Решение № 18 от 13.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20244100100457 по описа за 2024 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Д. Х. Г.(чрез Kирил Г.Т. - син на Д. Х. Г., с пълномощно по реда на чл.32 т.2 от ГПК) твърди в исковата молба, че е формулирала претенция за сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото(гр.дело№299/2024г. на РС-Г.Оряховица) в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда – 04.12.2023г. до окончателно и изплащане. Изложени са съображения относно мотивите да заведе дело по реда на ЗОДОВ: -образуваното гр.дело№422/2023г. на PC-Елена; последващ отвод и изпращането на делото до ВТОС(образувано гр.дело№989/2023г. на ВТОС), като поради намаление цената на иска делото е върнато за разглеждане на РС-Елена(образувано гр.дело№32/2024г. на РС-Елена) и изпратено на РС-Г.Оряховица(на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ), където е образувано гр.дело№299/2024г. на РС-Г.Оряховица; -изпращане на делото на ВТОС по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, поради отстраняване на магистратите от РС-Г.Оряховица, като с определение по в.ч.гр.дело№513/2024г. ВТОС е изпратил делото за разглеждане на РС-Свищов, където е образувано гр.дело№418/2024г. на РС-Свищов; -изпращане на делото на ВТОС по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, поради отстраняване на магистратите от РС-Свищов, като с определение по в.ч.гр.дело№556/2024г. ВТОС е изпратил делото за разглеждане на РС-Павликени, където е образувано гр.дело№524/2024г. на РС-Павликени. Определя т.н. „разумен срок“, съобразно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, започвал да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд и се прилагал за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Изпълнението на съдебно решение, постановено от който и да е съд, следвало да се счита за неразделна част от производството за целите на 1 изчисляването на съответния срок и преди да било възникнало процесуално правоотношение между страните по делото. Прави искане, „съгл. чл.4 ал.2 ввр. с чл.2б ал.3 ЗОДОВ, предявения иск да се счита насочен за солидарното осъждане на РС-Г.Оряховица, РС-Елена, РС-Свищов и РСПавликени. Д. Х. Г. била претърпяла претендираните от нея неимуществени вреди - безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение. В конкретния случай всички факти от значение за правото му на обезщетение за вреди от неразумната продължителност на производството - страх, тревожност, засягане на честта и достойнството. Съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения”, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Следователно изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следвало да се установят от съда. В чл.2б ал.2 от ЗОДОВ били посочени примерно критериите, въз основа на които съдът правел преценка дали било допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Принципно било разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок(дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи), отговорна да ги обезщети е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна Районен съд Г.Оряховица депозира отговор, с който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Отговорността на Районен съд Г.Оряховица би могла да се ангажира само за действия или бездействия, извършени от или пред този съд и докато делото е било висящо пред него. По тази причина отговорността на Районен съд Г.Оряховица за движението на производството преди образуване на гр.дело№299/2024г. пред Районен съд Г.Оряховица и периода след неговото изпращане на ВТОС след отвод на всички съдии от състава на съда, не можело да се ангажира. Oписва фактологията в развитието на гр.дело№299/2024г. При съвкупно отчитане на общата продължителност, през която делото е било висящо пред съда(четири месеца), на предмета на производството(няма изискване по ГПК за незабавно произнасяне или пократки срокове), на действията, извършени от страната и съда, не би могло да се заключи, че продължителността на производството е необосновано дълга. Съдът своевременно насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание, а призоваването на всички участници в производството за откритото съдебно заседание е било редовно. Ход на делото в две поредни съдебни заседания не бил даден само по причини, дължащи се на страната(заболяване на процесуалния и представител и неговата невъзможност за явяване). Даването на ход в съдебното заседание на 24.04.2024г. не довело до забавяне на производството, а напротив - в него съдът се е произнесъл по всички искания и именно за да обезпечи срочното приключване на делото е определил краен срок за събиране на доказателствата. Всички искания на ищцата, отправени с 2 поредни молби от 15.05.2024г. и 16.05.2024г., съставлявали усложнения на производството, които следвало да бъдат отчетени при преценка на срока съобразно цитираната от самата ищца съдебна практика. Моментът на тяхното подаване(няколко дни преди съдебното заседание) и естеството на самите искания, позволяващо отправянето им много по-рано, обосновавали извод, че преследваната цел не била упражняване на процесуални права, а съдебното дирене по делото да не бъде приключено и делото да не се реши по същество в съдебното заседание(в т.ч. и с нарочно отправеното искане делото да бъде отложено с цел обжалване на протоколно определение, каквото основание процесуалният закон не познавал). Счита, че предявяването на разглеждания в настоящото производство иск нямал за цел защита на реално накърнени права и законни интереси на ищцата, а цели създаване на пречка за срочното приключване на гр.дело№299/2024г. - или поради отвод на всички съдии от състава на съда, или в случай, че те не се отстранят - като се претендира това да съставлява допуснато процесуално нарушение при инстанционен контрол на решението. От посоченото недобросъвестно поведение ищцата не би могла да черпи основание за търсеното обезщетение. Оспорва ищцата Г. да била претърпяла вреди от продължителността на производството по гр.дело№299/2024г. на ГОРС. Противно на соченото от нея, ищцата не е освободена от доказване на този елемент от фактическия състав(моралните болки и страдания, загуба на доверието в правосъдието и житейски дискомфорт от погазване на основните и права), нито материалният закон предвижда презумпция за претърпяване на описаните вреди, по силата на която ответникът да дължи обратно доказване.

Ответната страна Районен съд Елена депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Намира, че предявените осъдителни искове са изцяло неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдите направените разноски по делото. Ответникът не оспорва, че въз основа на искова молба с приложения с per.№3706/04.12.2023г. на РС-Елена, подадена от Д. Х. Г., е образувано на 04.12.2023г. гр.дело№422/2023г. С Определение№323/06.12.2023г. е прекратено производството по делото и е постановено изпращането му на основание чл.118 ал.2 ввр. чл.104 т.4 от ГПК по подсъдност на ВТОС. С писмо с изх.№1721/14.12.2023г. делото е било изпратено на ВТОС. Oписва фактологията в развитието на делото съответно в РС-Елена, ВТОС, РС-Елена, РС-Г.Оряховица, ВТОС, РС-Свищов, ВТОС, РСПавликени, ВТОС. Оспорва изцяло изложеното от ищцата в исковата молба. Счита, че при работата с материалите по гр.дело№422/2023г., съответно гр.дело№32/2024г. РС-Елена не бил допуснал нарушения, които да са забавили производството по делото, поради което ищцата не е претърпяла никакви неимуществени вреди. Самото гр.дело№422/2023г. е било образувано в РСЕлена на 04.12.2023г. и прекратено на 06.12.2023г., а изпратено на 14.12.2023г. на ВТОС.

Съответно, гр.дело№32/2024г. е образувано в РС-Елена на 22.01.2024г. и прекратено на 25.01.2024г.,а на 05.02.2024г. било изпратено на Районен съд Г.Оряховица. Счита, че не било забавяне на делото и за времето, когато то е било последователно на производство във ВТОС, РСГ.Оряховица, РС-Свищов, РС-Павликени и ВТОС, където било отново понастоящем.

Ответната страна Районен съд Свищов депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Не се спори, че гр.дело№418/2024г. на РС-Свищов е образувано на 21.06.2024г. по искова молба от Д. Х. Г.(чрез адв.К. Г.Т.) против PC Елена, с посочено правно основание чл.2б ал.1 т.3 от ЗОДОВ и е изпратено за разглеждане в PCСвищов по реда на чл.23 ал.3 от ГПК от ВТОС. Оспорва като неверни всички останали фактически твърдения на ищцата. Oписва фактологията в развитието на гр.дело№418/2024г. на РС-Свищов, като делото впоследствие е изпратено на ВТОС на 26.06.2024г. Няколко дни след като е образувано гр.дело№418/2024г. - на 24.06.2024г., 3 определеният на принципа на случайното разпределение съдия-докладчик се отвел от разглеждане на делото по реда на чл.22 ал.2 от ГПК, а следващите определени съдии-докладчици са се отвели в рамките на един и същи ден - на 25.06.2024г. На 26.06.2024г. Административният ръководител постановил прекратяване производството по делото и изпращането му на ВТОС за определяне на съд, който да го разгледа. Или от образуването на делото на 21.06.2024г. в PC-Свищов до изпращането му на ВТОС на 26.06.2024г. били изминали 5 календарни дни и нямало как това да доведе като последица до претърпени неимуществени вреди от ищцата. Счита, че ищцата Г. не била претърпял твърдените неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС по гр.дело №418/2024г. на PCСвищов, поради което и предявеният иск за обезщетяването и се явявал неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен предявения иск за солидарно заплащане от PC-Свищов, PCГ.Оряховица, PC-Елена и PC-Павликени на сумата 26000.00лв. - претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Ответната страна Районен съд Павликени счита исковата молба за неоснователна. Не бил изпълнен фактическия състав на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. По гр.дело№524/2024г. на PC-Павликени нямало забавяне, дължащо се на неправомерно действие, респ. бездействие на съдиите или други лица от състава на PC-Павликени, което да доведе до необосновано и извън разумния срок разглеждане на делото, от което да са произлезли неимуществени вреди за ищцата. Очевидно субективната представа на ищеца за разумен срок не се припокрива със стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Според разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от ЕКПЧОС. Производството по гр.дело№524/2024г., образувано пред PC-Павликени не се отличавало с изключителна фактическа и правна сложност, тъй като не се налага събиране на допълнителни доказателства и извършване на множество процесуални действия, при нормално развитие на производството. Разглеждането на гр.дело№524/2024г. на РС-Павликени реално е продължило около няколко месеца - производството по делото е прекратено, тъй като ищцата след неуспешни опити да отведе докладчика е увеличила размер на претенцията си, за да не бъде родово подсъдно делото на районен съд. От образуването на делото пред PC-Павликени, съдът бил сезиран с множество молби и становища от ищцата, искания за отводи, в които са изложени твърдения за нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок. И нямало как да не бъдат взети предвид при преценката и на критерия “поведение на страните”. Очевидно се касаело за тенденциозно поведение на ищцата, доколкото и в настоящото производство, въпреки очевидно заявеното желание на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок, производството било прекратено и изпратен по подсъдност, поради изменен от ищцата размер на иска, след неколкократно отхвърляне на исканията и за отвод на докладчика. Цялостното поведение на ищцата, не само по това дело, а по множество други, заведени от него се характеризира е действия по целенасочено забавяне на производствата - молби за отлагане, искания за отводи, изменение размера на претенциите, които действия могат да се охарактеризират единствено като показателен пример за израз на злоупотреба с право на защита на страната в производството и опит да дискредитира съдебната институция. Моли да бъдат отхвърлени претенциите за обезщетение като неоснователни.