Решение № 24 от 13.02.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ихтиман, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20251840200625 по описа за 2025 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

Г. А. Д. ЕГН ********** е обжалвал наказателно постановление № 25-0274000537/23.10.2025 г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е било извършено твърдяното нарушение, а Д. е попаднал на опесъчен участък на пътното платно и автомобилът му поднесъл.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, в съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения по делото АУАН № GA3691515 от 14.10.2025 г. същият е съставен за това, че на 14.10.2025 г. около 12,36 часа Г. Д. в района на кръстовището на ул.

„Патриарх Евтимий“ и ул. „Цар Самуил“ в гр. Ихтиман е управлявал лек автомобил „БМВ 525 Д“, като използва пътищата от републиканската пътна мрежа, отворени за обществено ползване не по предназначение, като на суха пътна настилка умишлено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване на предните колела и подаване рязко на газ, довеждайки до загуба на сцеплението на задните колела – дрифт, и автомобилът е изведен напречно на пътното платно, което представлява нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От показанията на актосъставителя А. П., се установява, че около обяд заедно с колегата си Х. К. извършвали обход на гр. Ихтиман. Когато се намирали пред ОУ „Димчо Дебелянов“ непосредствено пред тях по ул. „Патриарх Евтимий“ се движел лек автомобил 1

„БМВ 252 Д“. Когато достигнал до кръстовището с ул. „Цар Самуил“ водачът подал рязко газ при ляв завой и автомобилът изгубил сцепление, завъртял се на 180 градуса и застанал напречно на пътя. Полицейските служители му подали звуков и светлинен сигнал за спиране. Водачът се подчинил, след което при проверката било установено, че това е Г. Д., който представил свидетелство за управление на МПС.

Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на свидетеля по акта Х. К., според когото пътната настилка била суха и близост не са били извършвани ремонтни дейности.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП на Г. Д. е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи.

Съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати процесуални нарушения, които опорочават процедурата по установяването и наказването на осъщественото административно нарушение – в обстоятелствената им част ясно, точно и недвусмислено е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е използвал пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като на суха пътна настилка умишлено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване на предните колела и подаване рязко на газ, довеждайки до загуба на сцеплението на задните колела – дрифт, и автомобилът е изведен напречно на пътното платно.

В чл. 104б, т. 2 ЗДвП е въведена забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Несъмнено е, че „дрифтирането“ представлява използване на пътищата за цел, несъответна с тяхното предназначение. Под "дрифт" следва да се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на пътя, което е съпроводено със завъртане на автомобила около оста си или страничното му приплъзване под влияние на центробежните сили.

В случая от показанията на полицейските служители се установи, че в действителност жалбоподателят е „дрифтирал“, като при ляв завой е подал рязко газ и е завъртял управлявания от него автомобил, поставяйки го напречно на оста на пътното платно, т.е. той не е използвал пътя за превод на хора и товари, а за собственото си забавление и по този начин от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП..

2

Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители за това, че извършената от Д. маневра е била преднамерена и умишлена, след като от техните показания се установи, че пътната настилка е била суха и е нямало опесъчаване по нея, т.е. поднасянето му не е случайно или пък в следствие на условията на пътя. Дори да се приеме, че е имало някаква строителна фракция по пътното платно е изключено поради поднасяне автомобилът да се завърти на 180 градуса спрямо оста на пътя, освен ако водачът не е презавил предните колела и не е подал рязко газ на автомобила.

В случая Д. е демонстрирал арогантно поведение, извършвайки „дрифт“ пред погледа на полицейските служители. В материалите по делото няма данни към момента на извършване на нарушението на пътя да е имало други участници в движението, т.е. с поведението си Ангелов да е създал непосредствена опасност за другиго. Нарушителят е в младежка възраст и очевидно не е дооценил обществената опасност на деянието си, като лекомислено е нарушил правилата за движение по пътищата и е демонстрирал „възможностите“ на автомобила си.

Вярно е, че предвидената в закона санкция и изключително тежка, но очевидно законодателят е преценил, че подобен размер на наказанието би постигнал предвидените в чл. 12 ЗАНН цели - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и жалбоподателят правилно е бил санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, поради което наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0274-000537/23.10.2025 г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3