Решение № 231 от 30.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Стара Загора, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530200384 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. П. С. против наказателно постановление № 24-1228-000091 от дата 26.02.2024 г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено от субективна страна. На жалбоподателя не било известно, че регистрацията на автомобила е прекратена. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си адв. З. заявява, че деянието, за което е наложено наказанието е несъставеомерно, като липсва субективния елемент от фактическия състав на деянието, а именно умисъл. Претендира направените за всички инстанции разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Светла Русева, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление като законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери 1 законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 24-1228-000091 от дата 26.02.2024 г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя Й. П. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от нея нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно: на 13.02.2023г. около 01:05 ч. в гр. Стара Загора по бул.

“Ц.С.Велики“ до № 157, в посока изток-запад управлява л.а „****“ с рег. № ******, собственост на Д.Н.Д., като: МПС не е регистрирано съгласно наредба 1-45/2000г. на МВР. При извършената проверка се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 26.12.2022г. на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, със служебно отбелязване в АИС КАТ-регистрация, тъй като МПС е закупено на 24.10.2022г. от Д.Н.Д., като сделката е изповядана от нотариус с рег.№ 147 и информацията е подадена по електронен път в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Варна. До 24.12.2022г. собственикът на горецитираното МПС Д.Н.Д. не е изпълнил задължението си като приобретател на регистрирано ППС в срока по чл.145 ал.2 от ЗДвП да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес, поради което след изтичането на двумесечен срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП от датата на придобИ.е на ППС /от 24.10.2022г. до 24.12.2022г./, служебно е прекратена регистрацията на превозното средство, вследствие на което на 13.02.2023г. водачът Й. П. С. е нарушила чл.140, ал.1 от ЗДвП. По случая е съставен АУАН серия АД № 226340/13.02.2023г., прекратен на осн. чл. 33, ал.

2 ЗАНН за нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и образувана преписка № 1228 ЗМ-319/23г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Стара Загора, която е докладвана в Районна прокуратура гр.Стара Загора с данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува наказателно производство № 11449/2023г. от 12.02.2024 г. на Районна прокуратура - Стара Загора.

С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство 2 и е прекратена преписка № 11449/2023г. на Районна прокуратура - Стара Загора. В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, поради своята по-ниска степен на обществена опасност и липса на вредни последици, представлява административно нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, к а т о въпреки наличие на доказателства за осъществяване на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 НК е налице хипотезата на чл.9, ал.2 НК.

Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратен на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

Към делото е приложена прокурорска преписка, ведно с прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 11449/2023 г. от 12.02.2024 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора. От него се установява следното: на 13.02.2023г., около 01:05 ч. в град Стара Загора, на бул.“Цар Симеон Велики“ управляваното от Й. С. моторно превозно средство лек автомобил- марка ********* с рег. № ******, собственост на М., било спряно за проверка от надлежните органи на властта - служители в 01 РУ на МВР - Стара Загора. В хода на последната било установено, че горепосоченото моторно превозно средство не е било регистрирано по надлежния и установен за това ред, тъй като л.а. бил със служебно прекратена регистрация на 26.12.2022г., поради неизпълнение на задължението на М., визирано и произтичащо от закона - чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За извършеното нарушение и по чл.140, ал.1 от ЗДвП на водача С. бил съставен АУАН серия АД с № 226340. Предвид изложеното, може да се направи обоснован извод, че на процесните дата и място С. е управлявала моторно превозно средство, което не било регистрирано, съобразно изискванията на закона. В хода на проверката са били приложени правно значимите документи за правилното прилагане на закона и установяване на обективната истина по случая. От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че С. не е осъждана.

Съгласно чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК може да се приложи за всяко едно от престъпленията в НК, т.е. законодателят не е въвел ограничение за приложението й, в зависимост от вида на конкретното деяние. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното 3 поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви, засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи приемливи, а малозначителното деяние не представлява престъпление и с оглед на това, извършителят не следва да носи наказателна отговорност, като спрямо него следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗАНН от административнонаказващия орган. С оглед на изложеното по-горе, С. е осъществила състава на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Във връзка с извършена проверка и установеното от полицейските служители нарушение е представена докладна записка от 30.10.2023 г.

Във връзка с лек автомобил с рег. № ****** е представена справка от КАТ, от която се установява, че е със собственик/прит. СР И.Й. М. от 16.06.2021 г., а негов предстоящ собственик Д.Н.Д. от 24.10.2022 г. съгласно регистриране на договор за продажба, док. № 12135/24.10.2022 г./нотариус 147 и е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП непререгистрирано МПС на дата 26.12.2022 г.

Във връзка с личността на Й. П. С. е представена справка за нарушител/водач от 17.06.2024г., от която е видно, че жалбоподателят има наложени наказания за нарушения на ЗДвП, включително и по чл.140, ал.1, т.

1 ЗДвП.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани С. Т. Т. /актосъставител/, Н. З. Д. и П. Т. Т. /свидетели по АУАН/.

Свидетелят Т. сочи, че през февруари 2023г. при обход на бул. „Цар Симеон Велики“ забелязал неправилно паркиран автомобил *****, като не помни регистрационния номер. Водач била жена, не помни имената. При извършване на проверка установили, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, тъй като не е регистриран в едномесечния срок, за което съставили АУАН. Нямал спомен дали водачът на автомобила е бил собственикът му.

Свидетелите Д. и Т. сочат, че нямат спомен за ситуацията и се 4 придържат към написаното от колегата им в АУАН. Не си спомнят конкретни факти и обстоятелства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Няма допуснати в хода на административно - наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.

Съгласно нормата на чл.140 ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото безспорно се установи, че процесното МПС - лек автомобил ***** ***“ с peг. № ******, собственост на Д.Н.Д. не е регистрирано към датата на нарушението - 13.02.2023 г., поради служебно прекратена регистрация на 26.12.2022 г., с оглед неспазен срок за регистрация при придобИ.е на МПС. Не се спори и по това, че водач на същото е жалбоподателят Й. П. С.. Автомобилът е придобит от собственика И.

М. на 16.06.2021 г. и регистриран в срок по надлежния ред на 16.06.2021 г.

След това той го продава на Димо Дамбулов.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се отчита, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, но го управлява на посочената дата по отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. В този смисъл като субект на правото жалбоподателят С. е длъжна да познава законите в страната и в частност /като правоспособен водач/ - разпоредбите на ЗДвП, вменяващи задължение управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и че служебно се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Независимо дали водачът е собственик или не на автомобила, то той е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията на ЗДвП. Жалбоподателят, като водач на процесния автомобил, е бил длъжен да се увери, че той е годен за управление.

5

Служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал.

15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила, както това е предвидено например при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 ЗДвП. За наличието на формата на вина се правят изводи от установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нарушителя. В качеството си водач, управляващ процесния автомобил, жалбоподателят С. е длъжна да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения. В тази връзка следва да се отбележи и че на жалбоподателя за същото нарушение е издадено НП №23-1818000672/08.06.2023г. на ОДМВР Пазарджик, който акт е влязъл в сила на 20.02.2024 г. Съставеният АУАН е разписан от жалбоподателя също с отбелязването „нямам възражения“.

По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал. 2 предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.

175, ал. 3 ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Да се приеме обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни случаи, в които водачите нарушаващи правилата за движение по пътищата да бъдат освободени от отговорност, само защото автомобилът е собственост на друго лице. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.