Решение № 1417 от 03.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. Горна Оряховица, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря ПЕТЯ В. РАДНЕВА като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120102197 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото образувано по исковата молба на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „***“ № 1 чрез адв. Л. П., АК ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. ‚***“ № *** против „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5.

Ищецът сочи, че е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност „носач- товарач на стоки“. Със Заповед № 065/ 02.07.2025г. на управителя на дружеството за констатирани системни нарушения нa трудовата дисциплина – на 17.03.2025г., на 24.04.2025г. , както и с оглед непредставени от ищеца писмени обяснения, било наложено наказание уволнение за това, че И. нарушавал трудовата дисциплина, изразяваща се в неизпълнение на възложената му работа и неуплътняване на работното време на 26.06.2025г.

Със Заповед № 066/ 02.07.2025г. на управителя на дружеството, на основание чл. 330, ал. 2 , т. 6 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ , трудовото правоотношение с ищеца било прекратено.

Ищецът В. И. оспорва двете издадени заповеди. Прави се искане за тяхната отмяна, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на сумата от 6600лева обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 02.07.2025г. до 02.01.2026г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането.

Ищецът излага съображения за отмяната на издадените заповеди.

На първо място се сочи, че лицето подписало заповедите не разполага с работодателски правомощия. От актуалния дружествен договор от 1

28.05.2025г. било видно, че работодателят имал правомощия да сключва, но не и да прекратява трудови договори.

Ищецът оспорва да е извършил вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Не било посочено в какво се състои твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Налице било изброяване на текстове по КТ, без да е посочено кои задължения има предвид работодателя.

Изрично се заявява, че не са извършени нарушенията на трудовата дисциплина – неизпълнение на възложената работа и неуплътняване на работното време на 26.06.2025г.

Не били посочени времето и мястото на извършване на твърдените нарушения. Не било конкретизирано изпълнителното деяние.

Издадената заповед нe изпълнявала и изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – нямало сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното основание.

Ищецът заявява, че не е бил уведомен, че срещу него има образувано и водено дисциплинарно производство по смисъла на КТ.

Претендира се , че дори да се приеме, че има извършени нарушения, то същите нямали нужната тежест за квалифицирането им като нарушения на трудовата дисциплина и за налагане на наказание.

Ищецът иска постановяване на решение, с което да бъдат отменени Заповед № 065/ 02.07.2025г. и Заповед № 066/ 02.07.2025г., издадени от управителя на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.

„Иван Момчилов“ № 5. Прави се искане И. да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност „носа, товарач на стоки“ при ответника и да му бъде заплатена сумата от 6600лева обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 02.07.2025г. до 02.01.2026г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

Ответникът „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, представлявано от управителя С.А., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. М. Н., АК ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***.

Ответната страна намира исковата молба за допустима, но за неоснователна.

Не се спори, че между ищеца и ответник е било налице трудово правоотношение , по което В. И. е заемал посочената длъжност. Не се спори също, че със Заповед № 065/ 02.07.2025г. и Заповед № 066/ 02.07.2025г., издадени от управителя на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5 на И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.

Ответникът твърди и сочи доказателства, че посочения управител е вписан в ТРРЮЛНЦ , като видно от дружествения договор е избран за срок от пет години. Управител на дружеството от учредяването му е С.А.. Изборът й за управител бил обективиран в протокол от ОС от 26.04.2024г. , след което на същата дата е сключен договор за управление. В него били посочени правомощията на управителя.

2

На следващо място се сочи, че е изпълнено задължението по чл. 193, ал.

1 от КТ. Ищецът, в рамките на определения му срок, не бил депозирал писмени обяснения. И. отказал да получи и заповедите, което било удостоверено с подписите на двама свидетели.

Ответникът претендира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има необходимото съдържание, определено по чл. 195, ал. 1 от КТ.

В нея били посочени конкретната дата, на която се твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които били извършени претендираните нарушения, както и в какво са се изразили те. Посочени били и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения.

Сочи се, че работодателят бил уведомен за нарушението на 26.06.2025г., за което имало докладна записка. Тогава са открити и процесните нарушения, като към датата на издаване на заповедта не е изтекъл срока по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Твърди се , че ищецът В. И. е допуснал неуплътняване на работното време , съгласно чл. 126, т. 3 от КТ. Наред с това било установено и неизпълнение на задължението за изпълнение на трудовите задължения.

При налагане на наказанието били съобразени и предишните нарушения на И. в рамките на една календарна година. Ответникът твърди, че е имало предишни нарушения на трудовата дисциплина, което сочело системност на нарушенията. Това сочело за наличие на умисъл, както и обуславяло по – тежко наказание.

Прави се искане за отхвърляне на исковете. Ответната страна е представила писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседания ищецът В. А. И. не се явява, представлява се от адв.

Л. П., АК ***. Исковата молба се поддържа, правят се доказателствени искания. С молба по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът е изменил исковата си претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като претендира ответникът да му заплати сумата в размер на 9592.22лева.

Ответникът „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5 се представлява от адв. М. Николова, АК Велико Търново. Прави се искане за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.

От събраните доказателства се установи следното.

По делото се установи, а и не се спори от страните, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, възникнало в Трудов договор № 36/ 05.10.2018г. С посочения договор В. А. И. е приел да изпълнява длъжността „работник, сладкарско производство“ с код по НКП 75121021. Не се спори също, че при сключване на договора работникът е бил запознат с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, която му е била връчена на 05.10.2018г. С последващи споразумения от 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. , трудовият договор е бил изменян. Със споразумение № 234/ 29.11.2022г. трудовият договор е изменен като И. е приел да изпълнява длъжността „носач 3

– товарач, стоки“ с код по НКП 93330002, вместо досега заеманата длъжност „работник, сладкарско производство“. След сключване на споразумението на И. е връчено копие на длъжностната характеристика, с която ищецът се е запознал на 29.11.2022г. Последвали са допълнителни споразумение от 2023г., 2024г. и 2025г., с които е бил изменен размерът на работната заплата на И.

Няма спор и за това, че със Заповед № 65/ 02.07.2025г. на В. А. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като със Заповед № 66/ 02.07.2025г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. В първата заповед е посочено, че работодателят е констатирал системни нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Посочено е, че със Заповед № 27/ 17.03.2025г. на управителя на дружеството, за неявяване на работа на 17.03.2025г. на И. е наложено наказание „забележка“. Със Заповед № 45/ 30.04.2025г. на управителя на дружеството е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за преждевременно напускане на работата и неуплътняване на работното време. По настоящото производство заповедта се мотивира с това, че на 26.06.2025г. И. е нарушил отново трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа и неуплътняване на работното време.

Това е квалифицирано като нарушение по чл. 187, ал.1, т. 1, предл. последно и т. 3 от КТ. В заповедта се сочи, че на работника са поискани обяснения на основание чл. 193 от КТ, като И. бил отказал да получи искане изх. № 37/ 26.06.2025г. , което било удостоверено от двама свидетели. На И. бил предоставен срок да даде обяснения до 28.06.2025г., като писмени или устни такива не били дадени, както до изтичане на срока, така и след него и преди връчване на заповедта.

В заповедта се сочи, че е налице грубо неизпълнение на трудовите задължения , съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика.

Сочи се, че това поведение за работника било приемливо и не е укоримо, липсвала самокритичност, взето било предвид отношението и държането на И. при поискване на обяснения.

Работодателят е счел, че нарушението на трудовата дисциплина не е маловажно. Извършените нарушения водели до тежки последици за работодателя. Налице била системност при нарушаване на трудовата дисциплина, като отново са посочени двете предишни заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.

В заповедта се сочи, че нарушението е констатирано на 26.06.2025г., извършено било виновно и умишлено и отново се сочи, че е налице системност, с оглед предходните нарушения и наказания.

В заповедта се твърди, че при определяне на дисциплинарното наказание е съобразена не само тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено , но и поведението на работника. И. не желаел да промени поведението си и намирал оправдания за него.

Оспорените заповеди са връчени на В. И. при негов отказ да ги получи.

По делото е допусната и изготвена ССчЕ от вещото лице И. Я. Д..

Заключението на вещото лице сочи, че при БТВ за м. май 2025г. в размер на 1597.60лева , размерът на следващото му се обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 02.07.2025г. до 02.01.2026г. е в размер на 9592.22лева. Съответно до датата на последното заседание по делото ( 20.10.2025г.), в което е представено заключението, сумата е 4 определена в размер на 5695.79лева.

С молба по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът е изменил исковата си претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като претендира ответникът да му заплати сумата в размер на 9592.22лева.

По делото са разпитани свидетелите Г.И.В., гр. *** и Е.В.Д., служители на ответника.

В. сочи, че ищецът е бил общ работник в дружеството. Между двамата ежедневно имало контакти, като И. осигурявал материали и продукти за смяната, за да функционира работата й нормално. В. твърди, че И. системно не идвал на работа в понеделниците, като оправданието му било, че се е почерпил. В рамките на четири седмици, три пъти не се явил на работа, като се обаждал десет минути преди работния ден, за да каже, че не му е добре.