Решение № 37 от 16.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С., 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

М. Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500502 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 252/05.06.2023г., поправено с Решение № 384/26.10.2023г., постановени по гр.д.№ 940/2022г. по описа на Районен съд –С. е осъдено „П.“ АД, ЕИК 830166943, със седалище и адрес на управление: к.к. П., хотел О., представлявано от М.н В.Б. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на В. С. К., ЕГН **********, от гр. С.,ул. „К.И.“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 5 и на М. С. М., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.И.“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 5 сумата от 3 222,19 лева на всяка от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от правото на ползване по предназначение на част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. С., одобрени със заповед № РД-188/16.02.2006 г., с площ от 462,87 кв.м. за периода 24.11.2020 – 17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2022 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете, в частта за разликата в площта над 462,87 кв.м. до цялата площ на поземления имот от 5 314 кв.м. Отхвърлени са като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.109 ЗС, предявени от В. С. К., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН ********** – и двете от гр. С., ул. „К.И.“ № 6, вх. А,ет. 2, ап. 5, с които се иска да бъде осъдено „П.“ АД, ЕИК 830166943, със седалище и адрес на управление к.к. П., хотел О., представлявано от М.н В.Б. да премахне частта от съоръжението Седалкова пътническа въжена линия П. с. С. – връх С., заедно със стълб № 10, разположени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. Осъдено е „П.“ АД, ЕИК 830166943, със седалище и адрес на управление: к.к. П., хотел О., представлявано от М.н В.Б. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на В. С. К., ЕГН **********, от гр. С.,ул. „К.И.“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 5 и на 1

М. С. М., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.И.“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 5 направените разноски за уважените искове по чл.59 от ЗЗД в общ размер на 507,80 лева, от които 257,80 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок в осъдителната му част с въззивна жалба с вх.№ вх.№ 4459/11.07.2023г. от „П.“ АД с ЕИК 83016694, чрез пълномощника му адв.Я.Н. с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че според районния съд фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва:1) държане на чужда вещ, изразяващо се в поставяне на вещи в чужд имот или поддържането на това състояние;2) лишаване на собственика от възможността да ползва своя имот;3) липса на правно основание да се държи чуждата вещ, но според жалбоподателя в случая не е налице нито една от посочените предпоставки, поради което като са уважени предявените осъдителни искове е нарушен материалния закон. Сочи се, че не е налице държане на чужда вещ, тъй като не е установено ответникът да е извършвал наземни действия в имота, включително сеч на дървета, а за преминаването на скиори и сноубордисти ответникът не може да носи отговорност. Твърди се още, че не е доказано, че „П.“ АД е поставило въжената линия в имота, нито че дружеството ползва същата, за да се стигне до заключението за поддържане на състояние, при което вещ е поставена в чужд имот. Освен това ползването на въжената линия не представлява ползване/държане на част от процесния недвижим имот с площ от 462,87 кв. м. От показанията на свидетелите се установява, че „П.“ АД не е извършвало никакви наземни дейности в имота, а има специална сервизна платформа, която се закача на въжето и с нея въздушно се изпълняват ремонтът и профилактиката на трасето.През имота не преминава писта, която се експлоатира от „П.“ АД, а дори и да преминава такава, то ползването на процесиите 462,87 кв.м. от страна на сноубордисти и скиори е в нарушение на правилата за упражняване на зимни спортове.

Твърди се още, че ищците не са доказали ответникът да е извършвал сеч на растителност в процесния имот и дори да присъствали служители на ответното дружество, това е било за целите на технически преглед и ремонт на въжената линия, които се извършват само по въздушен път.С оглед изложеното районният съд неправилно е приел, че „П.“ АД ползва (държи) площ от 462,87кв.м.от процесния имот, която площ е площта на сервитута по одобрения ПУП-парцеларен план. След „П.“ АД нито извършва сеч, нито извършва наземни дейности, то няма основание да се приеме, че дружеството ползва цялата широчина на сервитута от 12,5 м.2 и респективно, че ползва цялата площ на сервитута в размера, определен с ПУП - 462,87 кв.м.След като „П.“ АД осъществява само технически преглед и ремонт на въжената линия по въздушен път, то за определянето на каква площ от земята отговаря тази въжена линия следва да служи единствено дължината на самата линия, която е в размер на 37,04 кв.м.,съответстващ на земната линия, над която преминава лифтът. Като е приел различна площ, районният съд е постановил неправилно решение. В жалбата се твърди още, че ищците не са били лишени от възможността да ползват процесния имот, поради което неправилно съдът е направил извод, че ищците са лишени от възможността да ползват имота си. Сочи се, че с оглед предназначението на имота евентуално застрояване би било незаконосъобразно, а актуалното предназначение на частта от имота, над която преминава процесната въжена линия, е за неземеделски нужди. С влезли в сила административни актове процесиите 462,87кв.м. не могат да се ползват от собствениците на земята нито за застрояване, нито за земеделие и отглеждане на високостъблени култури и дървета. Тази площ може да се ползва единствено като пасище, за което ищците не са лишени от възможността да го ползват, поради което „П.“ АД не засяга по никакъв начин правото на собственост на 2 ищците. Следователно липсва причинно-следствената връзка между поведението на ответника и лишаването на ищците от възможността да ползват имота си. Посочените ограниченията в ползването са следствие не от действията на ответника, а от отреждането му с ПУП като територия за лифт, съответно промяната на неговото предназначение в частта, през която преминава въжената линия. В този смисъл обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС в ППВС № 1/28.05.1979г.,Решение № 32 от 11.07.2017г. по т. д. № 60028/2016 г., Г. К., II г. о. на ВКС, Решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., Т. К., I т. о. на ВКС.Дори да се приеме, че „П.“ АД държи имота и това да пречи на ищците да го ползват, то държането се извършва на валидно правно основание - чл. 151, във вр. чл. 157 във вр. с §1, т. 51 от ДР на ЗТ. Следователно, по силата на закона е въведено вещно-правно ограничение на правото на собственост на ищците в полза на неопределен кръг от трети лица. Иманентно свързано със задължението за поддръжка на пистите и произтичащото от закона право на лицето по чл. 157, ал.

1 ЗТ е да извършва тази дейност в защита на публичния интерес, без от това да произтича неоснователно обогатяване. За да поддържат безопасността на лифта, служителите на дружеството следва да могат свободно да преминават през поземления имот, върху който той е изграден. Дори „П.“ АД да ползва чужд имот, то това ползване е на основание в чл. 64 ЗС, поради което на ищците не се дължи обезщетение. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в противоречие със ЗС и практиката на ВКС-Решение № 152 от 30.09.2015г. по гр.д. № 1318/2015г.,I г.о., Решение № 48 от 25.04.2014г. по гр.д. № 2410/2013 г., I Г.О. на ВКС.

От задължението за предоставяне на услугата и поддръжка на съоръжението произлиза ех lege правото на лицето по чл. 157, ал.1 ЗТ да ползва имотите, през които лифтът преминава, доколкото това е необходимо за защита на публичния интерес - осигуряването на безопасното им ползване.Предявените искове са неоснователни и по размер.Дори да се приеме, че е настъпило имуществено разместване, при което ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищците,то ползването се осъществява само през зимния период, тъй като лифтът и пистата не функционират, когато липсват сняг и туристи, и то на редки интервали от време,тъй като поддържката се осъществява периодично, а не постоянно. С оглед на това обезщетението следва да обхваща ползването на площите само за зимните сезони от процесния период. Неправилно районният съд е изчислявал месечно обезщетение за двете части от имота за целия процесен период и то върху целия сервитут от 462.87 кв.м., а не само върху площта от 37,04 кв.м., съответстваща на земната линия, над която преминава лифтът, за която площ се следва обезщетение. Твърди се още, че изследваните от вещото лице имоти не са сходни с процесния, с оглед различната им локация, предназначение, размери и функции, с оглед на което размерът на средния наем, определен от вещото лице и възприет безкритично от съда, не е съответен на действителното обедняване на ищците. В подкрепа на това съдът е приел, че за двете части на един и същи недвижим имот, които имат подобна площ (съответно 645.05 кв.м. и 510 кв.м.), за един и същ процесен период, се дължат драстично различаващи се обезщетения.Кредитирайки експертизата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на това основание. С присъдените на ищците суми се стига до тяхното неоснователно обогатяване, тъй като те далеч надхвърлят евентуалното им обедняване, каквото не е установено. В жалбата се сочи също, че районният съд е допуснал и съществени процесуални нарушения, тъй като превратно е тълкувал и неправилно е преценил събраните доказателства и съответно - неправилно е установил фактическата страна на делото. Неправилно е приел за доказано, че „П.“ АД използва частите от поземления имот, през които преминават ски пистата и лифтът, за което не са събрани каквито и да било доказателства. Не е налице презумпция, че лицето, което е посочено като 3 инвеститор на ПУП за лифта, е изградило ски писта, а още по-малко - че експлоатира лифта и пистата към настоящия момент. Доколкото съдът е уважил предявените искове, макар наличието на ползване на имота от страна на „П.“ АД да не е доказано от ищците при условията на пълно и главно доказване, Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.Съдът не е обсъдил доводите на ответника във връзка с обстоятелството, че същият, не ползва имота, а дори такова да е налице, то същото не ограничава по какъвто и да било начин възможността на ищците да използват имота си по предназначение. Не са обсъдени и доводите за сезонното ползване на съоръженията, преминаващи през процесния имот, както и твърденията относно наличието на учредено по силата на административни актове право на преминаване през процесния имот.Съдът не е посочил кои свидетелски показания кредитира и въз основа на какви съображения. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част и бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 6000/09.10.2023г. от В. С. К. и М. С. М. чрез пълномощника им адв.Б.М., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, за неоснователност на оплакванията в жалбата,че след като имотът е ливада в него не следва да има високостеблена растителност. В конкретния случай е установено,че точно под въжената линия са отсечени дървета и те непрекъснато се отсичат,за да не пречат на лифта.Това е ограничение на възможността да се ползва имота пълноценно. Неоснователно е и оплакването за определена средномесечната пазарна наемна цена.