Решение № 4342 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4342 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330116685 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Алмин“ ЕООД, срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 370 лв., представляваща получена без правно основание сума за услуга за трансформиране на доставената ел. енергия от средно напрежение в ниско напрежение и която услуга макар и начислена не е реално предоставена от ответното дружество за обект на ищеца изискващ ниско напрежение, намиращ се в с. Ц., с ИТН ..............., клиентски № ..................... за периода ............................................ г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия за обект, находящ се в село Ц.. Ищцовото дружество било собственик на трафопост, който трансформирал ел. енергия от средно напрежение 20 кV в ниско напрежение 0,4 кV, което се използва за производствени обекти. По преценка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД уредът за измерване на електрическа енергия бил разположен вътре в имота на ищеца, а не е на границата на собствеността съобразно изискването на чл. 120 от Закона за енергетиката. Ежемесечните си сметки ищецът получавал по цена ниско напрежение, а не по цена на доставената ел. енергия средно напрежение. По този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 120 ЗЕ и Наредба № 6, съгласно които отчитането се извършва с уреди на оператора на мрежата на границата на собствеността на имота на крайния клиент, а не както е при ищеца – при излизане на ел. енергията от трансформатора. Ищецът твърди, че присъединяването на притежавания от него обект било на ниво средно напрежение, поради което операторът на разпределителната мрежа не осъществявал услугата пренос на енергия през мрежа ниско напрежение.

Сочи, че средството за измерване било погрешно разположено вътре в имота му, а не на границата на собственост на съоръженията му, която се явява външен стълб на 160 1 м. извън имота, където е следвало да се разположи СТИ още през 1999 г. Изтъква, че в процесния период заплаща цена за пренос през мрежа ниско напрежение вместо средно напрежение. Предвид изложеното, то се твърди, че е налице надвзета сума от ответника и че същата следва да бъде възстановена на ищеца като платена без наличие на основание. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва факта, че ищцовото дружество е клиент на ответника. Поддържа обаче, че не е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предвид това счита, че по иска следва да отговаря операторът на разпределителната мрежа, а не търговеца на електрическа енергия. Поддържа се, че преценката къде да се разположи средството за измерване е на оператора на разпределителната мрежа и в тази връзка ответното дружество не би могло да отговаря за неправилното поставяне. Изтъква се, че всички суми по процесните фактури са платени на годно основание – сключеният между страните Договор за продажба на ел. енергия, както и търговските условия, приложими към него. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.

„първо“ ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е извършил плащания в полза на ответното дружество, възлизащи на сума в размер от 370 лв. за периода ............................................ г. Ответникът следва да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, включително и да обоснове наличието на валидно основание, въз основа на което е настъпило имущественото разместване между страните.

По делото не се спори, че ищецът „Алмин“ ЕООД е собственик на мачтов трафопост 20 kV, находящ се в стопанисвания от него обект в село Ц., който обект е присъединен към електропреносната мрежа през 1999 г. Видно е от приетите по делото писмени доказателства – Разрешение за строеж № ........................., Становище на главен архитект от 15.07.1999 г. и Разрешение за ползване № ............................... (л. 67), че към момента на присъединяване към електропреносната мрежа същият е отговарял на законоустановените изисквания.

От приетия по делото Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 01.10.2020 г., сключен между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Алмин“ ЕООД (л. 35) се установява, че между страните са налице облигационни правоотношения по повод продажба на ел. енергия за обект с ИТН ..............., находящ се в село Ц. ( Приложение № 1 към договора – л. 37 ).

В конкретния случай страните не спорят, че процесната сума е заплатена на ответника по издадени от него фактури за периода ............................................ г. В тази връзка, с протоколно определение от 18.04.2024 г. ( л. 54- гръб ) е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ответното дружество са заплатени сумите по описаните в табличен вид в исковата молба фактури (л. 3), а именно: 28,88 лв. без ДДС ( 34,66 лв. с ДДС ) по фактура № ...................... 22,21 лв. без ДДС ( 26,66 лв. с ДДС ) по фактура № **********; 32,39 лв. без ДДС ( 38,86 лв. с ДДС 2

) по фактура № .....................; 31,09 лв. без ДДС ( 37,30 лв. с ДДС ) по фактура № ...................; 17,22 лв. без ДДС ( 20,67 лв. с ДДС ) по фактура № **********; 16,68 лв. без ДДС ( 20,01 лв. с ДДС ) по фактура № .....................; 19,38 лв. без ДДС ( 23,26 лв. с ДДС ) по фактура № .....................; 20,00 лв. без ДДС ( 23,99 лв. с ДДС ) по фактура № ......................; 16,94 лв. без ДДС ( 20,33 лв. с ДДС ) по фактура № .....................; 26,51 лв. без ДДС ( 31,81 лв. с ДДС ) по фактура № .....................; 34,12 лв. без ДДС ( 40,94 лв. с ДДС ) по фактура № .......................; 43,55 лв. без ДДС ( 52,26 лв. с ДДС ) по фактура № ......................

В настоящото производство ищецът поддържа, че ответното дружество е получило сумата от 370 лева без основание, тъй като до обекта му се доставя електроенергия средно напрежение, но не и ниско напрежение. Предвид това се претендира възстановяване на процесната сума като платена без основание, която сума представлява разлика в цената на двата вида пренос между мрежите за средно и ниско напрежение за периода ............................................ г. В становище вх. № .................................. ( л. 72 ), както и в хода на устните състезания ( л. 93 ) ищецът поддържа, че получава фактури за мрежови услуги от ответното дружество и заплаща начислените по фактурите суми на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, поради което исковата претенция е насочена именно срещу това дружество.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД от своя страна поддържа, че не е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Това съждение на ответника обаче не може да бъде споделено поради следните съображения:

По смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката ответното дружество има качеството на краен снабдител, а ищецът е краен клиент, присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа. По делото се установи, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия и в процесния период ( ............................................ г. ) ответното дружество е снабдявало ищеца с електроенергия, за което е издавало ежемесечно фактури, сумите по които са изплатени от клиента на доставчика. Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия ( в приложимите за процесния период редакции – ДВ, бр. 39 от 2014 г. и бр. 110 от 2021 г. ), клиентите заплащат цената на мрежовите услуги за достъп на крайния снабдител, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, последният има задължението да събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа сумите за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество ел. енергия. Тоест, именно ответникът изисква и съответно получава плащане от ищеца по издадените и описани по- горе фактури.

Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск, доколкото се явява краен снабдител, на когото законът е възложил да събира и заплаща на електроразпределителното дружество сумите, дължими за предоставени мрежови услуги. В този смисъл възраженията в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.

Спорът по делото се концентрира и върху въпроса за вида напрежение, което се доставя на ищеца, както и по кои цени следва да се определя стойноста за пренос през електроразпределителната мрежа.

Във връзка с изясняване на спорните въпроси е допуснато изготвяне на съдебно3 техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.

От приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Л. К. се изяснява, че при извършено посещение на процесния обект – мачтов трафопост 20 kV ( 0,4 kV с мощност 400 kVА ), намиращ се в с. Ц., общ. М., експертът е направил оглед на присъединителните съоръжения към въздушна линия „Ц.“ и начина на присъединяването им към електроразпределителната мрежа. От заключението на вещото лице се установява, че обектът на ищеца в село Ц. е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на ниво на напрежение 20 kV. Отразено е, че присъединяването на мачтовия трафопост/ 0,4 kV към желязорешетъчен стълб № 56 от въздушна линия 20 „Ц.“, е извършено посредством трипроводна въздушна линия 20 kV, съдържаща две междустълбия с проводници от типа АС- 50 кв.мм ( алуминиеви, многожични ). Посочено е, че границата на собственост на присъединителните съоръжения на ищеца „Алмин“ ЕООД и съоръженията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД се намира там, където посредством клеми са присъединени фазовите проводници на присъединителното отклонение на ищцовото дружество към фазовите проводници на въздушна линия 20 kV „Ц.“ при стълб № 56- собствени на електроразпределителното дружество.

Експертът е установил, че точката на присъединяване на обекта съвпада с границата на собственост между присъединителните съоръжения на ищеца „Алмин“ ЕООД и съоръженията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание от 20.06.2024 г. (л. 77- гръб) се изяснява, че няма трансформация на напрежение на постъпващата от разпределителната мрежа енергия към присъединителните съоръжения на клиента. Трансформацията е при самия клиент.

Експертът уточнява, че обектът на ищеца „Алмин“ ЕООД в с. Ц. е присъединен на ниво на напрежение 20 kV, тоест на ниво средно напрежение и за да може да се ползва за производствени нужди, напрежението трябва да се редуцира. Посочва, че в случая „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не е редуцирало напрежението за процесния период, като тази редукция и към датата на осъщественото от вещото лице посещение на място ( 05.06.2024 г., съобразно отразеното в заключението – л. 75 ) се осъществява от ищеца, а не ответникът.

По делото е прието и заключение на ССчЕ, изготвено от вещо лице Д. С.. Видно е от таблица 1 от констативно- съобразителната част на експертизата ( л. 86- гръб ), че з а процесния период от м. януари 2021 г. до м. декември 2021 г.ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е начислил по фактури на ищеца „Алмин“ ЕООД сума в общ размер от 417,26 лв. без ДДС ( 500,71 лв. с вкл. ДДС ) за предоставена услуга пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Отразено е, че изчислената стойност на услугата пренос през електроразпределителната мрежа по действащите цени за мрежа средно напрежение, съгласно действащите през процесните периоди решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, на база отчетено количество електрическа енергия, възлиза на сума в размер от 108,29 лв. без ДДС и 129,95 лв. с вкл. ДДС. Експертът е посочил ( таблица 1 от констативносъобразителната част ), че в конкретния случай разликата в цената на двата вида пренос между мрежите за средно и ниско напрежение по всяка от издадените от ответника фактури е, както следва: 28,88 лв. без ДДС по фактура № ...................../ 31.01.2021 г.; 22,21 лв. без ДДС по фактура № **********/ 28.02.2021 г.; 32,39 лв. без ДДС по фактура № ...................../ 31.03.2021 г.; 31,09 лв. без ДДС по фактура № .................../ 30.04.2021 г.; 17,22 лв. без ДДС по фактура № **********/ 31.05.2021 г.;