Решение № 2326 от 03.06.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2326

Хасково, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700394 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на Р. П. А. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1357654/26.02.2026г., издадена от ст.полицай при Областна дирекция на МВР Хасково, РУ Свиленград /И.. Ж./. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорва се наличието на компетентност у издателя на акта, като не била ясна длъжността, която се заема от издателя. В хода на производството били допуснати съществени процесуални нарушения и актът противоречал на материалния закон. Посочена била грешна правна квалификация на вмененото нарушение. Словесното описание сочело управление на МПС без ЗЗ ГО, докато посоченото основание – чл.182, ал.5 от ЗДвП се отнасяло за нарушение при управление с превишена скорост. Освен това нарушението не било извършено виновно. Собственикът на автомобила не бил уведомен за прекратената регистрация, както и жалбоподателят не бил наясно като водач на същото МПС за този факт. Нямало и никакви обективни признаци, от които да бъде направен извод за съществуващата дерегистрация. Иска да се отмяна на оспорения административен акт, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ст.полицай при Областна дирекция на МВР Хасково, РУ Свиленград, не взема становище. При постъпване на преписката Началник РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, взема становище относно длъжността на издателя – ст.полицай в група Охранителна полиция при Участък Л., считано от 22.04.2015г. до датата на издаване 26.02.2026г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1357654/26.02.2026г. на основание чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.182, ал.5 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

От фактическа страна наложената ПАМ е обоснована с това, че в [населено място] , ул.* в посока бул.*, Р.А. управлявал лек автомобил ***, собственост на ЕООД М. А., като МПС било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 03.02.2026г. В преписката е приложен съставен на водача АУАН №[рег. номер] от 26.02.2026г., непосочен в ЗППАМ, за извършеното нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като в обстоятелствената част изрично се сочи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП /липса на ГО/, считано от 03.02.2026г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати, както и е постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая ст.полицай Ж. е държавен служител от група ОП при Свиленград, Участък Л., и е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директор на ОДМВР Хасково – т.12, тъй като оспореният акт е издаден на основание една от хипотезите на чл.171, т.1 от ЗДвП – в случая това е чл.171, т.1, б.з), гг)).

Актът е в необходимата писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. Предвид това съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповедта за прилагане на ПАМ обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена при прилагане на чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка Временно отнемане на СУ МПС на водач, който е извършил нарушение, което е извън случаите по чл.171, т.1, б. А – Ж, и за което нарушение по ЗДвП, вкл. за предвидени по подточка гг)) нарушения по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, като ПАМ се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

В настоящия случай от фактическа страна се установява управление на МПС със служебно прекратена регистрация при подадено по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП уведомление от Гаранционния фонд, т.е. водачът, който не е собственик, е управлявал автомобил без застраховка ГО, а това представлява самостоятелно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, което пък е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл.171, т.1, б. е) от ЗДвП. В този смисъл оспорената ПАМ е приложена неправилно, тъй като посоченото в оспорената заповед правно основание е приложимо в случаите, когато няма основание за прилагане на предходните посочени в закона ПАМ, а именно: тези с правно основание по букви „а“ – „ж“, т.1, чл.171, както изрично се предвижда в разпоредбата на чл.171, т.1, б.з) от ЗДвП. За предвидените ПАМ по чл.171, т.1, б. е) и приложената в оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП в закона е определен различен срок за приложение, както следва: за първата срокът е определен до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца, а за втората – до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл.182, ал.5 от ЗДвП, което предполага системно нарушение на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено или извън населено място. В случая тази правна квалификация не само е неточна /липсва конкретизация за нарушенията, въз основа на който е направен извода за системност/, но и не се припокрива с безспорното установено за липса на валидна застраховка ГО за процесното МПС и управление на същото МПС от несобственик. Относно посочената правна квалификация на нарушението в представения в преписката АУАН №[рег. номер] от 26.02.2026г. - чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да се има предвид, че нормата не предвижда конкретно правило за поведение, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване - допускат се само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В настоящия случай между страните няма спор, че процесното МПС е било регистрирано и с поставени на определените за това места табели, но към момента на извършената проверка – 26.02.2026г. /която се установява единствено от АУАН/, е липсвала застраховка ГО и регистрацията на процесното МПС е била прекратена, считано от 03.02.2026г.

Освен това в случая следва да се отчете и че приложението на ПАМ по чл.171, т.1, б.з) от ЗДвП изисква неправомерно поведение на водача на МПС, изразяващо се в извършването на нарушение по този закон - ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, докато от данните по делото се установява, че вмененото нарушение фактически се изразява в управление на автомобил, във връзка с чието притежаване и използване, управляващият го водач няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, т.е. нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Именно посочената нормата предвижда административно наказание за лице, което не е собственик и което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО. При така установено и квалифицирано по КЗ нарушение, то прилагането на ПАМ би било с правно основание чл.171, т.1, б.е) от ЗДвП, тъй като тази норма сочи приложение на ПАМ при установено управление на МПС без застраховка ГО /независимо дали водачът е собственик или друго лице/.

Поради изложеното и като се има предвид безспорната фактическа страна на спора, то съдът счита, че за жалбоподателя Р.А. не може да се обоснове, че е било предявено обвинение за нарушение по чл.182, ал.5 от ЗДвП, въпреки посоченото като правна квалификация в оспореният акт.

Безспорните факти сочат на извършено нарушение по КЗ, а не по ЗДвП, поради което и следва да се приеме, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.18б, ал.2, т.8 от Наредбата служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП / редакция след изм.ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г./ е след уведомление от Гаранционния фонд.

В настоящия случай има установено от проверяващите управление на дерегистрирано МПС, т.е. прекратяване на регистрацията след изпратено уведомление от ГФонд относно липса на валидна ГО, за което е следвало да се предприеме прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.е) от ЗДвП, а не по чл. чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП, като приложението на двете ПАМ е за различни нарушения и е относно различен срок. Като не е квалифицирал правилно допуснатото нарушение, административният орган не е предприел прилагане на предвидената в съответния случай ПАМ, като така неправилно е приложил ПАМ на различно основание и за срок, несъответстващ за действителното нарушение. В този смисъл жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед извода за основателност на оспорването ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените в съдебното производство разноски 5,11 евро – държавна такса за разглеждане на жалбата, както и на представляващия адвокат – 511,29 евро, представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. В случая следва да се има предвид и че няма издадена наредба, която е предвидена в чл.36, ал.4 от ЗАдв, доколкото не изтекъл и предвидения срок в пар.21 от ПЗР на ЗИД на ЗАдв – ДВ бр.17/13.02.2026г.