Решение № 1282 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря З.А.Ш. като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110212031 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 22-4332-009684/01.06.2023 г., издадено от Г.В.Б. - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на Д. Я. З., с ЕГН **********, за това, че на 19.05.2023 г., 23:50 часа, в с. Бусманци, по ул. „Ген. Гурко“, с посока на движение от ул. „Просвета“ към ул. „Пробуда“, по данни на свидетелите-очевидци управлява личния си товарен автомобил „Опел Комбо” с рег. № ХХХХ и до № 39А при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0215 в 01:10 ч. на 20.05.2023 г. категорично отказва. Издаден талон за медицинско изследване № 113821 за УМБАЛ „Св. Анна“, като с протокол за химическо изследване № 239/22.05.2023 г. е установено наличие на алкохол, а именно 1,19 промила. С горното Д. Я. З. нарушил чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП (управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително), поради което му е наложено наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Постановлението е обжалвано в срок от Д. Я. З., чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като в АУАН е било описано фактически нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а АНО е определил правна 1 квалификация по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която не съответствала на приетата от актосъставителя фактическата обстановка. Последното водило до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, който бил поставен в положение да не знае какво точно нарушение е извършил и за какво нарушение е наказан. Акцентира се на показанията на разпитаните свидетели, посочени в АУАН, които заявили, че нямали спомен и не знаели кой бил управлявал автомобил марка „Опел“, бял на цвят. Полицейските служители, извикани на местопроизшествието, също не били констатирали жалбоподателя да е управлявал посоченото МПС. От представените по делото съдебно-медицински документи и свидетелски показания се установявало, че на жалбоподателя З. бил нанесен побой с множество наранявания, включително в областта на лицето, носа, устата и челюстта. Раните му били обработвани от медиците от „Спешна помощ“, като в докладната записка, изготвена от Р. А., било посочено, че жалбоподателят бил транспортиран с линейка до УМБАЛ „Св.

Наум“, с оглед заключението на д-р С., който бил на място. Самите медици били забранили предоставянето на проба с техническо средство, поради съмнения за счупена челюст на жалбоподателя. Обобщава се, че липсата на ясно и точно описание на нарушението в НП представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсвали също мотиви в НП относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, плюс 250 лева при повече от едно съдебни заседания.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление (НП) и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на НП по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:

На жалбоподателя Д. З. първоначално е издаден АУАН бл. № 995703/20.05.2023 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – за това, че „до № 39А при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0215 в 01:10 ч. на 20.05.2023 г. категорично отказва. Издаден талон за медицинско изследване № 113821 за УМБАЛ Св. Анна“. С атакуваното НП в първата му част се описва идентична с АУАН фактическа обстановка, но се добавя, че „с протокол за химическо изследване № 239/22.05.2023 г. е установено наличие на алкохол, а именно 1,19 промила“, с което Д. Я. З. нарушил чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП (управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително), поради което му е наложено наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН действително дава право на АНО при необходимост да извършва допълнително разследване на спорните обстоятелства, а съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тези правомощия на АНО не бива да се отъждествяват с правото на АНО да видоизменя фактическата обстановка, в сравнение с тази, описана в 2 предхождащия АУАН, или да се добавят нови обстоятелства, които да водят до коренно различна правна квалификация на нарушението. Както законодателят изрично е подчертал в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, условие за издаване на НП при допусната нередовност на АУАН е по безспорен начин да е установено нарушението. Такава е хипотезата, когато актосъставителят коректно е изложил в АУАН текстовото описание на нарушението, но не е посочил относимата правна квалификация. В този случай АНО има правото по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да я коригира.

Настоящият случай обаче съвсем не е такъв. В АУАН се твърди за нарушение по чл.

174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, свързано с отказ водачът да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, а в НП – за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, свързано с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, за което на водача е наложено наказание по съвсем различна (за разлика от изложеното в АУАН) санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Никъде в АУАН не се твърди, нито текстово, нито като правна квалификация, че водачът З. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,19 на хиляда, установено с цитирания в НП протокол за химическо изследване № 239/22.05.2023 г. Реално АНО е предявил на жалбоподателя текстово и като правна квалификация съвсем ново административно нарушение, което не е упоменато в АУАН. По този начин драстично е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който, от една страна, няма възможност да разбере по кое от двете различни административни нарушения, описани в АУАН и НП, следва да се защитава, а от друга страна, разбира за вмененото му нарушение едва с НП, а не с АУАН. Подобен подход от страна на АНО е недопустим, доколкото изопачава смисъла и процедурата на цялото административно-наказателно производство. При налични данни за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, свързано с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, АНО е следвало да прекрати административно-наказателното производство по издадения

АУАН бл. №

995703/20.05.2023 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а актосъставителят е разполагал с предостатъчно време в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да издаде нов АУАН – вече за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Вместо това АНО незаконосъобразно е иззел правомощията на актосъставителя и с НП е предявил съвсем различно административно нарушение – както текстово, така и като правна квалификация.

Горното нарушение допълнително е довело да самостоятелно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото е налице логическа неяснота относно датата и часа на твърдяното нарушение. АНО акцентира, че нарушението е осъществено 20.05.2023 г. около 01:15 часа, което обаче е датата и часа на установения отказ от проба за алкохол с техническо средство. След като АНО твърди за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то релевантни би следвало да са датата и часа на управление на МПС (19.05.2023 г., 23:50 часа), но по този съществен въпрос АНО единствено е задълбочил неяснотата около собствения си акт.

3. Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на НП, са напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което принципно обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон. За пълнота обаче Съдът следва да посочи, че на база събраните на съдебното следствие гласни доказателства, изхождащи от актосъставителя Р. Б. и свидетеля-очевидец Д. Г., както и от писмените сведения на другия свидетел С. Д., не се доказа с необходимата безспорност, че именно жалбоподателят З. е управлявал процесния товарен автомобил „Опел Комбо” с рег. № ХХХХ. На база и на допълнително приобщените и необорени писмени доказателства (два броя амбулаторни листа и фиш от „Спешна помощ“) се установява, че между компания на св. Г. и такава на жалбоподателя З. се е стигнало до физическа разправа, при която 3 жалбоподателят З. е пострадал със съмнение за загуба на съзнание и счупени носни кости.

Св. Г. не е видял кой точно е управлявал горепосочения автомобил, доколкото в него е имало повече от едно лице, не е видял и жалбоподателя да слиза от шофьорската място, а св.

Д. се е намесил след като побоят вече бил започнал. Недоказаността на авторството на деянието е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

С оглед отмяната на атакуваното НП искането на упълномощения представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Представен е договор за правна и защита и съдействие, съгласно който адв. П. и жалбоподателя З. са се договорили за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, плюс 250 лева при повече от едно съдебни заседания. Така претендираният размер обаче се явява прекомерен. По делото е налице фактическата сложност, както и са проведени две съдебни заседания, но липсва правна сложност, както и такава в процеса на събиране на доказателства. В тази връзка адекватният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение (предвид и вида и размера на наложеното наказание) в случая се явява този от 800 лева, което е в унисон и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22-4332-009684/01.06.2023 г., издадено от Г.В.Б. - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на Д. Я. З..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Д. Я. З. сумата от 800 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4