Решение № 1182 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330103631 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. К., ЕГН: **********, против „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202250289, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 102 лева /размерът на иска е увеличен в с.з. от 18.02.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем № **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване исковата молба в съда – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на заемател и „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № **г. По силата на документа получила 300 лева, която следвало да върне с договорна лихва от 17,67 лева (35%) при годишен процент на разходите (ГПР) 41,20%. Била начислена неуС. в размер на 84,33 лева за това, че в еднодневен срок от подписване на договора, заемателят не учредил обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция и поръчителство на две физически лица.

Ищецът излага, че описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяването на 3 месечни вноски за периода от 19.10.2023г. до 19.12.2023г., всяка в размер от 134 лева. За периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, ищцата била изплатила целия 1 дълг.

Ищцата твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него.

Ищецът сочи, че договорната неуС. е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. НеуС.та , също така, била недействителна и на основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които се покриват от ГПР и се надвишавал размера на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). НеуС.та била противоречаща на материалния закон - чл.71 ЗЗД. Прави доказателствени искания. Претендира разноски, включително и по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в което се излага становище за неоснователност на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит, както и неговите параметри. Тези факти се установяват и от събраните по делото доказателствени материали.

Няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В отговора на исковата молба основното възражение за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неуС., която се начислява при непредставяне на обезпечение.

НеуС.та за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита неуС.та следва да бъде включена в ГПР. Макар и да няма яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, то признанието на ответника, че неуС.та не е включена в ГПР, както и самият размер на неуС.та спрямо размера на кредита и договорната лихва, са достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в договора ГПР не е действително прилагания.

2

С включването на неуС.та в ГПР процентът на ГПР щеше да надхвърля този, посочен в договора за кредит. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С невключване на неуС.та в ГПР, а представянето й на потребителя като неуС. за неизпълнение на договорно задължение, кредитодателят нарушава посочената законова разпоредба и въвежда потребителя в заблуждение. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

На следващо място, размерът на неуС.та (една трета от главницата по кредита и почти три пъти повече от възнаградителната лихва) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неуС.та – непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит, определят уговорената неуС. като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неуС. – каквито са и фактите по настоящия казус. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неуС..

Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.

Липсата на обезпечение е свързано единствено с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неуС.та. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск.

Ето защо предвиждането на неуС.та при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Размерът на ГПР, посочен в договора, съдът намира, че не съответства на действителния прилаган ГПР по договора, съобразно поетите от потребителя задължения с невключването в него на разходите за заплащане на неуС. за непредоставяне на обезпечение. Изложеното налага извод и за нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва с включване на неуС.та.

В обобщение, процесният Договор за паричен заем № **г. е недействителен основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, ако договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора.

3

Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита, вкл. няма право на законната лихва за забава от поканата за плащане. Следователно всичко, което е дадено от ищеца на ответника по недействителния договор, с изключение на главницата по същия, подлежи на връщане.

В настоящия случай от заключението на ВЛ В. по ССчЕ, което на което съдът дава вяра, се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от общо 402 лева при главница 300 лева. Следователно, сумата от 102 лева се явява заплатена при начална липса на основание, поради което предявеният иск ще се уважи в цялост.

На ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 292, 50 лева. На адв.

Б. ще се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 32 ЗАдв в размер на 400 лева, съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и огромния брой сходни дела в съдилищата в страната, по които е формирана непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да заплати на С. А. К., ЕГН: ********** сумата от 102 лева /сто и два лева/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем № **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване исковата молба в съда – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да заплати на С. А. К., ЕГН: ********** сумата от 292, 50 лева /двеста деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202250289 да заплати на адв. Д. Б. от ** с личен № **, с адрес на упражняване на дейността:

** сумата от общо 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца С. А. К., ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото производство а един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4