Решение № 260221 от 02.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№…………/ ………….09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1070/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по гл.XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

Образувано е по искова молба на ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН /EBANO TRADING CORPORATION/, рег. на Британски Вирджински острови дружество, рег.№600363, гр.Тортола, представлявано от К.С.и Й.З., чрез пълномощника Н В, чрез адв.Х.Х. от ВАК срещу М.В.П., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 089.29 евро, представляващи дължима главница по Договор за заем №10/14 PD от 01.10.2014г., отпуснат за закупуване на дворно място в гр.Варна, КП на Ф д и К №*, представляващо ПИ №43, която сума е дължима за периода от 10.02.2016г. до 10.05.2019г. както и сумата от 1511.77 евро представляващи уговорената лихва за периода от 10.08.2016г. до 10.05.2019г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението ведно със сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен договор №10/14PD, въз основа на който е възникнало заемно правоотношение за сумата от 30 000 евро, предоставени от дружеството ищец на ответника за закупуване на недвижим имот. Към договора е подписано Приложение с план за разсрочване на задължението на тримесечни вноски ведно с уговорка за лихва в размер на 4.5% /годишна лихва/, разпределена във вноските, т.е. задължение за заплащане на тримесечие на сумата от 1 950 евро. Страните са постигнали съгласие да погасят задължението на 17 вноски, от които 16 вноски по 1 950 евро и една от 1 802.73 евро като последната вноска е следвало да бъде заплатена до 10.05.2019г., а първата на 10.05.2015г. Според договора, заемателят е следвало да върне на падежните дати общо сумата от 33 002.83 евро, от които 30 000 евро главница и лихва в размер на 3 002.83 евро. В договора страните са посочили банкови сметки, съответно на заемодателя и на заемателя. Твърди се, че след заплащане на три вноски в размер всяка на 1 950 евро, ответникът е преустановил изпълнението на договора. Поради това на 10.07.2017г. е проведена среща между пълномощника на дружеството В. и заемателя като е продължен срока за изпълнение и подписан протокол от същата дата, в който е упомената и дължимата към този момент сума от 13 750 евро.

Твърди се, че срокът за погасяване на задължението по договора е изтекъл на 10.05.2019г. като към момента на завеждане на иска ответникът дължи сумата 27 152.83 евро, от които 25 089.29 евро - главница и сумата от 2 063.54 евро лихва за периода от 10.02.2016г. до 10.05.2019г. Според ищеца, към датата на исковата молба е изтекла погасителната давност за лихвата за периода на четвъртата и петата вноска в общ размер от 551.77 евро, за периода от 10.08.2016г. до 10.05.2019г. Поради това се поддържа иска за главницата и част от лихвата до размера от 1 511.77 евро.

В срока за отговор, ответникът редовно уведомен по реда на чл.47, ал.2 ГПК, не е депозирал отговор. С определение от 12.12.2019г. съдът е назначил на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК адв.Д.Д.. Същият в срока по чл.367 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва правосубектността и представителната власт за ищеца, респ. редовността на исковата молба. Оспорва и основателността на предявените искове.

Ответникът чрез назначения му особен представител твърди, че договорът за заем е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, сключен с неправосубектна страна, при липса на съгласие, форма и основание.

Твърди се отделно унищожаемост на договора поради грешка, измама и заплашване.

Оспорва се сумата по договора да е била реално предоставяна на ответника.

Оспорва се истинността на приложения погасителен план както и подписа на ответника в него. Твърди се погасяване по давност на претенциите. В евентуалност се твърди, че договорът е сключен привидно, с цел да се погаси ипотечно задължение върху имот на ответника, който после да бъде прехвърлен на новосъздадена фирма Е. М ООД, в което съдружници са Н В и ответника М.П..

Твърди се, че с изпълнение задължението за прехвърляне на имота в НА №36/06.04.2015г. се е стигнало до цялостно уреждане на взаимоотношенията между страните. Оспорват се подписите в приложение към договора за заем, в предупреждение от 26.04.2016г. и в протокола от 10.07.2017г. като се твърди, че ответникът не е подписвал тези документи.

С допълнителна искова молба от 21.01.2020г. ищецът поддържа исковата молба.

Посочва се друг съдебен спор по гр.дело №1617/2017г. на ВРС, по който въпросът с правосубектността и представителната власт на ищеца е изследван като са събрани доказателства и за приложимото чуждо право. Оспорват се като неоснователни възраженията на ответника чрез особения представител за недействителност на договора за заем на посочените основания. Поддържа се, че задължението по договора е ликвидно и изискуемо към датата на завеждане на иска както, че не е погасено по давност с оглед датата на сключване на договора на 01.10.2014г. Неоснователни се твърди, че са и възраженията за симулиране на договора и целта на привидната сделка.

В срока за допълнителен отговор е постъпила молба вх.№4128/06.02.2020г. чрез адв.Д., с която се поддържа дадения вече отговор, вкл. оспорване представителната власт и правосубектността на ищеца. Оспорват се представените с исковата молба и допълнителна такава доказателства. Поддържат се релевираните с отговора твърдения и възражения.

Съдът се е произнесъл по предварителните въпроси с определение №537/18.02.2020г. В рамките на служебното си задължение по чл.7, ал.1 от ГПК, намира че на страната на ищеца участва правосубектна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.Х. поддържа исковата молба и представя нови доказателства за правосубектността и представителната власт на дружеството.

Ответникът се представлява от особен представител адв.Д., който оспорва исковете и поддържа възражение срещу представителната власт и правосубектността на ищеца.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за заем №10/14PD от 01.10.2014г., сключен между EBANO TRADING CORPORATION, дружество, рег. на Британски Вирджински острови, рег.№600363, гр.Тортола, представлявано от К.С.и Й.З., чрез пълномощник Н В, като заемодател и от друга страна – М.В.П., ЕГН **********,***, като заемополучател. Видно от предмета на договора, дружеството се задължава да предостави на ответника сумата от 30 000 евро ведно с уговорка за заплащане на лихва при връщане на заема от 4.5% годишно. Уговорено е части от главницата ведно с лихвата да се връщат разсрочено, на вноски от по 1 950 евро, платими на тримесечие както и една последна вноска от 1 802.83 евро, съгласно план - Приложение №1 към договора. Подписите върху договора са нот.удостоверени от нотариус П.П. с рег.№6121 на 15.10.2014г.

Видно от приложено Предупреждение за спазване на договор от 26.04.2016г. /на л.9 по делото/, дружеството –ищец е поканило ответника да изпълнява поетите уговорки по договора за заем и сроковете за връщане на главница и лихва. На гърба на документа е приложен плана за погасяване на задължението, видно от който крайната падежна дата на плащане е 10.05.2019г.

Съгласно протокол от 10.07.2017г. /Справка за извършени плащания по договора/, сумата от 30 000 евро са преведени на М.П. на 04.11.2014г. по посочена банкова сметка ***. В протокола е удостоверено извършеното до този момент плащане на три вноски от по 1 950 евро както и остатък за плащане към датата на протокола от 13 750 евро, съобразно уговорения в договора тримесечен падеж за отделните вноски от 1 950 евро. Представен е протокол от 04.11.2016г.

/на л.119/, в превод от руски език, в който е удостоверено с подписите на страните, че сума от 30 000 евро е предоставена на М.П., който е заплатил общо сумата от 5 850 евро /три вноски по 1950 евро/ и дължи към м.11.2016г. сумата от 9 750 евро.

От изслушаната по делото Съдебно - графологическа експертиза /на л.149/ се установява, че подписите, положени за заемополучател в Приложение №1 към договор №10/14PD от 01.10.2014г.; в предупреждение за спазване на вноските по договора; в протокол от 10.07.2017г. към договора и в протокол от 04.11.2016г., са изпълнени от М.В.П..

От приложеното гр.дело №1617/2017г. на ВОС, ГО, се установява, че с решение №403/01.04.2019г. съдът е отхвърлил предявения от Ебано Трейдинг Корпорейшън иск срещу М.П. за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 150 евро, представляващи задължение на отпаднало основание поради разваляне на договор за заем №10/14PD от 01.10.2014г., сключен между страните по спора, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.07.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл.55 ЗЗД.

Не се оспорва обстоятелството, че пълномощникът на ищеца Н В и ответника М.П. са съдружници в регистрирано в РБ търговско дружество Е. М ООД.

Във връзка с възраженията срещу правосубектността на ищцовото дружество, по делото са представени множество документи, установяващи регистрацията на дружеството в регистъра на търговските дружества на Британски Вирджински острови както и неговите представляващи и упълномощени представители. Доказателства за това са представени и по приобщеното гр.дело №1617/2017г. на ВОС, ГО.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск от заемодател за връщане на заета сума по договор за заем ведно с договорена възнаградителна лихва. Договорът за заем е уреден в чл.240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ.

От представения по делото двуезичен Договор за заем /на български и руски език/, с нотариално удостоверяване подписите на договарящите, се установява възникнало правоотношение по чл.240 ЗЗД. Договорът е сключен на 15.10.2014г. с подписването му от страните, въпреки формално посочената в титулната му част по-ранна дата 01.10.2014г. Подписите под договора не се оспорват, поради което съдът приема, че между страните е постигнато съгласие съобразно съдържанието на договора, в това число както за заемане на сума от 30 000 евро, така и за начина на погасяването и – съгласно план -Приложение №1 към договора. Съобразно този план връщането на заетата сума е уговорено на 17 вноски, всяка една платима на тримесечие, в размер на по 1 950 евро и една последна вноска от 1 802.83 евро. Сключването на договора е установено и от последващите приложени по делото и установени за автентични документи – предупреждение за спазване на договора за заем от 26.04.2016г., протокол –справка за извършени плащания по договора от 10.07.2017г.; протокол от 04.11.2016г. Същите носят подписа на заемополучателя. Посредством изслушаната и неоспорена графологическа експертиза по делото е установена автентичността на положените върху тези документи подписи на М.П.. Доколкото със същите се установява неизгоден за ответника факт относно предоставянето реално на заемната сума от 30 000 евро, допуснатата забава в изплащане на заема и размера на неплатените суми, съдът намира, че удостоверителното му изявление се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена посредством оспорване автентичността на документа.

От тези доказателства се установява факта на реалното сключване на договора с предаване на сума в размер на 30 000 евро в държане на ответника. Този елемент от състава на заемното правоотношение се установява както посредством удостоверителното волеизявление на заемополучателя в протоколите, цитирани по-горе, така и от приложеното *** л.106 по делото в превод на български език Искане за трансфер до банката на заемодателя за извършване превод на сумата от 30 000 евро по банкова сметка на М.П. в ДСК Банк АД, с посочено основание процесния договор за заем. Косвено доказателство за сключения договор е и връщането на сумата от 5 850 евро от страна на заемополучателя, което обстоятелство също е удостоверено в цитираните протоколи и не е оспорено от ответника.