Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4460 от 10.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6308/2023
Вид
Решение № 4460
Подписан
10.10.2024
В сила
05.12.2024
Състав
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.157, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.180, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4460 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110206308 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. К. К. с ЕГН – ********** с адрес ***, чрез адв. А. Г. – САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 22- 4332 – 015352 от 16.08.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изложените доводи и моли наказателното постановление да бъде отменено. Алтернативно застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

1

Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложените доказателства.

Въззиваемата страна -Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл.№ 243685 от 08.06.2022 г. на полицейски инспектор при 08 РУ- СДВР е установено, че на същата дата 08.06.2022 г., около 07.20 часа, в с. Кокаляне, на ул.“Петър Берон“ пред № 12, жалб. Ю. К. К. паркирал лек автомобил марка *** модел „***” с рег.№ ***, лична собственост, на място, създаващо пречки за движението, като възпрепятства преминаването на сметопочистваща техника /камион/ с рег. № ***. При извършената му проверка К. не представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, представил е АУАН серия АД 243680, който бил с изтекъл срок.

В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 22- 4332 – 015352 от 16.08.2022 г., на Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. П.П., Д. С. К. и П. С. Ц., както и от приобщените по реда на 2 чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Жалбоподателят в случая е санкциониран за това, че на посочената дата и място е паркирал лек автомобил марка *** модел „***” с рег.№ ***, лична собственост, на място, създаващо пречки за движението, като е възпрепятствал преминаването на сметопочистваща техника. Следва да бъде отбелязано, че не е спорно между страните, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на улица „П.Берон“ № 12, където същият живее. Спорен е въпросът дали на мястото, на което е бил паркиран автомобилът, същият е създавал пречки за останалите участници в движението, в частност преминаването на сметопочистваща техника. По отношение на този въпрос в доказателствените източници по делото се съдържат противоречиви твърдения. В показанията си свидетелят П. П.П. заявява, че той живее на същата улица „Петър Берон“ на № 10, както и че са съседи с жалбоподателя.

Същият пояснява, че на същата дата и на него е бил съставен АУАН за същото нарушение, като допълва, че улицата е еднопосочна, на нея има около 10-12 къщи и всички, които нямат гаражи паркират плътно до оградите пред имотите си. П. уточнява също така, че улицата е достатъчно широка, за да може сметопочистващата техника да премине. За въпросния ден, когато на място са дошли полицаи и са им съставили актове, св.П. споделя, че лично е видял камиона за сметосъбиране, но същият е бил спрял в началото на улицата. Същият категорично отрича паркираните автомобили – неговият и този на жалбоподателя да са създавали пречка за преминаване на сметопочистващата техника по улицата.

В показанията на разпитаните полицейски служители Д. С. К. и П. С. Ц., изпратени на място, се съдържат твърдения, че въпросната улица е много тясна и при паркиране на автомобили на нея се създават пречки за преминаване на останалите автомобили, включително и тези на 3 сметоизвозването.

Анализирайки така изнесеното в показанията на разпитаните свидетели относно мястото, на което жалбоподателят е паркирал автомобила си, съдът намира, че същото представлява субективна преценка и интерпретация на всеки един от тях, която не може да бъде безспорно установена. По делото липсват други доказателствени източници, които да позволят да бъде направен обективен и категоричен извод относно въпросното място и в частност дали същото е създавало пречка за движението, в частност преминаването на сметопочистваща техника.

От горното следва, че основният подлежащ на доказване факт, не е доказан по безспорен и категоричен начин.

По отношение на наложената по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа съответно законните разпоредби, които са били нарушени. Разпоредбата на чл. 157, ал.6 от ЗДвП предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП, контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, като актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Посочената норма е по своето съдържание обща, абстрактна и не предвижда конкретно правило за поведение насочено спрямо водач на пътно превозно средство, поради което в този смисъл не може да бъде нарушена. Следва да се отбележи, че ЗДвП не предвижда санкция за водач, който не притежава контролен талон, но липсата на такъв прави негодно свидетелството за управление, чиято валидност се потвърждава от контролния талон, поради което административно - наказателна отговорност може да бъде ангажирана в тази насока. Ето защо атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и в тази му част и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

4

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22- 4332 – 015352 от 16.08.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Ю. К. К. с ЕГН – ********** с адрес ***, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ДА

ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Ю. К. К. с ЕГН – ********** с адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5