Решение № 260031 от 26.02.2021, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 473/2020
- Вид
- Решение № 260031
- Подписан
- 26.02.2021
- В сила
- 25.06.2021
- Състав
- МАРИЯ АТАНАСОВА МОСКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.02.2021г. гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова секретар
Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД
№ 473/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „АРАПЯ СЪН РИЗОРТ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Арсеналски” № 77, ет. 4, чрез адв. З.М., против Наказателно постановление № 02¬0003309 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -Бургас, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие е материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, като се иска от съда то да бъде отменено.
В с.з., жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. З.М., чрез която поддържа жалбата срещу НП. Ангажира писмени и устни доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Ст.Н. която счита, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 28.09.2020г. в
11:40 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, сред които и св. А.Д., на длъжност гл.инспектор в Д„ИТ”-Бургас, извършили проверка в обект: хотел и ресторант "Арапя Сън Ризорт", находящ се в общ. Царево, с.о.
"Арапя", ул. "5" № 59, стопанисван от дружеството-жалбоподател, като в кухнята на ресторанта заварили лицето А.Ф. Г., ****, да бели гъби. Проверяващите органи предоставили на лицето да попълни справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която лицето А.Ф. Г.е декларирала на руски език, че е в комплекс "Арапя Сън Ризорт" ЕАД обект от 27.09.2020г. и "помага в кухнята за сватбата от 10:00 до 12:00 ч./л.15 Проверката продължила по документи, като от дружеството било поканено с призовки по реда на чл.45 ал.1 от АПК да се яви на 01.10.2020 г. и на 14.10.2020г. в ДИТ-Бургас и да представи посочените в призовките документи, като дружеството чрез упълномощено лице представило изисканите му документи. В хода на проверката били снети обяснения от управителя на хотела св.М.-С., съответно - устни обяснения на място на 28.09.2020г., както писмени обяснения на 05.10.2020г., в които св.М.-С./, в които същата декларирала, че в хотела на 27.09.2020г. е било проведено закрито организирано мероприятие –сватба, като било договорено организатора на мероприятието да си внесе продуктите и напитки, както и да се погрижи за подготовката на продуктите, а дружеството предоставило на организаторите на мероприятието /младоженците/ ползването на залата, обслужването в залата, терена около басейна и настаняването гостите на сватбата за една нощувка, като посочила, че лицето А.Ф. Г. е участник в мероприятието и същата е настанена като гост на хотела. Контролните органи не проверили регистрациите на гостите на хотела, нито личните документи на лицето А. Ф.Г., като отказали да приемат и финансовите документи, издадените от дружеството на организатора на мероприятието за предоставените му от хотела услуги. Актосъставителят Д. приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, като на 28.09.2020 г. в стопанисвания от него обект хотел и ресторант "Арапя
Сън Ризорт" в качеството му на работодател не е уредило като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. Ф. Г., ****, която предоставяла работна сила като работник кухня, за което на 19.10.2020г. съставила против дружеството акт за установяване на административно нарушение № 02-0003309/19.10.2020г., препис от който бил връчен на дружеството.
В законоустановения срок по ЗАНН, дружеството депозирало писмени възражения против съставения му АУАН, считайки констатациите в акта за неотговарящи на обективната действителност.
Въз основа на така съставения АУАН, директорът на ДИТ-Бургас издал НП, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ.
По делото са представени писмени документи – Резервация за периода от 26.09.20г. до 30.09.2020г.,Справка курортни такси, Справка за регистрираните в хотела гости-чужди граждани, фактура №**********/ 28.09.2020г., от които се установява, че трето неучастващо по делото лице е имало на 27.09.2020г. в процесния обект организирано мероприятие –сватба, като лицето
А. Ф.Г. е участник в мероприятието и същата е настанена като гост на хотела. Показанията на св.М.-С. и св.С. по отношение на лицето А. Ф. Г. кореспондират напълно с посочените писмени доказателства. От разпита на св.Д. се установи, че същата е заварила в момента на проверката младоженци, които са уреждали финансовите си отношения с дружеството при напускането си на хотела.
При това положение съдът приема, че описаната в АУАН, възприета и в Наказателното постановление фактическа обстановка, не е обективно установена.
С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на работодателя, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. Безспорно проверяващите в деня на проверката установили лицето А. Ф.Г. да бели гъби в кухнята на ресторанта, но сама по себе си извършваната от лицето в момента на проверката дейност не може да бъде квалифицирана като трудово правоотношение, тъй като липсват останалите съществени елементи на трудовото правотношение - продължително и многократно изпълнение на определена трудова дейност, определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост и определено трудово възнаграждение, като доказателство за това е и попълнената от лицето декларация, в която то изрично посочва, че „помага за сватбата“ за времето от 10:00 до 12:00 часа. Дори и да е извършвала някаква работа в кухнята, тя е била свързана с проведената на 27.09.2020 год., т.е. еднократно до приключване на сватбата, като на следващия ден са липсвали каквито и да било резервации и клиенти, което да е налагало извършване на някаква работа в кухнята. Още повече че за престоя й там е платено от трето лице, а не от дружеството –жалбоподател. На следващо място следва да се посочи, че в декларацията липсва вписано името на работодател– посочено е само името н хотела, в който се намира лицето, но не е посочен кой точно е възложил на лицето да извършва тази дейност. АНО не успя да докаже, че именно дружеството-жалбоподател е възложило на лицето А.Ф.Г.да извършва каквато и да било работа срещу каквото и да било ли е уговорено възнаграждение.
От приложените писмени документи, приети в съдебно заседание, се установява, че лицето А.Ф.Г., **** е била гост на хотела на 27.09.2020 год., като за нейния престой в хотела е платено от лицата, наели ресторанта за провеждане на сватбено тържество на 27.09.2020 год. АНО не успя да докаже, че дружеството жалбоподател е било в трудово правоотношение с лицето А. Ф.Г., ****, за да възникне за дружеството задължение да сключи трудово договор с лицето. На следващо място следва да се посочи, че наказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4, предл.I /първо/ от ЗАНН, съгласно която норма, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, каквито в случая безспорно са били въведени от жалбоподателя както с депозираните в хода на проверката устни и писмени обяснения от управителя на хотела, така и от дружеството с депозираните от него писмени възражения срещу съставения АУАН. АНО не е разследвал заявените от дружеството обстоятелства ,и не е снел обяснения от лицето, посочено като организатор на проведеното мероприятие, и което е заплатило нощувката на лицето А. Ф.Г. като гост на сватбата му, дали то възложило дейността на лицето и при какви условия, като вместо това се е задоволил да кредитира изцяло като достоверни обяснения на бивш служител на дружеството, който е заинтересован от изхода на делото, тъй като е бил във влошени отношения с дружеството, поради освобождаването му от работа. Като не е сторил това, наказващият орган на свой ред е допуснал съществено нарушение на административнонаказателната процедура и я е опорочил. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева с ДДС, съгласно представените по делото адвокатско пълномощно и фактура за заплатено възнаграждение /л.38-40/
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02¬0003309 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -Бургас, с което на „АРАПЯ СЪН РИЗОРТ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Арсеналски” № 77, ет. 4, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” –Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „АРАПЯ СЪН РИЗОРТ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Арсеналски” № 77, ет. 4, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Този сайт използва "бис