Решение № 4242 от 12.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9026/2023
- Вид
- Решение № 4242
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 60а и сл. · Закон за съдебната власт
- чл. 253 · Наказателен кодекс
- чл. 253, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 253, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4242 гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100109026 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от С. Л. М. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да му заплати следните суми:
1. сумата от 94 795,04 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, начислена върху сбора от иззетите от ищеца суми от 250 лева и от левовата равностойност на сумата от 37 720 евро, което обезщетение е дължимо за периода 17.06.2007 г. (датата на неправомерно изземване на паричните средства по ДП № 27/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 402/2006 г. по описа на СГП, отделено впоследствие в ДП № 9/2012 г. по описа на НСлС), до 16.01.2019 г. (датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство) за причинени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност ищецът да разполага със собствените си парични средства за този период, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от дата на подаването на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане.
2. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 17.06.2007 г. - 16.01.2019 г. от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от неоснователното му третиране като обвиняем и осъден, търпящ наказание конфискация, както и от отнетата му невъзможност да използва собствените си пари, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от дата на подаването на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу С. Л. М. е било образувано и водено ДП № 9/2012 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 457/2012 г. по описа на СГП.
Производството е било образувано чрез отделяне на материали от ДП № 15/2009 г. по описа 1 на НСлС, пр. пр. № 1671/2009 г. по описа на СГП, на свой ред образувано чрез отделяне на материали от ДП № 27/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 402/2006 г. по описа на СГП, в рамките на последното, от които е извършено първото действие по разследването срещу жалбоподателя — претърсване и изземване на сейф № 144, находящ се в обществен трезор на ЕТ „Нон стоп“ в гр. София, нает с договор за наем № 1223/24.09.2001 г., обективирано в протокол от 17.06.2007 г. по ДП № 27/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. номер 402/2006 г. по описа на СГП.
В резултат от посоченото претърсване от патримониума на ищеца е иззета сума в размер на 37 720 евро, 250 лева, 17 щатски долара, 10 швейцарски франка и 5 канадски долара.
Досъдебно производство № 9/2012 г. по описа на НСлС е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.01.2019 г., т.е. 11 години и 7 месеца след изземването на паричните средства.
Твърди, че за това време С. Л. М. е подал не по-малко от 10 молби за връщане на неоснователно и самоцелно иззетите му парични средства, като в същия период той и семейството му са представили на разследващите органи надлежни, многобройни и достоверни доказателства за произход на сумите. Всички тези молби са оставени без уважение с идентични, повърхностни, формалистични и в голямата си част неотносими мотиви - с Постановления на СГП от 08.03.2011 г., 29.11.2011 г., 23.07.2012 г., 10.04.2013 г., 15.11.2013 г., 19.01.2015 г., 13.06.2016 г., 10.08.2017 г, 01.12.2017 г.
Същевременно, за целия този период ищецът не е привличан като обвиняем, въпреки че производството е водено срещу него. Твърди, че цялата процесуална активност по производството е по негова инициатива, като именно той държи да бъдат проведени необходимите разпити и други процесуално-следствени действия, за да се разкрие по-бързо обективната истина, съответно да бъде преустановен тормозът върху него, изразяващ се в третирането му като обвиняем, без да бъде привличан като такъв.
Поддържа, че едно от проявленията на този тормоз е драстичното ограничаване на правото му на собственост върху иззетите му парични средства, по отношение на които не са извършвани каквито и да било следствени действия в огромния период от време, в който са били във владение на разследващите органи. Единствен мотив за отказите да бъдат върнати паричните средства бил този, че същите биха били предмет на конфискация и/или на изпълнение на глоба, наложени с евентуална присъда. Сочи обаче, че не се стига до присъда или дори до повдигане на „работно обвинение“ по отношение на ищеца.
По този начин за един изключително голям период от време С. М. на практика е лишен от всичките си спестявания, които представляват и средство за посрещане на житейските му разходи, като му се дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата за същия период.
Сочи, че на 30.04.2013 г. е реализира ПТП с мотоциклет, при което получава множество тежки травми, изразяващи се в открито счупване на лявата подбедрица; счупване на основата на 3-та и 4-та метатарзални кости в ляво; счупване на левия малък пищял.
Операциите, лечението и възстановяването са съпътствани от редица усложнения, които 2 водят и до прекомерни разноски, вкл. необходимост от пътуване и лечение в чужбина.
Огромната част от разходите не са покрити от здравната каса, въпреки че ищецът е здравноосигурен. Поради невъзможността да разполага със собствените си пари заради незаконосъобразното им изземане, С. М. не успява да заплати и съответно да получи пълноценно лечение, поради което и получава доживотни увреждания, драстично ограничаващи нормалния му живот - скъсяване на крака и завъртане на стъпалото.
Също така на 11.10.2017 г. ищецът научава, че сестра му е починала във Франция, но не успява да пътува и да присъства на погребението й поради финансова невъзможност.
Отделно от горното, счита, че през целия този период, въпреки че формално не бил привлечен като обвиняем, ищецът е бил третиран като такъв, но дори без да му бъдат признати правата на обвиняеми, а само били ограничавани същите, поради което търпял силни емоционални страдания, изразяващи се в непрекъснато притеснение, тревога и безпокойство от възможността за несправедливо осъждане, загуба на пълноценния си сън, загуба на апетит, развил страхова невроза, започнал да изпада в депресивни съС.ия и непрекъснато да се притеснява какви действия могат да бъдат предприети спрямо него и семейството му.
Сочи, че е подал заявление за констатиране правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по реда и при условията на чл. 60а и сл. от Закона за съдебната власт.
Същото било отхвърлено от компетентния административен орган (министъра на правосъдието) като недопустимо, доколкото С. М. формално не притежавал качеството „обвиняем“ по досъдебното производство, потвърдено с Определение от 09.06.2021 г. по адм. д. № 2241 / 2021 г. на ВАС, VI отд.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковете, тъй като действията по изземване на паричната сума и приобщаването й като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство не били противоправни. Същите били пазени до приключване на наказателното производство съобразно нормата на чл. 111 НПК и можели да бъдат върнати преди това на правоимащите само по изключение, каквото в случая не било налице. Сочи и, че сумата може да се върне на ищеца само по негова молба, каквато той е депозирал едва през 2012 г. и до този момент изобщо не би могло да се породи отговорност за Прокуратурата от неправомерен отказ да върне иззетите суми.
Поддържа, че отказите били изчерпателно мотивирани, като част от тях не били обжалвани, а друга част били потвърдени от наказателния съд. Оспорва твърденията на ищеца, че досъдебното производство е било водено срещу него и че е бил третиран като обвиняем. При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като силно завишено.
Релевира възражение за настъпила погасителна давност върху обезщетението за претендирани имуществени вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е приобщено като доказателство ДП №9/2012 г. по описа на НСлС, пр.пр.
3
№457/2012 г., по описа на СГП, състоящо се от 14 тома.
Според постановление от 23.01.2012 г. по ДП №15/2009 г., по описа на НСлС, пр.пр.
№1671/2009 г., по описа на СГП ( приложено в том 1, л. 3-7 от ДП №9 по описа на НСлС, пр.пр. №1671/2009 г., по описа на СГП), ДП №15/2009 г. се води по отделени материали от ДП №27/2006 г., по описа на НСлС, пр.пр. №402/2006 г., по описа на СГП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 253 от НК, като на 09.04.2009 г. са предявени обвинения на Е.Н.Б., Д.А.Д. и М.А.Д. за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Налице са били събрани и достатъчно данни за извършени престъпления по чл. 253 НК от С.
Л. М. и Л.С. М., тъй като е установено, че тези лица притежават средства, за които в хода на разследването са събрани противоречиви данни относно произхода им, а едновременно с това е имало данни за разследвания за извършени престъпления от С. М. в чужбина. Тъй като материалите, събрани във връзка с дейността на С. Л. М. и Л.С. М., не са имали отношение към ДП №15/2009 г., по описа на НСлС, те са били отделени и въз основа на тях е образувано ДП №9/2012 г. по описа на НСлС, пр.пр. №457/2012 г., по описа на СГП, което наказателно производство е било образувано срещу тези две лица за извършено престъпление по чл. 253, ал. 2 НК, през периода 2002 г. – 2007 г. на територията на Р.
България.
Няма спор, че с протокол от 17.06.2007 г. в хода на ДП №9/2012 г. по описа на НСлС са иззети от сейф №144, находящ се в обществен трезор на ЕТ „Нон стоп“ в гр. София, нает по договор за наем №1223/24.09.2001 г. от С. Л. М., документи, вещи и банкноти, сред които и сумите 37 720 евро и 250 лева.
Установява се от постановление от 10.04.2013 г. (л. 24 от делото) на прокурор в Софийска градска прокуратура по ДП № 15/2009 г., че С. Л. М. е искал връщане на иззетите при претърсването и изземването на 17.06.2007 г. парични средства. Молбата е оставена без уважение, а постановлението е обжалвано пред Софийски градски съд – Наказателна колегия. С определение от 19.08.2013 г. постановлението е потвърдено.
С постановление от 15.11.2013 г. (л. 35 от делото), на прокурор в Софийска градска прокуратура по ДП № 15/2009 г. е оставена без уважение молбата на С. Л. М. и Л.С. М. за връщане на веществени доказателства, иззети по сл. дело № 9/2012 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 457/2012 г. по описа на СГП.
На 19.01.2015 г., с постановление (л. 37 от делото), на прокурор при СГП, по ДП № 9/2012 г. на НСлС, отново е оставена без уважение молбата на С. М. и Л. М. за връщане на иззетите веществени доказателства. Постановлението е обжалвано пред СГС, но е потвърдено.
С постановление от 13.06.2016 г. (л. 41 от делото), на прокурор при СГП е оставена без уважение молбата от С. М. и Л. М. за връщане на веществени доказателства иззети по ДП № 9/12. Същото е потвърдено с определение №3316 от 14.10.2016 на СГС, НО.
На 10.08.2017 г., с постановление (л. 46 от делото), прокурор при СГП е оставил без уважение молба на С. М. и Л. М. за връщане на веществени доказателства иззети по ДП № 9/12.
След постъпила молба от 10.11.2017 г. от С. М. и Л. М., с която се иска прекратяване 4 на наказателното производство, поради изтичане на давностния срок за наказателно преследване, прокурор при СГП, с постановление от 01.12.2017 г. (л. 48 от делото) спира ДП № 9/12 на НСлС, пр. пр. № 457/2012 г. на СГП на основание чл. 25, ал. 2 НПК, с оглед очакван отговор на изпратена молба за международна правна помощ в Република Франция.
Като доказателство по делото е представен препис преведен на български език на Смъртен акт на Р. Л.а М.а. Видно е, че лицето е починало на 11.10.2017 г. в Община Брон.
С постановление на 16.01.2019 г. на прокурор на СГП (л. 9 от делото) е прекратено ДП № 9/12 г. по описа на НСлС, пр. пр. 457/2012 г., по описа на СГП образувано срещу С. М. и Л. М. за престъпление по чл. 253, ал. 2 от НК. Прокурорът е постановил и връщане на иззетите парични средства с протокол за изземване от 17.06.2007 г. и приобщени като веществени доказателства по делото – 37 720 евро, 250 лева, 17 щатски долара, 10 швейцарски франка, 5 канадски долара на С. М..
Разпечатката съдържа 44 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28e9221a-08cf-4bda-82dc-1693d4c00dd6