Решение № 63 от 31.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Габрово, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500043 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника по делото М. Д. С. против Решение №248/28.11.2025г. по гр.д.№31/2025г. на РС Севлиево, с което спрямо жалбоподателката М. Д. С. е признато за установено, че Ц. В. Т., В. Р. Г., Г. Р. Г., М. П. И. и И. П. И. са собственици на 5/6 идеални части или по 1/6 идеална част за всеки от тях, от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот /УПИ/ 1-708 от кв.76, по плана на с.*****, общ.Севлиево, с площ 489кв.м., при граници: улица от две страни, УПИ II-707, УПИ XI-706, заедно с построените в този имот: двуетажна жилищна сграда, масивна с дървен гредоред, със застроена площ 57кв.м., състояща се от: първи етаж - две стаи, маза и коридор със стълбище за втория етаж и втори етаж, състоящ се от две стаи, килер и коридор; лятна кухня, със застроена плащ 22кв.м., двуетажна стопанска постройка, със застроена площ 31кв.м., и жалбоподателката е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Ц. В. Т., В. Р.

Г., Г. Р. Г., М. П. И. и И. П. И. владението върху собствените им 5/6 идеални части от недвижимия имот. С обжалваното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ищците и сумата от 605лв.-разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно, неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Същото било неразбираемо и постановено в явно нарушение на материалния закон. В мотивите на решението липсвали каквито и да било съображения как съда е достигнал до крайния резултат.

При постановяване на обжалваното решение не били съобразени предпоставките, визирани в хипотезата на разпоредбата на правната норма на чл.77 ЗС. Ищците по никакъв начин, не доказали правото на собственост на наследодателя си, а оттам и на тях самите.

Съдът приел, че ищците са доказали правото си на собственост върху процесния имот и сградите, без да е установено придобивното основание на техния наследодател. Ищците се позовавали единствено на разписен лист и свидетелски показания за „наследствен характер 1 на имота" с общ и неконкретен характер. Според жалбоподателката разписният лист не е титул за собственост и не доказва право на собственост. Вписването в разписен лист има само ориентировъчно значение. Свидетелските показания не могат да заместят правопораждащ юридически факт и не могат да заместят титул за собственост.

Следователно не било доказано придобивното основание на наследодателя си. При липса на годен придобивен титул и при недоказано владение, искът по чл.108 ЗС следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неправилно била приложена и разпоредбата на чл.92 ЗС относно сградите. Съдът я приложил формално, без доказателства, че сградите са част от вещноправния обект. Съдът приел автоматично, че сградите принадлежат на съсобствениците на земята, без да отчете, че сградите не са описани в нотариалния акт за покупко-продажба; че за тях не са представени строителни книжа, че няма индивидуализация и доказване на момента и изпълнителя на строежа, че няма установяване на самостоятелни обекти на правото на собственост. Следователно съдът направил необоснован и правно неправилен извод за собствеността върху сградите.

В нарушение на материалния закон, основни правни и морални принципи съдът признал на ищците правото на собственост върху сгради, за които не са представени строителни книжа, които не са индивидуализирани в нотариалния акт и не могат да бъдат предмет на ревандикационен иск. Липсата на индивидуализация водела до недопустимост на иска по чл.108 ЗС. При това положение липсвал годен обект на правото на собственост, респективно предмет на иска по чл.108 ЗС. Неиндивидуализиран обект не може да бъде предмет на осъдително решение.

При постановяване на решението неправилно било тълкувано ТР №1/2012г. ОСГК на ВКС. Съдът формално се е позовал на тълкувателното решение, но не съобразил фактическите данни по делото, а именно, че повече от 25 години праводателя на жалбоподателката упражнявал изключителна и необезпокоявана фактическа власт върху имота и сградите. Заключвал имота, като ищците не са имали ключ, плащал данъци, извършвал ремонти и стопанисване. Освен това, от доказателствата по делото било видно, че е налице пълна липса на реално упражняване на права от страна на ищците. ВКС приема, че animus domini може да бъде изведен от цялостното поведение на владелеца, а не само от формален акт. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът не бил обследвал правното положение на ответника като приобретател. Жалбоподателката счита, че владее имота на валидно правно основание, годно да я направи собственик.

Претендира се да бъде прогласена нищожността на Решение №248/28.11.2025г. постановено по гр.д. №31 по описа за 2025г. на Районен съд - град Севлиево и делото да бъде върнато на Районен съд - Севлиево за постановяване на ново решение, при спазване на закона. Алтернативно моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Претендират с и сторените за двете инстанции разноски.

Ответниците по жалбата депозирания отговор оспорват същата като неоснователна.

Моли съда да я остави без уважение и да присъди сторените по делото разноски.

Третото лице –помагач на страната на ответника не е взело становище по подадената въззивна жалба.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Решението е обжалвано изцяло.

2

За да постанови решението си първоинстанционния съд приел следното :

По делото е представен разписен лист, съгласно който имот №708, парцел I, в кв.76, е собственост на наследниците на П.Ц.П.. Представено е и удостоверение, издадено от община Севлиево, в уверение на това, че по разписен лист на името на П.Ц.П. е записан УПИ І-708 от кв.76 по плана на с.*****, с площ урегулиран 489кв.м., при граници описани в скица №754 от 28.09.2022г. В удостоверението е посочено, че УПИ І-708 е застроен с двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА, масивна с дървен гредоред, със застроена площ 57кв.м., състояща се от: първи етаж - две стаи, маза и коридор със стълбище за втория етаж. състоящ се от две стаи, килер и коридор; ЛЯТНА КУХНЯ със застроена плащ 22кв.м. и двуетажна СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ 31кв.м., подобрения и насаждения.

Представена е и скица № 30/17.01.2025г., издадена от Община Севлиево, дирекция ТСУ.

Видно от представеното удостоверение за наследници П.Ц.П. е оставил за наследници К.П.Ц. – съпруга, починала на 08.05.1953г., Ц.П.Ц. – дъщеря, починала на 21.03.1988г., и В.П.К – дъщеря, починала на 18.06.1980г. /последната не е оставила низходящи или възходящи наследници/. Ц.П.Ц. е починала като вдовица на 21.03.1988г. и е оставила за наследници С.П.П. /починала като вдовица на 29.06.1984г. и оставила за наследници като низходящи ищците В. Р. Г. и Г. Р. Г./, Е.П.П, /починала като вдовица на 13.09.2006г. и оставила за наследници като низходящи ищците М. П. И. и И. П. И./, както и В.П.В.

/починал на 09.05.2008г. и оставил за наследници А.М.В., починала на 04.06.2012г., както и техните деца – ищцата Ц. В. Т. и П. В. П., починал на 24.09.2024г., който от своя страна оставил за наследници низходищите си - В. П. В. – участващ по делото като трето лице помагач на страната на ответницата и Р.П.Т., която се е отказала от наследството на баща си, който отказ е вписан в особената книга при РС Севлиево.

По делото е представен Нотариален акт констативен за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №119, том IV, peг. №11710, дело №620 от 19.07.2023г. на нотариус А.С. - помощник-нотариус по заместване при П.Д., с който П. В.

П. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: УПИ І-708 от кв.76, по плана на с.*****, общ.Севлиево, без административен адрес, с площ 489кв.м., при граници: улица от две страни, УПИ II-707, УПИ XI-706, заедно всички подобрения и трайни насаждения в този недвижим имот.

Същият недвижим имот П. В. П. продал на ответницата с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №120, том IV, рег. №11725, дело №621 от 19.07.2023г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при П.Д. - Нотариус.

По делото са представени декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на името на В.П.В..

От показанията на свидетелката Р.Б.М. / във фактическо съжителство с третото лице помагач/ се установява, че същата живяла в процесния имот между 2016г. и 2018г. с третото лице помагач - В. П. В.. Свидетелката знае имота като наследствен на рода на В. П. В.. Дават се сведения, че сградите в имота били много стари и имало една чешма – „Павлова чешма“, която дядо П., който е прадядо, е строил чешмата. Когато живяла в къщата, съжителствали заедно с нейния свекър /П. В. П./, както и с ответницата, като П. В. П. и ответницата М. Д.

С. започнали да живеят там малко по-рано от свидетелката и мъжа й. Преди този период П.

В. П. и ответницата М. Д. С. не били в селото – около 2013 – 2014г. се върнали от Гърция. П.

В. П. и ответницата М. Д. С. били в Гърция около две години, като преди това – до 2011-а година живели в имот, собственост на ответницата, преди това – също в имот на ответницата в село Горско Калугерово. Свидетелката сочи, че преди 2013г. тя и нейният мъж, както и П. В. П. и ответницата М. Д. С. не разговаряли помежду си и не били в добри отношения, като след като П. В. П. и ответницата М. Д. С. се върнали от Гърция оправили 3 отношенията си. През 2016-а година свидетелката и В. П. В. продали къщата си и се преместили да живеят с П. В. П. и ответницата М. Д. С. в процесния имот. През 2017-а година четиримата отново развалили отношенията помежду си. когато се преместили в къщата и били в добри отношения, направили ремонти в основната къща: смяна на дограма, правене на тавана на горния етаж, залепяне на тапети, обзавеждане, слагане на теракот.

Причината да се занимават ремонти и да се влагат средства в къщата била, че тази къща ще бъде наследствена за мъжа й /третото лице - В. П. В./. Трябвало да се изкарват документи, но свекърът й - П. В. П. не смеел, тъй като трябвало да се съберат подписите на останалите наследници, но той не смеел да иде при тях, защото ги бил „прекарал” и също си развалили отношенията. Свидетелката присъствала на разговори, в които било говорено с ищцата Ц. В.

Т., както и с П. В. П. къщата да остане наследство за В. П. В., докато свидетелката живяла там (2016г. - 2018г.), ищцата Ц. В. Т. била ходила в имота. Преди в този имот са живели В.П.В. и А.М.В.. В имота имало голям пожар, който бил станал преди 2009-а година.

От показанията на свидетеля Г.М.А. било установено, че в процесния имот са живели В.П.В. и А.М.В., а след това П. В. П.. Последният ходил и в Гърция – между 2012г. – 2015г., и в Калугерово. След смъртта на родителите си П. В. П. живял в процесния имот с ответницата. Свидетелят бил правил - обръщане на стъкла, тавани, шпакловки в имота, за което бил извикан от В. П. В.. П. В. П. искал да предпише имота на В. П. В.. П. В. П. трябвало да вземе подписи от наследници, като казвал „ще видя да оправим нещо и ще предпиша къщата, ела да направим“ и поради тази причина били правени ремонтите. П. В.

П. и ответницата М. Д. С. не били правили ремонти. Свидетелят бил виждал в имота ищцата Ц. В. Т., която ходила няколко пъти след смъртта на майка си.

Свидетелят П.Д.П. твърди, че не е виждал ищцата Ц. В. Т., повече от 30 години, като знаел от П. В. П., че ищцата е ходила на погребението на майка си. П. В. П. казал на свидетеля „откакто умря майка, сестрата не се появи”. За всичко се грижел П. В. П.. В къщата, където живеел П. В. П., живеели майка му и баща му. Преди повече то 20 години в къщата имало пожар. Свидетелят смята, че процесните сгради са строени от бащата на П. В.