Решение № 4659 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4659 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110216961 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Фондация „*****“ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********************, представлявано от Й. В. - представител, срещу Наказателно постановление (НП) № НП-КД-6/11.07.2025 г., издадено от В. Т. на длъжност изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), с което на основание чл. 166 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), за нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗСУ, наложила на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лева.

Недоволно от така издаденото НП останало санкционираното юридическо лице с нестопанска цел, което в срочно подадена жалба го атакува, като иска отмяната му, като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. С жалбата се навеждат подробни доводи за допуснати нарушения свързани с неясно описание на вмененото нарушение. Твърди се, че АНО бланкетно е отбелязал, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, без да извърши задълбочен анализ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. С. М. с пълномощно по делото. В пледоарията си моли за отмяна на атакуваното НП по подробно изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Д., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят - Фондация „*****“ ЕИК ********, представлявана от Й. В. имала 1 издаден лиценз № ****** от изпълнителния директор на АКСУ, с дата на издаване:

20.04.2021 г. и дата на валидност: 19.04.2026 г., за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“, с посочена целева група „Възрастни хора в нетрудоспособна възраст“, като услугата се предоставяла в „*****“ на адрес *******************.

На 14.05.2025 г. комисия определена със заповед № РД-18-334/12.05.2025 г. на изпълнителния директор на АКСУ и с членове Д. Д.-С., Е. Х.-Ц. и С. С., всички на длъжност главен инспектор в дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ към АКСУ, извършила периодична, планова, комплексна проверка в „*****“, където жалбоподателят предоставял социална услуга „Резидентна грижа“, с целева група „Възрастни хора в нетрудоспособна възраст“. В хода на проверката на място, служителите на АКСУ установили, че на адреса се намирала Д. Т. Й., която според тях попадала в друга целева група, различна от тази, за която фондацията-жалбоподател имала издаден лиценз.

Имало сключен на 07.01.2022 г. договор в полза на Д. Й. за безвъзмездно настаняване с предоставяне на резидентна грижа на пълнолетни лица в неработоспособна възраст. За проверката не бил съставен констативен протокол.

След извършване на проверката на място, служителите на АКСУ събрали служебно информация, чрез РЗИ-София, относно наличието на издадени експертни ТЕЛК решения на Д. Й.. От РЗИ-София изпратили с писмо експертно решение № 2569, издадено на Д. Й., на дата 28.10.2008 г., с диагноза „Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ дефицит“ и срок на инвалидността от 3 /три/ години до 01.10.2011 година.

Свидетелят Д. Д.-С., съгласно възприетото от нея в хода на проверката, в присъствието на двама свидетели и на представителя на фондацията-жалбоподател, съставила АУАН № АКД-26/17.06.202 г. за нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗСУ. Представителят на Фондация „*****“ не направил възражения срещу акта при съставянето му, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. в АУАН било посочено единствено, че частният доставчик предоставя без издаден лиценз от АКСУ предоставя социална услуга „Резидентна грижа“ по чл.15, т.8 от ЗСУ на лицето с увреждане – Д. Й..

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично посочване на фактическата обстановка на 11.07.2025 г., В. Т., на длъжност изпълнителен директор на АКСУ, издала процесното НП № НП-КД-6/11.07.2025 г., с което на основание чл. 166 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), за нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗСУ, наложила на Фондация „*****“ ЕИК ******** административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лева. Наказателното постановление било връчено на 25.09.2025 г. на Й. В. – представител на горецитираната фондация. Описанието на нарушението било идентично с това в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свид.

Д. Д.-С.; писмените – заверено копие на Лиценз № ******/20.04.2021 г, Заповед № РД-18334/12.05.2025 г., заверено копие на Договор за безвъзмездно настаняване с предоставяне на резистентна грижа на пълнолетни лица в нетрудоспособна възраст в „*****“ в полза на трето лице; Писмо от РЗИ София с изх. № 04-72\1/17.06.2025 г. ведно с приложение Експертно решение № 2569 от 28.10.2008 г., заповеди за компетентност, трудов договор № РД-16-6/14.09.2020 година.

Съдът даде вяра на показанията на свид. Д.-С., същите са обективни и безпротиворечиви относно фактите, че същата е участвала в извършването на периодична, планова, комплексна проверка в дом „*****“. Същата свидетелства за личните впечатления по време на проверката, на базата на които е изискала допълнителна информация от РЗИ София за наличие на ТЕЛК. Видно от същите, в дома е имало лица, които били с психическа нестабилност, но без да посочва конкретно кои са тези лица.

Съдът кредитира писмените доказателства приобщени по надлежния процесуален ред като еднопосочни, взаимосвързани и безпротиворечиви, макар че от тях също не може да се направи извод, че Д. Й. е именно пълнолетно лице с увреждане, за предоставянето на 2 социална услуга, на което се изисква лиценз. Приложеното от АНО Експертно решение № 2569 от 28.10.2008 г. е издадено за срок от три години, видно от съдържанието му, като същият е изтекъл на 01.10.2011 година. От приобщените писмени доказателства безспорно се установиха причините за извършената проверка, както и териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. Доказателствената маса е еднопосочна и безпротиворечива, като изгражда изцяло така възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното ЮЛНЦ) и против подлежащо на обжалване наказателно постановление, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, инкорпорирана на страница пета от наказателно постановление, същото е връчено на представителя на Фондация „*****“ на 25.09.2025 г., а жалбата е подадена на 09.10.2025 г.), поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени да съставят АУАН, респ. да издават НП. Видно от приобщената по делото заповед № РД-0119/30.01.2025 г. на изпълнителния директор на АКСУ, свид. Д. Д.-С. е оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за социалните услуги. Обжалваното НП е издадено от органа визиран в чл. 171, ал. 2 ЗСУ, а именно от изпълнителния директор на АКСУ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете визирани в чл. 34 ЗАНН.

Съгласно чл.15, т.8 от ЗСУ в зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги са информиране и консултиране; застъпничество и посредничество; общностна работа; терапия и рехабилитация; обучение за придобиване на умения; подкрепа за придобиване на трудови умения; дневна грижа; резидентна грижа; осигуряване на подслон; асистентска подкрепа.

Според чл. 31, ал.1 и ал.2 ЗСУ лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Лицата по чл.

29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз.

Според чл. 166 от ЗСУ на лице, което предоставя социални услуги без лиценз, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение, и глоба от 5000 до 7000 лв. или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение.

Чл.14, ал.2 от ЗСУ от своя страна предвижда, в зависимост от специфичните нужди на потребителите социалните услуги могат да са за: всички деца; деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето; родители, осиновители, лица, полагащи грижа за деца, кандидати за осиновители и кандидати за приемни семейства; деца и пълнолетни лица с увреждания; пълнолетни лица в кризисна ситуация или с потребност за преодоляване на последици от такава ситуация; възрастни хора в надтрудоспособна възраст; лица, които полагат грижи за пълнолетни лица.

Според §15 от ДР към ЗСУ "Резидентна грижа" по чл. 15, т. 8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот.

3

Според §25 от ЗСУ 25. "Пълнолетни лица с трайни увреждания" са лица с определени 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане.

Съдът констатира, че действително в доставчикът Фондация „***** В.Н“ е била настанила и е предоставяла услуга на пълнолетната Д. Й., която страда от параноидна шизофрения.

Въпреки това, съдът намира, че НП подлежи на отмяна, доколкото е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване.

АУАН и НП са издадени при нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение, трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН предвижда, че наказателното постановление трябва да съдържа „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“. В настоящия случай в АУАН, а после същият пропуск е пренесен и в обжалваното НП, липсва описание на обстоятелствата при които твърдяното нарушение е било извършено. Актосъставителят не е посочил, защо според него лицето Д. Й. спада към друга целева група (пълнолетни хора с увреждания), а не към целевата група, за която фондацията-жалбоподател има издаден по надлежния ред лиценз. В случая не е описано от какво заболяване страда настаненото лице, кое е това увреждане и въобще не е посочено, че става въпрос за лице, което попада в друга целева група на лиценза, издаден за резидентна грижа. Липсва описание на заболяването на лицето и предпоставките то да бъде отнесено към друга целева група по чл.14 от ЗСУ. Нито в АУАН, нито в НП е посочено коя целева група следва да съдържа лицензът на жалбоподателя, за да предоставя резидентна грижа на това конкретно лице. Нарушението е описано неясно и непълно и то до степен да не може да бъде разбрано нито от съда, нито от санкционираното лице.