Определение № 1835 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. Варна, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500907 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. С. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 638/27.02.2023 год., постановено по гр. дело № 3695/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от „Енерго-про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна против въззивника по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск и е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Ж. С. М. от гр.

Варна дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.

Варненчик” № 258 сумата от 247, 07 лева, представляваща цена на консумирана и неплатена електрическа енергия, за остойностяването на която е издадена фактура от 07.05.2019г. за обект с аб. № 0109209008 по партида с кл. № 1100321957, находящ се в гр. Варна, м-ст Св. Никола, ул. “Арх.

Костадин Яръмов“ № 9А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 39, 74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.05.2019г. до 22.01.2021г., за които суми е издадена Заповед № 415/27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 858/2022г. на РС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове. Недопустимостта на исковете се обосновава с липсата на идентитет между лицето, посочено за длъжник в проведеното заповедно производство – Ния Тодорова Илчева, и ответника в исковото производство Ж. С. М., спрямо когото е постановено и обжалваното решение. Настоява се за обезсилване на решението и за прекратяване на исковото производство.

В условията на евентуалност въззивникът навежда, че решението е 1 неправилно и незаконосъобразно, постановено е без да е извършен цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което съдът е достигнал до неправилен извод за основателност и доказаност на исковите претенции. Не е обсъдено наведеното от ответника, настоящ въззивник, възражение, че в процесния период между страните не е налице валидна облигационна връзка, както и че не ответникът, а друго лице – Ния Тодорова Илчева /предишен собственик и ползвател/, респ., лицето, в чиято полза Илчева е учредила срочно право на ползване върху върху снабдявания с ел. енергия обект на потребление – Светлана Борисовна Шишманова – съгласно нот. акт № 111, том 3, per. № 7686, дело № 408/2018 г. , следва да отговарят за процесното задължение. Не е съобразено, че на 03.05.2019 год. ответникът е подал заявление до ищцовото дружество за присъединяване към ел. мрежата и едва от този момент между страните е възникнала облигационна връзка по повод продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление. В този смисъл са и представената по делото фактура, според която получател на доставката /на доставената за процесния период ел. енергия/ е посочена Н и я Тодорова Илчева – предходен собственик на процесния имот, както и извлечението от сметка към дата 22.01.2022 год.; извлечението за фактури и плащания за период към 24.02.2022 г. и справка за потреблението към 25.02.2022 г., в които документи като длъжник е посочена именно Ния Илчева. Поради това и първоинстанционното решение, с което е прието за установено, че ответникът дължи процесните суми, произтичащи от договор за доставка на ел. енергия е необосновано, тъй като е в разрез с ангажираните писмени доказателства.

Навежда, че приложимите в настоящия случай ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на КЕВР, изискват наличие на договорна, облигационна връзка, а не такава за собственост.

Отправеното в евентуалност искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за допустимо, по същество – за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Ж. С. М. от гр. Варна, въззивна жалба срещу Решение № 638/27.02.2023 год., постановено по гр.

2 дело № 3695/2022 год. по описа на РС-Варна;

НАСРОЧВА делото за 19.06.2023 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение;

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3