Решение № 11912 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11912 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от „***********“ ЕАД, искова молба, насочена против М. М. С. и М. М. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че всеки един от ответниците дължат при условията на разделна отговорност на ищцовото дружество сумите както следва:

М. М. С. – 651.72 лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 164.50 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2022г. – 12.12.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 76108/2024г. по описа на СРС, 171 състав.

М. М. С. - 651.72 лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 164.50 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2022г. – 12.12.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 76108/2024г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – ателие № 53, находящ се в гр. ************************, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, тъй като са спестили разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период.

Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производства разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците, с който заявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за стопански нужди, поради липса на 1 облигационни отношения. Оспорва се и претендираната мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Излагат подробни съображения, че не е доказан фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, както и че процесният имот не е годен за обитаване. Молят съда да отхвърли исковите претенции. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „***********” ЕООД не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

От събраните писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда /л. 42/ от 16.06.2016 г. М. М. С. и М. М. С., в качеството им на собственициучредители са учредили срочно право на строеж за построяване в УПИ III-4370, находящ се в гр. **********, с площ 1584 кв.м., на жилищна сграда с гаражи и подземен гараж със застроена площ от 591.9 кв.м. и разгъната застроена площ от 4 744.40 кв.м. за срок от 5 години в полза на "**********“ ООД. От същия нотариален акт се установява, че М. М. С. и М. М. С. са си запазили правото на строеж в качеството им на собственици на ателие № 53 на кота 19.95 мета, на подпокривен етаж, със застроена площ от 32.86 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, заедно с покривна тераса с площ от 53.50 кв.м. при граници: апартамент № 52, двор, ателие № 54 и коридор. В т. 12 от нотариалния акт се съдържа декларация от учредителите, че са единствени и пълноправни собственици на описаните имоти и че правото на собственост не е прехвърляно на други лица. Това изявление представлява извънсъдебно признание от тяхна страна, че са собственици на процесния имот. Ето защо, може да се направи извод, че и през процесния период имотът е бил съсобствен между ответниците, а и последните не оспорват това обстоятелство.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, чрез през процесния период в имота е имало едно отоплително тяло, което не е действало до момента, нито през процесния период. Посочено е, че показанията на индивидуалния топломер № *******, предназначен да измерва потребената ТЕ за отопление са нулеви, отчетени към 30.04.2023 г. Експертът е установил, че към настоящия момент процесното ателие не е годно за обитаване, не са налични санитарни прибори за ползване на топла или студена вода, не са положени подови настилки, като имотът е в процес на изграждане, без да е налична възможност в него да бъде консумирана студена и топла вода. Описано е, че захранващата тръбна мрежа е затапена с метални тапи, а изчисленото количество ТЕ за подгряване на топла вода – 101.36 кубични метра е служебно и в ателието липсва възможност то да бъде консумирано. За сезон 2022/2023г. поради неосигурен достъп за отчет, отоплението е начислявано на база екстраполация по М.алния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 261, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода на база 2 брой потребител по 140 л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сграданата инсталация, изчислена по формулата по т. 6.1.1 от приложението към наредбата. В експертизата е дадена парична 2 равностойност на начислената топлоенергия.

Допусната е и е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, в която вещото лице отразява, че за процесния период размерът на задължението за потребена ТЕ и такса БГВ е в размер на 1 237.57 лева,като не са констатирани извършени плащания, а лихвата за забава възлиза в размер на 342.86 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск - чл. 59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответниците са собственици на процесния имот и че е начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност ищцовото дружество да е обедняло, а ответниците да са се обогатили. На първо място, по делото не е проведено пълно, категорично, несъмнено доказване до имота реално да е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество. За сезони 2020/2021г. и 2021/2022г. е извършен реален отчет с нулеви показания на измервателните средства, което показва липсва на каквато и да било консумация на топлоенергия в имота. За сезон 2022/2023г. поради неосигурен достъп, такава е начислена на база екстраполация по М.алния специфичен разход на сградата съгласно т.

6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Тъй като претенцията се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а не на наличие на договорно правоотношение в отношенията между страните, по силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или фингирано определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими, тъй като в хипотезата на неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а не хипотетична такава – в този смисъл е и съдебната практика – Решение № 3781/25.06.2024г. по в.гр.д. № 9561/2023г. по описа на СГС и др.

Отделно от това, съставеният констативен протокол за неосигурен достъп е оспорен от ответниците, като съдът приема оспорването за основателно. На 26.04.2023г. е посочено, че не е осигурен достъп до имоти 58, 54, 53, 40, 36, 34,33,30,23,16,15,13, а на 20.04.23 г. до имоти 58, 54, 53, 52, 51, 50, 48, 47, 41, 40, 36, 34, 33, 30, 24, 23, 22, 16, 15, 13, 10, 9, 7, 6, 5. Не става ясно от кого е съставен този протокол, доколкото на мястото за отчетник при едното посещение липсва подпис. На следващо място не са посочени ясни индивидуализиращи белези, от които са стане ясно по категоричен начин, че става въпрос именно за ателие. Ето защо, съдът счита, че протоколът не съдържа нужните рекивизити и не може да послужи като доказателство за този факт.

Извън изложеното, с оглед предмета на заявената претенция по чл. 59 ЗЗД, по делото следва да се установи, че ответниците чрез физически лица (работници, служители, представители и т. н.) фактически /действително/ са ползвали имота през процесния период и са потребили твърдяното количество топлинна енергия и са ползвали услугата дялово разпределение, извършена от самото ищцово дружетво, за да са се обогатили с тяхната стойност за негова сметка. Доказателства в тази насока не са ангажирани. По отношение на услугата дялово разпределение няма никакви доказателства същата да е извършвана от ищцовото дружество или последното да е заплащало за нейното извършване. Напротив, видно е, че тази услуга е извършвана от трето лице , а общите условия към договора за продажба на топлинна енергия са неприложими , защото ОУ се прилагат само при договорно правоотношение, каквото в случая и двете страни твърдят, че не съществува между тях.

Както се посочи по-горе, необходимо е чрез пълно и главно доказване ищецът да установи в хода на производството, че реално е доставил твърдяното количество топлинна енергия и е извършвал услугата дялово разпределение, чиято парична равностойност претендира. За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено и от установяване на факта на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника чрез конкретни физически лица, предвид че същият е юридическо лице. При процесуалното бездействие на ищеца и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в 3 процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеното за установяване субективно право не е възникнало в патримониума на ищеца.

По изложените съображения, предявените искове за главните вземания подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат ответниците, които претендират адвокатски възнаграждения, за които са представени надлежни доказателства за извършването им. Съдът намира, че следва да им се присъдят такива само за исковото производство, доколкото в рамките на заповедното производство не са ангажирали доказателства за направата на такъв разход. При съобразяване на извършените процесуални действия (които са еднакви и за двамата ответници), обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и не е с голям материален интерес, както и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. на СЕС, съдът не намира основание за допълнително редуциране на така заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците в полза на адв. Г. в размер от по 210.00 евро, с оглед въведеното възражение от ищеца.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28eb2bff-eb22-492b-843e-82d7446d27e2