Решение № 8864 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8864 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110142766 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗАД „О**-З“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ” АД, с която се предявени в условията на обективно кумулативно съединение установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 024,50 евро /евровата равностойност на 3 959,57 лв./, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 22.11.2023 г. в гр. К по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „ФГ“, с рег. № ********, в т. ч. ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.06.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 369,72 евро /евровата равностойност на 723,11 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.02.2024 г. до 15.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35675/2025 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него по застраховка „Каско“ товарен автомобил марка „ДД“, с рег. № ********. Поддържа, че вредите са на стойност от 3 944,57 лв., които застрахователят изплатил на отремонтиралия увреденото МПС официален сервиз. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Излага, че уведомил ответника на 17.01.2024 г. за регресното си 1 вземане в размера на платеното обезщетение и за сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но плащане не последвало. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва главния иск по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни твърдения, че инцидентът е настъпил по изключителна вина на водача на застрахования при ищеца товарен автомобил. Оспорва доказателствената стойност на съставения протокол за ПТП в частта относно причините за ПТП. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Твърди, че за застрахования при него водач процесното ПТП представлявало случайно деяние по см. на чл. 15 НК. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение за репарирането на застрахования при ищеца товарен автомобил било силно завишено.

Оспорва и иска за мораторна лихва със съображения за акцесорния му характер, некоректен размер и недоказаност на началния момент на забавата. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. 35675/2025 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ЗАД „ДБЖЗ” АД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността на исковете:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

За възникване на регресното вземане по иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно 2 обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказването на горните обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите, както и в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 вр. чл. 153 ГПК с приетия за окончателен доклад по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 3 944,57 лв., че ищецът е сторил ликвидационни разноски на стойност от 15 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил марка „ФГ“, с рег. № ********. Посочените факти съдът приема за установени и от събраните в хода на производството писмени доказателства.

Не е налице спор, а и от приетата като писмено доказателство по делото Застрахователна полица № *************** г. се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и собственика на процесния товарен автомобил марка „Д“, с рег. № ********, в качеството на застрахован с период на покритие от 00:00 ч. на 22.11.2023 г. до 24:00 ч. на 21.11.2024 г. при покрит риск „Пълно Каско“.

Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кого от водачите е настъпило същото. Тези спорни обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от съвкупния анализ на приобщените по делото като писмени доказателства Протокол за ПТП № *********/22.11.2023 г., уведомление за щета на МПС от 23.11.2023 г. и материалите по административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, както и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза.

След преценка на доказателствата по делото, съдът достига до извод, че процесното ПТП е настъпило на 22.11.2023 г. около 13:33 ч. в гр. К, ул. „Г. Б“ № **, с участието на водача на увредения товарен автомобил марка „ДД“, с рег. № ********, застрахован при ищеца, и водача на лек автомобил марка „ФГ“, с рег. № ********, застрахован при ответника, при следния механизъм: водачът на лек автомобил марка „ФГ“ предприел маневра за излизане от реда на паркираните МПС срещу № ** на ул. „Г. Б“, без да се убеди, че пътят е свободен, при което не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се отляво по пътя с предимство по ул. „Г.

Б“ водач на товарен автомобил марка „ДД“. Инициалният удар настъпил между предната част на товарен автомобил марка „ДД“ и задната лява част на лек автомобил марка „ФГ“.

Хоризонталната пътна маркировка на ул. „Г. Б“ била съставена от пътна маркировка М13 „Начин за подреждане на пътни превозни средства при паркиране“, поставена вдясно на платното за движение. В района на улицата нямало поставена вертикална пътна маркировка.

3

Според експертизата причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил марка „ФГ“, който е предприел маневрата, без да се съобрази с местоположението на водача на товарен автомобил марка „ДД“.

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило доказателствената стойност на приетия по делото протокол за ПТП в частта относно обстоятелствата, причините и условията за ПТП. Правната характеристика на протокола за ПТП е изяснена в трайно установената практика на ВКС /Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.; Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о.;

Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о.; Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о.; Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./, според която протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се ползва с материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т.ч. възпроизведени в схема/, като разположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, състоянието на пътя, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др.

Когато отразеният в протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, а когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, претендиращият обезщетение във връзка с увреждането ищец носи тежестта за доказване на механизма на ПТП.

Действително, от събраните гласни доказателства чрез разпит на водача на лек автомобил марка „ФГ“, участвал в произшествието, както и от писмените сведения на участниците в произшествието, събрани в хода на административнонаказателното производство, се установява, че в случая служителите на МВР – „Пътна полиция“ са посетили местопроизшествието близо два часа след настъпването на процесното ПТП, което се изяснява и от посочения в протокола за ПТП час на съставяне, поради което те не биха могли да удостоверят начина на настъпване на ПТП, защото не са били негови очевидци.

Следователно, доколкото конкретното длъжностно лице, съставило протокола, не е възприело непосредствено фактите, относими към механизма на процесното ПТП, а е възпроизвело единствено сведения на едно от присъстващите лица, то в тази му част протоколът не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В закона обаче не е предвидено ограничение във връзка с доказването на обстоятелствата, относими към механизма на ПТП. Същите подлежат на доказване в процеса чрез ангажирането на всички допустими доказателства и доказателствени средства по ГПК, т.е. в настоящата хипотеза е необходимо установяването на механизма на процесното ПТП с други доказателствени средства.

4

В случая съдът намира, че освен приетия по делото протокол за ПТП, въз основа на който вещото лице е изготвило заключението си, относими към механизма на процесното произшествие са и писмените сведения, дадени от участниците в ПТП непосредствено след настъпването му. В своите писмени сведения, част от материалите по приобщената административнонаказателна преписка, водачът на застрахования при ищеца товарен автомобил марка „ДД“ е посочил, че в 22.11.2023 г. в 13:30 ч. се е движел по ул. „Г. Б“ № ** със своя служебен автомобил марка „ДД“, с рег. № ********, в посока запад-изток. В това време, както бил спрял, лек автомобил марка „ФГ“, с рег. № ********, тръгнал внезапно, без да подаде мигач, при което му пресякъл пътя и водачът на товарен автомобил марка „ДД“ се ударил в задната му част. В своите писмени сведения водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „ФГ“ е посочил, че бил паркирал своя автомобил, като при излизане от паркинга въобще не видял автомобила, който се движел по улицата, и същият го ударил отзад. Посочил е още, че не е предполагал, че автомобилът се движи, поради което след излизане от паркинга същият се ударил в неговия автомобил отзад. Същевременно, в показанията си свидетелят И. В. И., водач на лек автомобил марка „ФГ“, споделя, че погледнал назад преди да предприеме маневра за излизане от паркомястото на ул. „Г. Б“ и след като се уверил, че няма никого, потеглил. В момента, в който потеглил, лек автомобил марка „ДД“ го ударил отзад внезапно и с голяма скорост и го изтласкал на около 10 метра.