Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 2061 от 06.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 155/2024
Вид
Протокол № 2061
Подписан
06.11.2024
В сила
06.11.2024
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ПРОТОКОЛ

№ 2061 гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Мирослава Савова

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220100155 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:26 часа се явиха:

Ищцата Б. С. М. - редовно призована, не се явява За нея се явява пълномощникът адв. С. М. от АК - Пазарджик- надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно.

Ответникът „Сити кеш“ ООД- редовно призовани чрез процесуалния си представител, не изпращат представител.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ.М.: Поддържам исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК, СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е образувано по ИМ от Б. С. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Пазарджик у********, представлявана от адв. С. М. от АК-Пазарджик, против „ Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“ Славянска“ № 29 ет.7 представлявано от Н.П.П., в 1 обстоятелствената част на която се твърди,че на 25.04.2023 г. Б. С. М. с ЕГН:

********** е сключила договор за потребителски кредит (ДПК) със „Сити Кеш“ ООД. с ЕИК: 202531869 в размер на кредита: 1000 лв„ размер на погасителната вноска: 5 х 37.08 лв. и 7 х 164.82 лв., брой вноски: 12, ГПР:

54.45 %. фиксиран лихвен процент: 44.50 %. дължима сума по кредита:

1339.14 дв. Съгласно погасителния план до момента доверителката е заплатила осем вноски, всяка по 216.00 лв., в общ размер на погасени те задължения - 1512.00 лв. Съгласно чл. 5 от ДПК, договорът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Като съгласно чл. 11 от договора ако доверителката не предостави договореното обезпечение или то не отговаря на условията ще дължи неустойка в размер на 1252.86 лв. Въпреки формално предоставения, тридневен срок за осигуряване па обезпечение, още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

Считам се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.

Твърди се,че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26. ал.1пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143. ал. 2. т. 5, тъй като задължава при неизпълнение на нейните задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК се счита,че целият договор за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочени са съображения поради, които се счита, че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на 2 основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.

Счита се,че целият договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие на закона.

Иска се "Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869 да им заплати сумата в размер на 296.00 лв. поради връщане на платеното в същия размер поради начална липса на основание.

Иска се кумулативно съдът да обяви за нищожна клаузата по чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит сключен на 25.04.2023 г. между Б. С. М. с ЕГН: ********** и "Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869 предвиждаща заплащане на неустойка в размер па 1252.86 лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,-поради заобикаляне на закона - чл. 26. ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11. ал.1,т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл. 26. ал. 1. пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143. ал. 2. т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и да се обяви целият договор за потребителски кредит за нищожен поради противоречие на закона — чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1. т. 10 и чл. 22 от ЗПК. Като в условията на евентуалност ако се обяви целият договор за потребителски кредит за недействителен,да се осъди "Сити Кеш" ООД на основание чл. 55. ал. 1. изр. 1 от ЗЗД да заплати на Б. С.

М. сумата в размер на 296.00 лв. като недължимо платено. Претендират се разноски.

По делото е постъпила уточнителна молба с вх. № 2346/29.01.2024г. от адв. С. М., пълномощник на ищцата Б. М., в която във връзка с разпореждане Разпореждане № 575 от 18.01.2024 г. по гражданско дело № 155 от 2024 г. на Районен съд - гр. Пазарджик , в която се изразява становище,че исковете, с които се иска да бъде прогласена нищожността на процесния договор за потребителски кредит и нищожността на клаузата за заплащане на неустойка са предявени в условията на евентуалност. Искът за нищожност на целия договор за потребителски кредит е главен спрямо иска за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, който е евентуален.

Представена е вноска бележка за доплатена държавна такса.

По делото в срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил ОИМ с вх. № 6911/15.03.2024г. от „Сити Кеш“ ООД, представлявано от адв. Х. М., в която е изложено становище, че предявената искова молба не отговаря на 3 изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК - ищецът е предявил иск за парично вземане, но не е посочил банкова сметка и начин на плащане.

Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване нищожност на договора, за недействителност на неустоечната клауза, както и осъдителните претенции за връщане на дадено без основание.

Не е налице недействителност на договора за потребителски кредит.

Действителността на процесния договор за потребителски кредит, както и на отделните му клаузи е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

По отношение на годишния процент на разходите са спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 изисквания. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Както в договора за потребителски кредит, така и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При допустима норма от 62,35 %, ГПР към дата на сключване на договора в настоящия случай е определен на 54,45 %, от което е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.

Счита се,че са неоснователни и доводите за нищожност на договора във връзка с уговорената неустойка и ГПР. Посочено е, че нищожността на отделна клауза не влече след себе си нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на 4 кредитодателя след сключване на договора.

В настоящия случай се сочи, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка представлява лихва, която следва да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните уговорки между страните.

От клаузите на договора е напълно ясно, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в договора за кредит, представен от ищцата, в имплементирания погасителен план е посочена възможна вноска за неустойка за целия период на погасяване.

Обстоятелството, че се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-та колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е изрично посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задълженията по чл. 5 от договора за заем. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно да бъде информиран потребителя за задължението си към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. Противно на твърденията в исковата молба, посочването на възможните вноски при условие, че потребителят не предостави обезпечение, не означава, че неустойката е начислена още със сключването на договора.

Взето е становище за годишния лихвен процент

В настоящия случай лихвата е фиксирано уговорена за целия срок на 5 договора, а именно 44,5 %, като при това обстоятелство „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, не си е запазило правото да променя едностранно същата.

Между страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във всяка една от вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в пълен размер. Иска се да се има предвид,че в чл. 3, т 1, т 7, т 12 от изготвения договор за потребителски кредит и в т 6 Част II от европейски формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, при които сключва процесния договор.

Погасителният план е неразделна част от договора - Приложение 1 и в него се съдържа цялостна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Твърденията, че уговорения в договора за потребителски кредит фиксиран лихвен процент в размер на 44,5 % е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва са неправилни и необосновани.. На следващо място, възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 62,35%. От това следва, че максималният възможен размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено. В настоящия случай лихвата по кредита е почти 18 пункта по ниска от максимално допустимата.