Решение № 152 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900337 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 430 от ТЗ.

„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 133А, твърди, че на 30.10.2014 г. между нея , в качеството й на кредитор, и ответника Н. Ш., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 78233,20 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив. Твърди също, че ответникът е допуснал просрочие на кредита, в резултат на което дължи на ищеца сумата 108 828,20 лв. (сто и осем хиляди осемстотин двадесет и осем лева и 20 стотинки), формирана съгласно договореностите между страните от първоначално отпуснатия размер на кредита 78 233,20 лева, с капитализирани лихви - 30 595,00 лв. Претендира ответника да бъде осъден да заплати посочените суми, ведно с дължима договорна (възнаградителна) лихва в размер на 5269,10 лева, за периода от 28/10/2021 г. до 06/06/2022г., както и 160.55 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от 28.10.2021г. до 06.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът Н. Ш., идентификатор ****, ЛН № ****, документ № **** (съгласно "Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС" - **** г., издадено от МВР П.); паспорт N ****, изд. на **** г., от В., не е взел становище по исковете и не ангажира доказателства.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Представен е договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между страните на 30.10.2014 г., който не се оспорва от тях.

Въз основа на него банката предоставила на ответната страна банков кредит в размер на 78233.20 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет, гр. Пловдив при общи условия неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като се капитализирала годишно.

По този повод се твърди, че е извършвана капитализация на 30. 10. 2015 г., 30.10. 2016 г.; 30.10.2017, 30.10.2018, 30.10.2019, 30.10.2020 и 30.10.2021 г. в общ размер на капитализирана към главницата лихва за гратисния период от 30595 лева.

Ищецът сочи, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил 30.09.2020 г. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била 28.10.2021 г., но на същата такова не било извършено. Липсвали плащания и на следващите такива до 06.06.2022 г.

В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта.

Неплащането на месечните вноски за 8 поредни месеца, породило според ищеца, в патиромониума му потеставиното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с подаване на исковата молба на 07.06.2022 г. и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответника.

На основание изложеното е направено искане кредитополучателя да бъде осъден за заплати на ищеца следните суми:

108 828.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума е главница по договора, от които 78233.20 лв. усвоена сума и 30595 лв. капитализирана към нея лихва,

5269.10 лв. договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 06.06.2022 г. вкл.,

160.55 лв. изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, 2 начислена за периода от 28.10.2021 г. до 06.06.2022 г. вкл.

При така представеният договор, който не е оспорен от страните, както и предвид липсата на доказателства, представени от ответника за изплащане на която и да е от посочените като дължими суми, съдът намира, че се налагат следните фактически и правни изводи:

Относно искането за постановяване на неприсъствено решение:

Съдът не се е произнесъл с изрични мотиви по направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение. Това е така, тъй като съда прие, че писмените доказателства, приложени към исковата молба, макар да обосновават вероятна основателност на предявените искове, изискват служебна проверка относно действителността на някои от клаузите на представения договор. Въз основа на това, съдът продължи разглеждането на делото като потвърди проекта за доклад и прие заключение на допусната съдебно - счетоводна експертиза, след което даде ход на устните състезания.

Ето защо, въпреки липсата на изричен акт, съдът намира, че напълно волята му е напълно ясна, която се изразява чрез действията по продължаване разглеждането на делото и по събирането на допълнителни доказателства.

По същество:

Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.

В тази разпоредба на ТЗ е казано, че с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.

В случая следва да се има предвид, че банката твърди този договор да е за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.

За самия типов договор между държавата и съответната банка в чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и 3 министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“ и с него се определят:

1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;

2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;

3. реда за гарантиране на кредитите;

4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;

5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата;

6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.

Въпросите касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант са уредени в глава 4 от ЗКСД-чл.16-чл. 27. Със същите логично следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор.

От тях става ясно, че при сключване на договора банката няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл. 19.

Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва пък не може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1.

Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение.

Относно таксите е казано, че те с изключение на първата се превеждат по банковите сметки на висшето училище в срок не по- късен от от последната дата за заплащане на таксата за съответния семестър.

Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър.

От страна на законодателя е предвидено и че плащане на главница и лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа /гратисен период/. Подчертано е, че през същия върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките 4 кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите.

С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД логично е посочено, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период.

Подчертано е че той включва: главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или издръжки и лихвите дължими за срока на кредита.

Според чл. 24, ал. 2 и 3 изплащането задължението започва 1 месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план уговорен между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години считано от края на гратисния период.

В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на задълженията по договор. Подчертано е, че във връзка със същото не се дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване води до намаляване лихвата и разходите по кредита съответстващи на остатъка от погасителния период.

Тук следва да се спомене, че според чл. 16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи.

Начинът, по който се стига до сключване на договор е посочен в чл. 18, където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване /отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да уведоми длъжника за всички условия по същия.

Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на договора са уредени в чл. 17.

Според тази законова разпоредба той се с сключва в писмена форма на ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора.