Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 618 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12874/2023
Вид
Решение № 618
Подписан
12.02.2024
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330112874 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от А. Е. И. против ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207143548, с която са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл.

22, във вр. с чл.11, т. 9, 10,11, 12 и т.20 ЗПК , чл.11, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем ***№ *** от *** г., сключен с Вива Кредит ООД, както и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 22, във вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19, ал. 4 ЗПК за признаване на установено, че клаузата на чл.1, ал. 3 от Договор за паричен заем ***№ *** от *** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 781,50 лв. и клаузата, съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем ***№ *** от *** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 520,80 лв. или общ размер на сумите по двете клаузи 1302,30 лв. са нищожни. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем ***№ *** от *** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната в заем сумата от 1400 лв., при ГПР -49,38 %, ГЛП – 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30 вноски. В чл.1,ал. 3 от договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 781,50лв.

Наред с това в чл.5, ал. 2 от договора е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 520,80 лв., като подлежащата за връщане сума е 3063,90 лв.

Оспорва се договора за паричен заем за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 22, във 1 вр. с чл.11, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се излагат подробни съображения за всяко от сочените основания за недействителност.

Оспорва клаузите на чл.1, ал.3 и чл. 4, ал. 2 от договора, както и целият договор за кредит за недействителни поради противоречие с добрите нрави, като съображението за отделните клаузи е размерите на задълженията, а тези за целия договор за кредит касаят размера на възнаградителната лихва.

Освен това се твърди нарушаване на императивни разпоредби на ЗПК, което също се сочи, че обуславя недействителност на клаузите.

Твърди нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагането на лихвения процент.

На следващо място се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради обстоятелството, че не е посочен действителния ГПР и не става ясно по какъв начин е формиран същият.

Твърди се нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК поради липса на погасителен план, който да отговаря на предвидените в закона изисквания за индивидуализация на всяка вземане по определените вноски.

Освен това счита, че договорът за заем и погасителният план не съдържат предвидената в чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложим – допълнителни разходи.

Твърди се нарушение и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК .

Твърди се, че не е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, което също е основание за нищожност на договора, като не са представени общи условия, които са подписани от страните по договора.

Сочи се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като при формиране на ГПР не е включена неустойката и таксата за експресно разглеждане. Това се сочи да представлява и заблуждаваща търговска практика.

Нищожност на клаузата, уреждаща ГПР се сочи, че обуславя нищожност и на целия договор. Цитира практика в тази насока.

Оспорва като недействителни и клаузите на чл.1, ал. 3 и чл.5, ал. 2 от договора за заем на самостоятелни основания за това, а именно: противоречие с добрите нрави, нарушаване на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправност на клаузите на основание чл. 143 ЗЗП.

2

На основание изложеното моли предявеният иск да се уважи. Претендира разноски. Моли се исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Излага подробни съображения за действителност на оспорените клаузи. Твърди, че на ищеца е предоставен СЕС преди сключване на договора, като същата е запозната с условията на договора. Твърди, че не е налице нито едно от сочените основания за недействителност на договора за кредит, като взема становище по всяко от въведените от ищеца основания. Оспорва договорът да е недействителен поради нарушаване на добрите нрави предвид размера на възнаградителната лихва, в каквато насока са изложени съображения в исковата молба. Посочва, че не налице променлив лихвен процент, както и договорът не е сключен при общи условия, като основните параметри са уредени в него, поради и което оспорва приложимостта на нормите на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 11 ЗПК. Твърди, че са действителни оспорените клаузи, като излага подробни съображения за това.

Моли исковете да се отхвърлят.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Вива Кредит” ООД и А. Е. И. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем от ***г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1400 лв. /л. 8- 9/.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,32 %, годишният процент на разходите е 49.38 %, а задължението следва да се погаси на 30 анюитетни вноски.

Съобразно чл. 1, ал. 3 от Договора, за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 781,50 лв.

Съобразно чл. 5, ал. 1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице- поръчител, което да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да представи бележка от работодателя си, издадена не по- рано от 3 дни от деня от представяне и да отговаря на следните изисквания- да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус не по- лош от „редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер от 520,80 лв., която кредиторът е разсрочил в чл. 5 ал. 2 от Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска.

3

Между ищеца и „ ВИВА КРЕДИТ“ АД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1400 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика 4 обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1400 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е почти три пъти по-голяма – 3063, 90 лева.