Решение № 597 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б С.С.АВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния С.С.ав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100510110 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение решение № 10744 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 39854/2022г. по описа на С.С. 63 С.С.ав, е признато за незаконно и е отменено, уволнението на С. Ц. С., ЕГН **********, извършено С.С.заповед №173 от 09.06.2022г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение и ищецът е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата до уволнението длъжност „аналитик”, звено „Проектни решения” във „В.Б.” ЕАД (с предишно наименование „Б.т.к.” ЕАД), ЕИК ****. Ответникът „В.Б.” ЕАД (с предишно наименование „Б.т.к.” ЕАД), ЕИК ****, е осъден да заплати на С. Ц. С., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ сумата от 14200,01 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.06.2022г. до 10.12.2022г., ведно С.С.законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 14200,01 лева до пълния предявен размер от 17400 лева. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Производството пред настоящата инстанция е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 198281/11.07.2023г., подаден от ответника „В.Б.” ЕАД и насочена срещу решението на районния съд в частите, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Ц. С., ищецът е възстановен на 1 основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата до уволнението длъжност „аналитик”, звено „Проектни решения” във „В.Б.” ЕАД, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на С. Ц. С. на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ сумата от 14200,01 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.06.2022г. до 10.12.2022г., ведно С.С.законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022г. до окончателното плащане.

Въззивникът счита, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Изложени са оплаквания срещу извода на районния съд, че е невъзможно да бъдат определени лицата, участвали в извършването на подбора поради индивидуализирането им единствено чрез ЕЛН номера. В тази връзка въззивникът е посочил, че всеки служител получавал такъв номер още С.С.сключването на трудовия договор. ЕЛН на ищеца С. С. бил видим от т.13 от представения по делото трудов договор. Освен това при извършването на подбора от назначената от работодателя комисия е участвал и представител от Човешки ресурси, чрез който безпроблемно била изяснявана самоличността на лицата, стоящи зад съответния ЕЛН. Комисията имала достъп и до трудовите досиета на служителите, като там се намирал и трудовия договор на всеки служител с определения ЕЛН. Името на съответния служител било заменено с ЕЛН едва при оформянето на крайните изводи на комисията, с оглед гарантиране защитата на личните данни. За да бъде упражнен съдебен контрол върху извършения подбор не било нужно съда да свърже поставените оценки с конкретни лица, тъй като само от имената нямало как да съпостави качествата на служителите. Неправилно съдът приел, че дори и да можел да свърже конкретни лица с ЕЛН, не били ангажирани достатъчно доказателства, от които да се установи обективността на поставените оценки на лицата, участвали в подбора. По делото била приета Инструкция за извършване на подбора, в която се съдържали указания и критерии за оценяване на професионалната квалификация на служителите.

Във връзка с професионалната квалификация били обсъдени образованието и стажа на лицата при работодателя. Били взети предвид оценките на работата на служителите за 2021г. и били изслушани прекият ръководител и мениджърът, като ищецът получил най-ниска оценка. Така мотивиран, въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а исковете – отхвърлени. Претендира и разноски. Въззивникът поддържа и направеното от него в условията на евентуалност възражение за прихващане на обезщетението по чл.225 от КТ с платеното от него обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, като счита, че съдът неправилно го е приел за неоснователно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Цвтанов С., с който я оспорва като неоснователна.

Правилно било прието от районния съд, че липсват доказателства за обективността на приетите от работодателя оценки и за данните, въз основа 2 на които работодателят е определил крайната оценка. Не бели представени годишните оценки на останалите служители, участвали в подбора, поради което не било възможно те да се съпоставят с оценката на ищеца, дори и са били известни имената на другите лица. Представената от въззивника инструкция била неясна и липсвали конкретни критерии за оценка. Оставало неясно и как самите критерии са били приложени, а и нямало данни за обстоятелствата, които обусловили поставените оценки. Счита, че възражението за прихващане е неоснователно, тъй като обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължало независимо дали уволнението е законно или не, а в случай че служителят бъде възстановен на работа, той не можел да претендира реалното ползване на отпуска. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 14200,01 лева до пълния предявен размер от 17400 лева, поради което не е предмет на въззивната проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 155271/25.07.2022г. на С. Ц. С., с която е предявил срещу ответника „В.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Б.т.к.” ЕАД/ обективни кумулативно съединени искове по чл.344, ал 1, т. 1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено С.С.Заповед № 173/09.06.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "аналитик" в звено „Проектни решения” и за присъждане на обезщетение по за оставането му без работа в периода от 10.06.2022г. до 10.12.2022г. в размер на 17400 лева, ведно С.С.законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен трудов договор № 147 от 21.08.2020г., въз основа на който заемал длъжността „аналитик“ в звено „Проектни решения”, а по НКПД – „аналитик, компютърни мрежи” при пълно работно време и начало на изпълнението 24.08.2020г. На 08.06.2022г. му било връчено предложение № ЧР-01-164, с което на основание чл.325, ал.1 от КТ му било предложено прекратяване на трудовия договор, като бил посочен срок за отговор до 10.06.2022г. Посочил е, че преди да изтече срокът за отговор му било връчено на 09.06.2022г. предизвестие № ЧР-03-166 и заповед № 173, с която трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, вр.чл.329 от КТ, считано от 10.06.2022г. В заповедта за прекрятавене било посочено, че е настъпила промяна в щатното разписание, изразяваща се в намаляване на една щатна бройка за длъжността „аналитик проектни решения”. Трудовото 3 правоотношение между страните било прекратено незаконно, тъй като промяната в щата не била реална, не бил извършен законосъобразен подбор по чл.329 от КТ, не било посочено в заповедта за уволнение с какъв акт е извършена промяната в щатното разписание, както и не бил изтекъл срокът за отговор на даденото предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „В.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Б.т.к.” ЕАД/, с който е заявил, че предявените искове са неоснователни. Не е оспорил факта, че в периода 21.08.2020г. – 10.06.2022г. между страните е съществувало трудово правоотношение, че е отправил предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и че е издал предизвестие и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, и двете връчени на ищеца на 09.06.2022г. Отрича договорът да е бил прекратен преди да изтече срокът по предложението, като е посочил, че ищецът е заявил на 09.06.2022г., че не приема предложението. Било извършено реално намаляване на щата, като щатните бройки на длъжност „аналитик” били намалени от 6 на 5. Преди да бъде прекратен трудовият договор бил извършен подбор от комисия, като ищецът получил най-ниската оценка. Оспорва ищецът да е останал без работа за процесния период, тъй като липсвали доказателства в тази насока. Уволнението било извършено законосъобразно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност е направил възражение за прихващане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ с платеното от него обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 842,10 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 3199,99 лева.

По делото е прието като писмено доказателство препис от трудов договор № 147 от 21.08.2020г., от който е видно, че между С. Ц. С. и ответника е възникнало трудово правоотношение за неопределен срок, ищецът е заемал длъжността "аналитик” в звено „Проектни решения”, като му е бил предоставен ЕЛН № 60253. Установява се от предложение № ЧР-01164/08.06.2022г., връчено на ищеца на същата дата, че на 09.06.2022г. С. С. не се е съгласил с направеното му предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Прието е и предизвестие № ЧР-03166/09.06.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на 09.06.2022г., като е него е отбелязано, че работодателят няма да спази срока по него, поради което на служителя ще бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ. От заповед № 173/09.06.2023г., връчена на 09.06.2022г., е видно, че трудовото правоотношение с ищеца, считано от 10.06.2022г., е било прекратено на основание чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата и извършен подбор по чл.329 от КТ, като заповедта е връчена на служителя на 09.06.2022г.

Страните не спорят, че размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 2900 лева, като ответникът 4 изрично е заявил в открито съдебно заседание, че не оспорва това. Не се спори и, че работодателят е заплатил обезщетение по чл.222 от КТ в размер на 3199,99 лева и по чл.224 от КТ в размер на 842,10 лева, като това се установява и от приетите по делото фишове за заплати за м.юни и м.юли 2022г.

По делото са събрани и годишни оценки на С. С. за 2020г. и 2021г.

Установява се от заповед № РД-282/02.06.2022г., че от 03.06.2022г. е внесена промяна в щатното разписание на работодателя, като е в звено „проектни решения” е закрита една щатна бройка за длъжността „аналитик”.

С.С.същата заповед е създадена и комисия, която да извърши подбор между всички служители в звеното на длъжност аналитик, като е наредено да бъдат спазени критериите по инструкция, представляваща приложение № 3 към заповедта. От приложение № 2 към посочената заповед се установява, че членове на комисията по подбор са били С.С. – старши мениджър, ЧР и С.Ц. – заместник директор ИТ. Представено е и щатно разписание от 03.06.2022г., неразделна част от заповед № РД-282/02.06.2022г., видно от което към тази дата в звено „проектни решения” са били предвидени 5 щатни бройки за длъжността „аналитик”, а от щатно разписание от 01.06.2022г. е видно, че за тази длъжност са били предвидени 6 щатни бройки.

Във връзка с извършването на подбора е приета и инструкция за осъществяване на подбор, в която са посочени критерии за оценка на професионалната квалификация и нивото на изпълнение на трудовите задължения, както и протокол от 07.08.2022г., изготвен от членовете на комисията, в който е посочено, че са били прегледани трудовите досиета на служителите, били са взети предвид мненията на С.А. – пряк ръководител и Н.В. – мениджър и въз основа на това са били поставени крайни оценки на всеки един служител. Крайните оценки са отразени в таблица, неразделна част от протокола, от който е видно, че в подбора са участвали 6 лица, идентифицирани чрез ЕЛН, като служител с ЕЛН 60253 е получил най-ниска оценка.