Решение № 191 от 19.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000163 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260216 от 19.10.2022г., постановено по т.д.№ 75 по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е осъдено з. „Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати, както следва: на З. Я. Г., ЕГН ********** с адрес с. М., област П., ул. „**“ № 43 обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на М. Г. Г., починал на 17.11.2019г., в резултат на ПТП, станало на 12.11.2019г., на железопътен прелез на км 8+830 в междугарието К. - А., причинено от И. Г. Г., при управление на л.а. „О.А.“ с рег. № ***, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 180 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. и на Е. М. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител З. Я. Г. с ЕГН ********** с адрес с. М., област П., ул. „**“ № 43 обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на М. Г. Г., починал на 17.11.2019г., в резултат на ПТП, станало на 12.11.2019г., на железопътен прелез на км 8+830 в междугарието 1

К.- А., причинено от И. Г. Г., при управление на л.а. „О.А.“ с рег. № ***, в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлен като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в лишаване на малолетния ищец от издръжка от баща му М. Г. Г., починал на 17.11.2019г., в резултат на ПТП, осъществило се на 12.11.2019г., на железопътен прелез на км 8+830 в междугарието К.- А., причинено от И. Г. Г., при управление на л.а. „О.А.“ с рег. № ***, в размер на 848,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 43 200лв.

Решението е обжалвано от ищците З. Я. Г. и Е. М. Г., действащ чрез своята майка и законен представител З. Я. Г., представлявани от адв. П. К. в неговите отхвърлителни части с твърдения за незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени до пълните претендирани размери. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника з. „Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № 5.

Третото лице помагач – ДП Н., представляван от ст. Юрисконсулт И. Т. е на становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и настоява същото да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно и обективно съединени искове на З. Я. Г., ЕГН ********** и Е. М. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител З. Я. Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. М., област П., ул. „**“ № 43 срещу з.

„Б.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № 5 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г..

Твърденията в исковата молба, на които са основават исковете се свеждат до следното: ищците са съпруга и син на М. Г. Г., починал на 17.11.2019г., в резултат на ПТП, осъществило се па 12.11.2019г. по околовръстния път на северната индустриална зона на гр. А., на ЖП прелеза в междугарието К. - А., между лек автомобил „О.А.“ с рег. № ***, управляван от И. Г. Г., в който автомобил пътувал като пътник М. Г., и влак с № ***. Сочат, че за процесното ПТП е образувано НОХД № 547/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, което е приключило с влязла в сила присъда, по силата на която 2 водачът на автомобила е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г..

Твърдят, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „О.А.“ с рег.

№ ***, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и че са предявили претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, но към настоящия момент такова не е платено. Като сочат, че ищцата изживява изключително тежко смъртта на съпруга си, както и че между двамата е съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност, а смъртта на М. Г. лишава ищеца от възможността да познава баща си, от бащина обич и подкрепа, както и че същия търпи имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от следваща му се по закон издръжка от неговия баща, за периода от неговото раждане до навършване на пълнолетие - 216 месеца по 200 лв. месечно, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ответника з. „Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № 5, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.11.2019г., на железопътен прелез на км 8+830 в междугарието К. - А., причинено от И. Г.

Г., при управление на л.а. „О.А.“ с рег. № ***, в резултат на което на 17.11.2019г. е починал М. Г. Г., както следва: на ищцата З. Я. Г. 180 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди; на ищеца Е. М. Г. 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. и 43 200лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на пропуснатата полза от издръжка от баща, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът – з. „Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., пл. „П.“ № 5 е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който не оспорва обстоятелствата, че за лек автомобил „О.А.“ с рег. № *** към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищците са предявили пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва исковете за неимуществени вреди по основание и по размер, както и факта, че ищецът тъпи неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща си, тъй като е роден след неговата смърт, поради което между тях не е имало изградени отношения. Навежда възражение за съпричиняване от страна на починалия към вредоносния резултат, като твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то същият не е използвал обезопасителен колан. Оспорва като прекомерен претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, като определя същото като завишено, в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД и несъобразено, както с икономическата и социалната действителност, така и с конкретните обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността на ответното дружество за репарирането му. Оспорва иска за имуществени вреди като недопустим, тъй като ищецът не е предявил претенцията си пред 3 застрахователя, евентуално като неоснователен, по съображения, че издръжката на малолетно дете се дължи и от неговата майка, като няма основание да се счита, че същата не може и няма да осигурява такава, както и че починалият не е имал финансови възможности да осигурява издръжка.

Оспорва дължимостта на лихви за забава, като твърди, че такива се дължат от момента на произнасяне на застрахователя, а не от момента на настъпване на ПТП, като прави възражение, че в случая ищците не са представили писмени доказателства, от които да се установи механизма на ПТП, както и не са посочили банкова сметка.

В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищците, с която оспорват направените от ответника възражения като неоснователни. Уточняват, че претендират лихва за забава върху всяка една от сумите считано от 20.10.2020г. - датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията им за заплащане на застрахователно обезщетение.

В срока за отговор на допълнителната искова молба е постъпил такъв от ответника, с който заявява, че поддържа всички възражения и фактически твърдения, направени с отговора на исковата молба.

Третото лице - помагач на страната на ответника ДП „Н.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К." № 110, е подало писмено становище, с което оспорва наличието на солидарна между него и ответното застрахователно дружество отговорност. В условията на евентуалност счита, че в случай, че съдът приеме, че е налице съпричиняване от страна на служителя на ДП „Н.“ към датата на процесното ПТП К.М., то неговият принос следва да бъде приет в размер на 30 %, а на водача на МПС- то И. Г. на 70 %.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция от ищците на 20.10.2020г., по която застрахователя с писмо изх. № П *** от 13.01.2021г. ги е уведомил, че няма основания за определяне и плащане на обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищците застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор, а това се установява и от приложения заверен препис от 4 присъда № 28 от 18.05.2020г., постановена по НОХД № 547/2020г. по описа на ОС Пловдив, че К.К.М. е признат за виновен в това, че на 12.11.2019г. около 6.60ч. в гр. А. като работник по траспорта /прелезопазач на железопътен прелез на км 8+830 в междугарието К. – А./ нарушил правилата за експлоатация на съоръженията – чл.76, т.2, пр.1 от Наредба № 4 от 27.03.1997г. за железопътните прелези и по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване с И. Г. Г. от с. К. е причинил смъртта на М. Г. Г. от с. К., обл. П. и телесни повреди на повече от едно лице, за което му е наложено съответно наказание.

Не се спори, че гражданската отговорност на И. Г. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, а това се установява и от приложената проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност» - л.47 .

Няма спор и, че ищците са съпруга и син на починалия, вследствие ПТП - то на М. Г., което се установява от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки № 187 от 25.09.2020г. на Община С. – л. 43.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до това правилно ли е приложен материалния закон и конкретно чл.

52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди на увредените, както и обоснован ли е извода на решаващия съд досежно присъдения на малолетния ищец размер на претендираното от него обезщетение за имуществени вреди.