Решение № 3087 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3087 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. К.А като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110203607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. К. Т. срещу наказателно постановление № 24-4332-013117 от 11.06.2024 година на Началника на сектор към ОПП-СДВР Г.В.Б., упълномощена със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година , с което на Т. К. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и 6 месеца „Лишаване от право да управлява МПС за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят сочи противоречие в описанието на адмнистративното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 13.03.2024 година Т. К. Т. управлявал лек автомобил „,,***''“, рег. № ,,***'' в град София по бул. „Пенчо Славейков“ с посока на движение от бул. „Витоша“ към бул. „Прага“ и Т. Т. виновно причинил ПТП на кръстовището след улица „Христо Станчев“. При пристигане на служители на ОПП-СДВР двамата участници в ПТП били тествани с техническо средство за употреба на алкохол като пробите били отрицателни. При извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на член 143, 1 ал.15 от ЗДвП. На виновния водач били съставени два броя АУАН – за нарушение на член 20, ал.2 от ЗДвП и процесният АУАН серия GA № 1178990 от 13.03.2024 за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП от свидетеля П.К.. Образувана е прокурорска преписка № 25907/2024 година по описа на СРП за престъпление по член 345, ал.2 от НК, като с постановление от 31.05.2024 година е постановен отказ за образуване на ДП. В прокурорският акт неправилно е прието, че служебната дерегистрация е на основание член 143, ал.10 от ЗДвП след уведомление на Гаранционния фонд поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от справка от АИС на ОПП-СДВР процесното МПС е придобито на 31.07.2023 година и в двумесечен срок от придобиването приобретателят е имал задължението да го пререгистрира, който срок е изтекъл на 02.10.2023 година.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена от АУАН, както и от показанията на свидетеля П.К., които са подробни, логични и незаинтересовани.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП създава общо правило за поведение - по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. МПС със служебно прекратена регистрация, безспорно представлява нерегистрирано такова, въпреки наличието на табели с регистрационни номера. С разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни, предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С цитираните две разпоредби на ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на практика са уредени последствията от бездействието на приобретателя на МПС. От текста на двете разпоредби се установява, че в този случай, службата по регистрация на превозни средства 2 следва да направи отбелязване в автоматизираната система, законът не предвижда издаването на изрично властническо волеизявление от административен орган, с което да се констатира настъпилото по силата на закона погасяване на правото за временно ползване на регистрацията на придобитото превозно средство, не е регламентирано законовото задължение за уведомяване на нарушителите за направеното отбелязване. Такова уведомяване не се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45/24.03.2020 г., третираща реда за прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2020 г., е предвидено уведомяване на собственика на превозното средство, с чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е предвидено, обаче, задължение за уведомяване на приобретателя при извършено на основание 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС, в случаите, когато прекратяването на регистрацията е поради неизпълнение на задължения на собственика за регистриране на МПС, каквото е настоящият случай. В този смисъл и по аргумент от противното от чл. 61 от АПК по отношение на собственика на МПС не е дължимо уведомяване за погасяване на правото му да ползва пътищата съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП с изтичането на срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС продължителен период след служебното прекратяване на регистрацията на МПС, считано от 02.10.2023 година и отбелязано в Националния регистър на ППС на 26.01.2024 година, изключва приложението на института на член 28 от ЗАНН.

Съгласно член 63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, издала акта по член 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение, определено от съда, когато са били представлявани от юрисконсулт. Този размер съгласно член 63д, ал.5 от ЗАНН не може да надвишава размерът, определен член 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, член 37, ал.1 от ЗПП предвижда законова делегация за определяне на размера за заплащането на правната помощ, приета от МС по предложение на НБПП. Съобразно член 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за процесуално представителство и защита по ЗАНН възнаграждението е от 130,00 до 190,00 лева. Предвид използваната юридическа техника в препращащата разпоредба, се налага изводът, че съдът разполага с правомощието да определи дължимото юрисконсултско възнаграждение по своя дискреция. Предвид обстоятелството, че същинското административнонаказателно производство се е развило само в рамките на едно съдебно заседание, в което са събрани доказателства и делото е решено по същество, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лева или 66,47 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-013117 от 11.06.2024 година на Началника на сектор към ОПП-СДВР Г.В.Б., упълномощена със Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 година , с което на Т. К. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и 6 месеца „Лишаване от право да управлява МПС за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР 66,47 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4