Решение № 6125 от 08.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6125 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100509588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 32431/2021г. на СРС, ГО, 82 състав, с което е осъден ответника СО да заплати на Н. Н. М. на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД сумата 498. 05 лв., представляваща принудително събрана сума по изп.д. № 20208600400166 по описа на ЧСИ В.М., като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 590. 06 лв.

Въззивникът – ответник Столична община обжалва решението в частта за уважаване на иска. Поддържа доводи за недопустимост на обжалвания акт в частта досежно уважаване на иска за сумата 200 лв., представляваща заплатена от ищеца глоба, поради наличие на специален ред за възстановяване на публични вземания. Сочи, че не е налице правен интерес от общия исков ред по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на посочената сума. По отношение на останалата сума от 298. 05 лв., представляваща такси и разноски по изпълнението, поддържа също доводи за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Отделно излага съображения за неоснователност на иска, като оспорва изводите на първоинстанционния съд, че разноските в случая са за сметка на взискателя. Сочи, че вече е бил осъден да заплати разноските на 1 основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН при обжалване на наказателното постановление, въз основа на което е било образувано изпълнителното производство и това е процесуална пречка за повторното им предявяване по исков ред. Моли съда да отмени, респ. частично да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството в недопустимата му част и отхвърли иска в останалата му част.

Въззиваемият – ищец К.Ц.П. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Оплакванията в жалбата за частична недопустимост на обжалвания акт са неоснователни.

Предявени са иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв., представляваща принудително събрана сума в резултат на наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца по изп.д. № 20208600400166 по описа на ЧСИ В.М., образувано въз основа на наказателно постановление от 25.09.2019г., отменено с решение № 169139/05.08.2020г. по гр.д. № 3130/2020г. на СРС, 94 с-в и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 390. 06 лв. – заплатени от ищеца такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

СРС е разгледал в мотивите си всички факти от правопораждащия състав на двата предявени иска, поради което непрецизното отразяване на правната им квалификация в диспозитива на обжалвания кат не рефлектира върху неговата допустимост.

Неоснователен е довода в жалбата, че в случая общият исков ред е неприложим, респ. за липса на правен интерес от исковете, с оглед наличието на специален ред по ДОПК за събиране на публичните вземания. Държавните и общинските вземания по влезлите в сила наказателни постановления са 2 публични вземания и се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено друго – арг. чл. 162, ал.2, т. 7 ДОПК вр. чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Съгласно нормата на чл. 163, ал. 4 ДОПК, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. Налице е и задължителна съдебна практика в посочения смисъл - Определение № 5/04.02.2020г. по адм.д. № 66/2019г. на ВАС, 5 чл. състав, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 АПК/. С оглед изложеното, в този случай длъжникът има право от защитата по чл. 439 ГПК при оспорване на изпълняемото право, а при твърдения за неоснователно събрани суми по изпълнението, има право да иска връщането им на плоскостта на неоснователното обогатяване по общия исков ред. С оглед изложеното, предявените искове са процесуално допустими.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв., представляваща неоснователно събрана глоба по изп.д. № 20208600400166 по описа на ЧСИ В.М.:

Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. При предявен иск в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата и получаването й от ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на това плащане.

Безспорно установено е по делото, че изпълнителното производство е образувано въз основа на наказателно постановление № СОА19-РД113173/25.09.2019г., изд. от зам. – кмет на СО, с което на ищеца е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление е отменено с решение № 169139/05.08.2020г. по гр.д. № 3130/2020г. на СРС, 94 с-в, в сила от 02.09.2020г. Безспорно е също получаването на сумата от ответника в рамките на принудителното 3 изпълнение. При отпадане на основанието за събиране на вземането, взискателят следва да върне полученото от длъжника на отпаднало основание.

Ето защо правопораждащият фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД е налице.

По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 298. 05 лв., представляваща заплатени такси и разноски по изпълнението:

Правилни са мотивите в обжалвания акт, че в случая по арг. от чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК, разноските по изпълнението следва да останат за сметка на взискателя. Същите са заплатени от длъжника в рамките на образуваното изпълнително производство, като след плащането и прекратяването на изпълнителното производство с изрично разпореждане от ЧСИ на 30.03.2020г., с влязъл в сила съдебен акт е отменено наказателното постановление, послужило като изпълнително основание. С оглед изложеното, е налице изключението по чл. 79, ал.1, т. 1 вр. чл. 433, ал.1, т. 4 ГПК /при съответно приложение/ и разноските следва да останат за сметка на взискателя. Именно поради това е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като е налице обедняване за него, респ. обогатяване за ответника с процесната сума, произтичащи от един и същи факт. Неоснователно е оплакването на въззивника за липса на причинна връзка между обедняването и обогатяването. Процесните такси и разноски са събрани от съдебния изпълнител на валидно правно основание към този момент, при законосъобразни извършени от последния действия, поради което не могат да бъдат претендирани от ищеца чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител, нито чрез претенция за вреди срещу него по чл. 74 ЗЧСИ, противно на доводите в жалбата. Ето защо след отмяната на изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнението, разноските по изпълнението следва да останат в тежест на взискателя, като пътят за защита на длъжника, който ги е заплатил в изпълнителното производство, е именно чрез предявяване на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД срещу взискателя. Ето защо доводите в жалбата за липса на имуществено разместване на блага в посочения смисъл, са неоснователни.

Неоснователен е довода в жалбата, че разноските са заплатени на основание 63, ал. 3 ЗАНН, тъй като присъдените разноски в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление и заплатените 4 разноски по изпълнението, предмет на настоящото производство, са различни вземания с различен правопораждащ състав.

С оглед изложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност, което е неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6802/14.06.2022г. по гр.д. № 32431/2021г. на СРС, ГО, 82 състав в обжалваната част, с която е осъден ответника СО да заплати на ищеца Н. Н. М. сумата общо от 498. 05 лв., представляваща принудително събрана сума по изп.д. № 20208600400166 по описа на ЧСИ В.М., от която сумата 200 лв., дължима на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и сумата 298. 05 лв., дължима на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327 да заплати на Н. Н. М., ЕГН на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 400 лв. – разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5