Решение № 19949 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19949 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110172090 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 393287/04.12.2024г. на Г. Л. С. срещу „Стик кредит“ АД, с която са предявени обективно съединени следните отрицателни установителни искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.

10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 29 от договора за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 5671.65 лева, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 2000 лева, със задължение да я върне на 24 погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36.00% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 42.58%. В чл. 19 от договора било посочено, че 1 потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия. Поддържа, че в чл. 29 от договора било предвидено при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 19, съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Общата сума по договора била в размер на 8805.84 лв., като същата включвала 2000 лв.- главница, 1134.19 лв. - лихва и 5671.65 лв. - неустойка.

Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. Уговорената възнаградителна лихва на годишна база от 36% противоречала на добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която възлиза на около три пъти стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 29 от договора е нищожна. С клаузата за неустойка освен това било налице заобикаляне изискванията на чл.

71 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на клаузата относно уговореният размер на неустойка била нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага, че неустойката е за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че така уговорена неустойката излизала извън присъщите й функции и се целяло единствено неоснователно обогатяване. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стик кредит“ АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 2000 лв. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява становище, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, няма въведено ограничение на максималният размер и нейният размер може да бъде и по голям от размера на главното задължение. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че неустойката е уговорена в съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди, както и 2 да с неустойката се цели да се реализира точното изпълнение и ако не се постигне тази цел да се санкционира кредитополучателят за неизпълнение. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави, като излага, че нищожността поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера на неустойката в случай на неизпълнение, както и било уговорено неустойка да се начислява, само докато не бъде предоставено обезпечение. Поддържа, че няма законова разпоредба, която да определя момента на предоставяне на обезпечение, поради което било допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същия. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 521.56 лв.незаплатена възнаградителна лихва за периода от 27.04.2024 г. до 19.01.2025 г., както и сумата от 91.00 лева - мораторна лихва върху падежиралата и неплатена главница.

В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г. предоставил на ответника по иска в заем сума в размер от 2000 лв., по който ответникът поел задължение да върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер на от 2000 лв., както и сумата от 521.56 лв. - възнаградителна лихва. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

С определение от 06.08.2025 г., влязло в сила като необжалвано на 27.08.2025г., съдът е върнал насрещната искова молба на „Стик Кредит“ АД в частта, с която е предявен осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 91,00 лева, представляваща мораторна лихва, като в тази част производството по делото е прекратено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по изложените в исковата молба доводи. Излага доводи, че неустойката е прекомерна по размер, доколкото се равнява на почти три пъти на размера на главницата по договора.

Клаузата относно неустойката имала за цел заобикаляне изискванията на закона, както и била уговорена в отклонение от функциите й, с оглед на което била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Признава дължимостта на сумата от 2000 лв., представляваща незаплатена главница по договора. Моли съдът да присъди разноски в минимален размер за адвокатско възнаграждение.

3

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 701752/27.04.2024 г., както и погасителен план, от които се установява, че на посочената дата между Г. Л. С. (кредитополучател) и „Стик кредит“ АД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 2000 лева, със срок на издължаване от 24 месечни вноски, последната от които на 27.04.2026г., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 36.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 42.58 %.

Общо дължимата сума по кредита възлиза на 3134.19 лева - без да е включена неустойката и в размер на 8805.84 лева - с включена неустойка за непредставено обезпечение.

Съгласно чл. 1, ал. 11 от договора за кредит, страните се съгласяват същият ще бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция. Според чл. 19, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от 33Д с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договор (включващо главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. В чл. 29, ал. 1 от договора е предвидено, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Посочено е, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според чл. 29, ал. 2 от договора, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 29, ал. 3 от договора е предвидено, че неустойката се дължи само за периода, през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.19, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в 4 който действието на обезпечението е било прекратено. Съобразно чл. 30 от договора, при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума.