Решение № 150 от 02.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Русе, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500198 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

П. Й. Г. обжалва Решение № 1706 от 12.12.2024 г., постановено по гр.д.

№ 3565/24 по описа на РРС, с което съдът е приел за установено, че дължи на ищцата М. И. Р. сумата от 3968.57 лв., заплатена от нея по изп.д. № 7533/2015г по описа на ЧСИ Н. М. въз основа на твърдяно за съществуващо между тях облигационно отношение. Счита решението за неправилно като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Твърди, че между него и ищцата е съществувало облигационно отношение, но то е различно от претенцията й по настоящото дело. Съдът е приел за установена фактическа обстановка различна от действителната и крайните изводи на съда не съответстват на действителните отношения между страните, както и неправилно е разместил тежестта на доказване по делото. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно.

Въззиваемата М. И. Р. в писмен отговор счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно, поради което следва да се потвърди. Претендира направените за въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на дължимостта на сумите, посочени в Заповед № 899 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1

1640/24 по описа на РРС, които П. Й. Г. следва да заплати на М. И. Р. в размер на 3 968.57 лв. – задължение по ч.гр.д.№ 1457/15 по описа на РРС, изплатено от заявителя като поръчител, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024г до окончателното плащане на вземането, както и 79.37лв разноски по делото за заплатена държавна такса и 500лв – адвокатско възнаграждение.

Вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на РРС произтича от изпълнителен лист, издадено по ч.гр.д.№ 1456/15 по описа на РРС, по силата на който П. Й. Г. и М. И. Р., по запис на заповед, издаден на 23.02.12 от П. Й. Г. и авалиран от М. Р., са осъдени да заплатят солидарно на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД – гр. София сумата от 2 600лв., дължима по запис на заповед от 23.02.2012г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2015г до изплащане на вземането и разноски в размер на 52лв държавна такса и 321 лв юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 7533/15 по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие СГС. За събиране на вземането е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. Р. в *****. С платежно нареждане от 31.12.2023г, изпълнено на 02.01.2024 работодателят на Р. е изплатил на частния съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело сумата от 3968.57 лв., след което с Разпореждане от 09.01.2024г е приключил на основание чл.433, ал.2 ГПК образуваното изпълнително дело 7533/15 и е вдигнал наложеният запор върху трудовото възнаграждение на Р..

При така установените и в първата инстанция факти е напълно неоснователно възражението на жалбоподателя Г., че М. Р. не е авалист по издаден запис на заповед от 23.02.2012г, тъй като същата в такова качество фигурира в издаденият изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1456/15, въз основа на което е образувано изпълнителното дело. В настоящото производство не може да се преразглежда въпроса относно качеството на задължените по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1456/15 по описа на РРС. От друга страна такива възражения Г. е направил едва във въззивната си жалба и такива липсват в първата инстанция, поради което същите са и преклудирани.

На следващо място възраженията на Г., съдържащи се във възражението по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на РРС, възраженията, които е направил в първата инстанция при разглеждане на правния спор по гр.д.№ 3565/24 по описа на РРС и тези във въззивната си жалба си противоречат, а освен това са и неясни. От друга страна не е основателно възражението на жалбоподателя, че съдът е приел за установена фактическа обстановка, различна от действителната, както и че неправилно е разпределена доказателствената тежест по делото. Жалбоподателят в първата инстанция е следвало да установи твърдяната от него фактическа обстановка, като следва да се отбележи, че твърденията му отново са неясни и част от тях отново са заявени едва във въззивната жалба, което ги прави преклудирани. В тежест на ищцата е да установи фактите, от които произтича вземането й по издадената заповед за изпълнение № 899 от 21.03.2024г по ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на РРС, което същата е сторила и е установила по категоричен начин. Същата като солидарен длъжник е изплатила изцяло задължението на Г. по изп.д.№ 7533/2015 по описа на ЧСИ Н. М. в общ размер на 3 968.57лв. на 31.12.2024г, поради което Г. й дължи връщане на тази сума. Разписките, които Г. е представил по делото като доказателство, че е изплатил платеното от нея, ако същите действително са издадени от Р., очевидно касаят други плащания, а не това, извършено в края на 2024г, тъй като разписките касаят плащания, направени през 2016 и 2017г., т.е в период 3-4 години преди изплащане на 2 сумата, предмет на настоящият иск. Всички възражения на Г. направени пред въззивната инстанция относно хода на изпълнителното дело са ирелевентни към настоящия правен спор и по-скоро сочат, че длъжникът Г. е бездействал по изп.дело № 7533/15, а видно от доказателствата по делото с изплащане на сумата от 3 968.57лв от страна на солидарно задълженото лице М. Р. изпълнителното дело е приключено на 09.01.2024г поради изплащането му и това прекратяване има действие и по отношение на Г.. Поради изложеното същият дължи връщане на платената от Р. сума, за което е издадена Заповед № 899 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.03.2024г по ч.гр.д.№ 1640/24 по описа на РРС. Първоинстанционният съд като е установил дължимостта на сумите по посочената заповед е постановил решение, което следва да бъде потвърдено като правилно.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски във въззивното производство в размер на 696лв. Останалите разноски, посочени в представеният списък за разноски, са присъдени в обжалваното първоинстанционно решение.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1706 от 12.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 3565/24 по описа на РРС.

ОСЪЖДА П. Й. Г., ЕГН ********** от ******* да плати на М. И. Р., ЕГН ********** от ******* сумата от 696 лв. , представлявана разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3