнителни услуги е сумата в общ размер на 1647,72 лв. лв., която е над 100% от размера на главницата, предоставена по кредита – 1300 лв. и очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение (печалба) за предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че процесните уговорки, са нищожни и поради противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо икономически по–слабата страна.

Безспорно е по делото, че при определяне на ГПР, ответникът е включил единствено разходите за договорна лихва, но не и възнаграждението за т.нар.

„пакет от допълнителни услуги“.

Съдържанието на процесния ДПК, съдът намира за неясно, подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар.

„пакет от допълнителни услуги“ на стойност 1647,72 лв. , не е включена в ГПР по договора, но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски, въпреки, че представляват разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална, двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки това, вместо да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор е посочено единствено, че ГПР е 45,02% и липсва, каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в този процент), цената за „пакет допълнителни услуги“ е включена в месечната погасителна вноска, като част от главницата, дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената цена за допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора, който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а именно – 49,89%. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови изисквания.