Решение № 117 от 14.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кърджали, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200259 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1300-000472 от 01.04.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 127.82 евро/249.99 лева на А. Й. Х. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят А. Й. Х. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. При издаването му не била съобразена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН.

Процедурата по установяване на нарушението и налагане на административно наказание не била съобразена с изискванията на закона. Наказващият орган не взел предвид, че притежаваният от жалбоподателя автомобил имал сключен договор за застраховка. Твърди, че не е извършил административното нарушение. Освен това, отговорността на жалбоподателя била ангажирана по неотносим текст от закона. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че събраните по делото доказателства установили по безспорен и категоричен начин наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. Административнонаказващият орган разполагал с текст от ЗДвП, който регламентира друго деяние, извън това, което е посочено в наказателното постановление. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за несключване на застраховка „Гражданска отговорност“, което не било вярно. Моли за 1 отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2026 г. свидетелите С. С. и И. Г. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали и изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърден график.

Около 21.50 часа те се намирали в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, до магазин „Технополис“, където спрели за проверка лек автомобил „****” с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя А. Й. Х.. При проверката свидетелите С. и Г. установили, че нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, като същото било негова собственост. Освен това, при направена справка контролните органи констатирали също, че автомобилът „****” е с прекратена регистрация още от по-ранна дата именно заради липсата на валидна застраховка. По този повод на 05.03.2026 г. срещу жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, който той подписал и получил без възражения. Въз основа на така съставения акт, на 01.04.2026 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на А. Й. Х. на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 127.82 евро/249.99 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно за това, че като физическо лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От приетата справка по история за ПС с рег.№ **** се установява, че на датата 06.01.2026 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска отговорност”. Регистрацията на автомобила е възстановена на 06.03.2026 г., след уведомление от ГФ за валидна „Гражданска отговорност”.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. С. и И. Г., Акт за установяване на административно нарушение № 62 от 05.03.2026 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; справка по история за ПС с рег.№ ****; справка за собственост на МПС с рег.№ ****; полица за застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, както и другите приети по делото писмени доказателства.

2

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е реализирана административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Разпоредбата въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от физическо лице се санкционира от нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ с глоба в размер на 250 лева. Както вече се посочи, цитираната в обжалваното наказателно постановление норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изисква да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. За да възникне посоченото задължение следва да са налице и двете предвидени от закона предпоставки в условията на кумулативност.

Превозното средство трябва да не е спряно от движение, но освен това и да е регистрирано.

Ако регистрацията на автомобила е била прекратена /както е в случая/, то за собственика му не е налице задължение да го застрахова, тъй като по правило не се допуска такова МПС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява без да е регистрирано, то следва да се прецени налице ли е друго правно основание за реализиране отговорността на нарушителя – евентуално по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че въпросният лек автомобил „****” с рег.№ **** за периода от 06.01.2026 г. до 06.03.2026 г. е бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. При това положение към посочения период е отпаднала една от задължителните предпоставки по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, с които е обвързано задължението на собственика на превозното средство да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно, неправилно и необосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя с атакуваното постановление, което като правна последица обуславя неговата отмяна.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в 3 брой договорено възнаграждение в размер на 150 евро. Възнаграждението е под предвиденото в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразено е с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1300-000472 от 01.04.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 127.82 евро/249.99 лева на А. Й. Х. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на А. Й. Х. от ****, ****, с ЕГН **********, сумата от 150 евро, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4