Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23900 от 30.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53285/2024
Вид
Определение № 23900
Подписан
30.06.2026
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 19 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23900 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110153285 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 ГПК – по Молба Вх.№ 1112/05.01.2026 г. подадена от ответника „К.“ ЕАД за изменение на постановеното по настоящото дело Решение 22572/09.12.2025 в частта относно присъдите на ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. с ДДС – определено от съда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., което възнаграждение се счита за прекомерно.

От страна на ищеца е заявено становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира молбата за неоснователна.

Следва да се има предвид гарантирания от чл. 19 на Конституцията на РБ свободен икономически пазар, както и че една от функциите на отговорността за разноски по делото е да се ограничи неоснователното образуване на дела (видно от смисълът на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, според което дори и претенцията на ищеца да е основателна, ако ответникът не е дал повод за предявяване на иска, ищецът следва да понесе всички разноски по делото, включително да заплати и сторените от ответника разноски), следва страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в определен от страните по договора за защита справедлив размер. Поради това дори при минимална фактическа и правна сложност на спора страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от минималния съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а насрещната страна следва да носи риска от възстановяване на тези разноски. Вярно е, че след Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС предвидените в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, но тази наредба 1 представлява ориентир относно възприети от адвокатското съсловие цени на адвокатския труд. Заплатеното от страна на длъжника адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер на следващото се възнаграждение по наредбата, но прекомерност е налице само в случай на значително надвишение, каквато прекомерност в случая не е налице.

Предвид изложеното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ответника „К.“ ЕАД Молба Вх.№ 1112/05.01.2026 г. за изменение на постановеното по настоящото дело Решение 22572/09.12.2025 в частта относно присъдите на ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. с ДДС – определено от съда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в 1 -седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2