Решение № 260969 от 09.07.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260969 09.07.2021 г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С.

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 1460 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.А.М., С.С.М., Е.С.М. и С.С.М., действаща чрез законния си представител С.С.M. против „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, като всеки един от ищците предявява осъдителен иск като частичен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на техен роднина (внук и брат) А. С.М. при пътно-транспортно произшествие на 05.03.2015 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач Т.Н.К..

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който застрахователят твърди, че: липсва деликт (няма вина на водача и противоправно негово поведение), а е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК; водачът не е нарушил чл.20, чл.21 и чл.5 от ЗДвП; е налице съпричиняване на ПТП от починалия; смъртта на М. не е последица от ПТП; ищците не са претърпели неимуществени вреди. Застрахователят не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

С определение № 4874/08.07.2020 г. съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 664/2018 г. по описа на ОС – Бургас. С определение от 20.10.2020 г. производството по делото е възобновено.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител депозира писмено становище, с което моли съда да уважи искове и да присъди на страните разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 189/19.06.2019 г. по НОХД № 664/2018 г. по описа на ОС – Бургас, потвърдена с решение № 108/10.08.2020 г. по ВНОХД № 106/2020 г. по описа на АС – Бургас, в сила от 17.09.2020 г., Т.Н.К. е признат за виновен в това, че на 05.03.2015 г., около 18.45 часа, на път II-79 км 64,500 в посока от гр. Средец към гр. Бургас, при управление на МПС – лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. С.М., настъпила на 06.03.2015 г., като след деянието К. направил всичко, зависещо от него за окозване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата К. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

Към дата 05.03.2015 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** със „ЗД БУЛ ИНС“ АД (ответник по делото).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение на гражданския съд сила е придадена на влязлата в сила присъда на наказателния съд (или споразумение за решаване на наказателното дело) относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид изложеното гражданският съд не изследва въпроса за вината на причинителя на увреждането (в случая Т.Н.К.), причинната връзка между неговото поведение и настъпилата смърт на А. С.М., и е обвързан от постановения съдебен акт по наказателното дело.

По настоящото дело Т.К. бе разпитан в качеството си на свидетел, като заяви, че на 05.03.2015 г. управлява автомобил, който блъска каруца, в която се намира починалият впоследствие А. С.М.. Към момента на сблъсъка по каруцата няма светлоотразителни тела, нито боя, нито запалено фенерче. Лицето, което управлява каруцата, Ц. К. Д., не носи светлоотразителна жилетка. Такава не носи и А. М.. В участъка, където настъпва произшествието, е забранено движението на каруци, което е регламентирано с пътен знак В10 „Забранено влизането на ППС, теглено от животинска тяга след знака“.

Ищцата

Т.А.М. е баба по майчина линия на починалия А. С.М.. Тя живее в с. Равнец, а внукът й А. преди смъртта си живее заедно с майка си, брат си С.С.М. и сестрите си Е.С.М. и С.С.М. ***. Преди смъртта си А. често ходи на гости на баба си в с.

Равнец, а и тя посещава дома му в с. Дебелт. На погребението на А. баба му присъства и й е тежко от загубата му.

Към момента на смъртта на брат си, С.С.М. е на 6 години. Към същия момент сестра му Е. по думи на свидетеля М. е „омъжена“, като „мъжът й“ живее в същия дом, в който е живял и починалият. С., Е. и С. се разбират добре с А. преди смъртта му, също присъстват на погребението му и са разстроени от загубата му – Е. плаче.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С. А. Г., Н. Р. М.и Т.Н.К..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са четири осъдителни иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Ответникът въвежда надлежно възражение за погасяване на претенцията за присъждане на компенсаторна лихва поради изтекла погасителна давност.

Неоснователно е възражението на ответника, че липсва деликт, както и че смъртта на А. С.М. не е последица от пътно-транспортното произшествие. Както вече се посочи, гражданският съд не изследва въпроса за вината на причинителя на смъртта, причинната връзка между неговото поведение и настъпилата смърт и е обвързан от постановения съдебен акт по наказателното дело. Нещо повече, в самата присъда изрично е посочено, че водачът К. е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е. не се касае за случайно деяние.

Преди да се произнесе по възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, съдът следва да прецени дали на ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди от ЗД „БУЛ ИНС““ АД в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на МПС Т.Н.К., реализирал ПТП на 05.03.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Според т. 1 от

Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови брат, сестри и баба в процесия случай. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на

Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Следователно обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – в процесния случай брат, сестри и баба. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между баба и внук, представлява отглеждането на детето от бабата поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).

По делото не се доказа между ищцата Т.А.М. и починалия й внук

А. С.М. да е съществувала особено силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения.

Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С. А. Г. и Н. Р. М.. Свидетелят Г. заяви, че бабата не й е споделяла как се чувства след смъртта, но е чула, че „не беше добре“ (причината за „влошеното“ състояние може само да се предполага). Свидетелят М. пък заяви, че не е „близка с бабата“. Обстоятелството, че починалият А. често е ходил на гости на баба си в с. Равнец, респективно, че тя е идвала на гости в дома му, и че бабата е изживяла тежко загубата му, не позволява да се направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между баба и внук, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа – в този смисъл Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.

Не се доказаха конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между бабата и внука й по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищцата Т.М. в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.

С.М. – аргумент от Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 291/2020 г., II т. о.