Присъда № 191 от 01.04.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №191 от 01.04.2024 г. по НОХД №1188/2024 г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство досъдебно производство №414/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №11685/2022 г. по описа на СРП срещу Т. Й. Г. за това, че за времето от 13.03.2022 г. до 16.03.2022 г. с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи на обща стойност 819,50 лв. от владението насобствениците им, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъплениена лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл 66 НК както следва: с протоколно определение от 17.02.2021 г., влязло в законна сила на 05.03.2021 г. поНОХД №20373/2019 г. по описа на СРС, 115 състав, при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по отношение на Г. е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“ измежду осъжданията му по НОХД №20373/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №5143/2019г. по описа на СРС, по НОХД №5525/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №13431/2019г. по описа на СРС и по НОХД №1918/2019 г. по описа на СРС и с протоколно определение по ЧНД №11156/2021 г., в сила от 04.09.2021 г. по отношение на Г. е било определено едно най-тежко общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, измежду осъжданията му по НОХД №10303/2021 г. по описа на СРС и по НОХД №10462/2021 г. по описа на СРС, както следва:

Ha 13.03.2022 г. около 14:15 часа, от магазин за бельо, находящ се в гр. София, ж.к.

«***», пазари «***», павилион № 9, е отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен телефон, марка „***“ „*** 9Т“, на стойност 352 лв. от владението на М.на ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършенопри условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е било съждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общхарактер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл 66 НК както следва: протоколно определение от 17.02.2021 г., влязло в законна сила на 05.03.2021 г. пo НОХД №20373/2019 г. поописана СРС, 115 състав, при условиятана чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК поотношение на Г. е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода“ измежду осъжданията му по НОХД №20373/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №5143/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №5525/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №13431/2019 г. по описа на СРС и по НОХД №1918/2019 г. по описа на СРС и с протоколно определение по ЧНД №11156/2021 г., влязло в законна сила на 04.09.2021 г., по отношение на Г. е било определено едно най-тежко общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, измежду осъжданията му по НОХД №10303/2021 г. по описа на СРС и по НОХД №10462/2021 г. по описа на СРС.

На 16.03.2022 г. около 12:05 часа, от дамска чанта в магазин, находящ се в гр. ***, ул.

«***» №4, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамско портмоне на стойност 17,50 лв. съдържаща се в портмонето сума от 450 лв., всички вещи на обща стойност 467,50 лв. от 1 владениетонаМ. К. С., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършенопри условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъплениена лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК както следва: с протоколно определение от 17.02.2021 г., влязло в законна сила на 05.03.2021 г. по НОХД №20373/2019 г. по описа на СРС, 115 състав, при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по отношение на Г. е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“ измежду осъжданията му по НОХД №20373/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №5143/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №5525/2019 г. по описа на СРС, по НОХД №13431/2019г. по описа на СРС и по НОХД №1918/2019 г. по описа на СРС с протоколно определение по ЧНД №11156/2021 г., влязло в законна сила на 04.09.2021 г. по отношение на Г. е било определено едно най-тежко общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, измежду осъжданията му по НОХД №10303/2021 г. по описа на СРС и по НОХД №10462/2021 г. по описа на СРС – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б НК.

Подсъдимият Т. Й. Г. е обвинен и в това, че на 13.03.2022 г. в заложна къща „***“ в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ №1, потвърдил неистина - че е собственик на мобилен телефон „***“, в частен документ - писмена декларация, неразделна част към Заложен билет №1165734/13.03.2022 г. в който по изричната разпоредба чл. 14 ал. 3 Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с ПМС №40/18.02.2009 г. е специално задължен да удостовери истината и употребил тези документи пред ***-служител на заложната къща, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство – престъпление по чл. 313 ал. 3 НК.

По делото няма конституирани като ЧО/ГИ.

По делото по искане на подсъдимия Г. и служебния му защитник - адв. *** И.-САК е проведено предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл. 371 т.2 НПК.

Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията предмет на ОА, тъй к а т о самопризанието му се подкрепя от тези писмени и гласни доказателства, които са събрани в хода на ДП. По отношение на престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б.

Б НК предлага наказание след редукцията от 1/3 в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. За престъплението по чл.313 ал.3 НК предлага наказание от 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1 НК съдът следва да определи едно общо наказание измежду двете в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от сволода, което да се изпълни при строг режим на изтърпяване. Предлага разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият Т. Й. Г. прави самопризнание при условията на чл.371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Подсъдими я т се възползва от правото си да не дава обяснения.В правото си на лична защита моли съда да се съобрази с изложеното от защитника му. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

2

Служебният защитник на подсъдими я Г.- адв. *** И.-САК дава съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК. Излага доводи, че по фактическата обстановка няма да се спира, поради обстоятелството, че производството е по реда на чл.371 т.2 НПК – с признание на вината от подзащитния му.

Предлага по отношение на първото деяние – по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл.

194 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б НК, съдът да приеме наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства и да приложи чл.58а ал.4 НК.

Смекчаващи вината обстоятелства са изразеното ссъжаление от страна на подсъдимия, невисоката стойност на отнетите вещи, като няма как да бъдат обсъждани като утежняващи вината му обстоятелства предходните му осъждания, формиращи признака на квалификацията рецидив. По отношение на второто деяние по чл. 313 ал. 3 НК смята, че по него, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, тъй като липсва субективната страна на престъплението – той е неграмотен, респ. не може да чете и пише и не е прочел изискванията на декларацията, която попълва.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия Т. Й. Г. по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните по досъдебно производство №414/2024 г. по описа на 09 РУСДВР, пр.пр. №11685/2022 г. по описа на СРП доказателства, с определение от 01.04.2024 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на Г. без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това, в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК съдътприе събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства въввръзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. Й. Г. е роден на **** г. в гр. София. Адресно регистриран е в гр.София кв. „***“, бл. ***. Същитя е неженен, по негови данни без образование, безработен и осъждан.

На дата 13.03.2022 г. свидетелката М.на *** се намирала на работното си място: магазин за бельо, павилион №9 в гр. София, пазари „***“, ж.к „***“, където била продавачконсултант.

Около 14:15 часа в магазина влязъл подсъдимият Г., който бил с поставена медицинска маска, заради пандемичната обстановка. Той казал на ***, че търси за закупи анцуг. Свидетелката му заявила, че не продава подобна стока и го насочила в магазин в близост. Подсъдимият заявил, че търси и бельо за него, баща му и брат му.

Свидетелка *** започнала да изважда и показва на Г. наличния асортимент, като в този момент мобилният й телефон „***“ модел „***“ с ИМЕЙ 1:*** и ИМЕЙ 2***, бил оставен на плота в магазина. Подсъдимият забелязал телефона и решил да го вземе.

Помолил *** да му постави избраното бельо в найлонова торбичка, а той през това време й 3 казал, че той ще отиде до съседния магазин за анцузи. Докато тя приготвяла бельото, той незабелязано взел телефона и бързо напуснал магазина. Едва след като приготвила избраната от подсъдимия стока, свидетелката установила липсата на телефона. Веднага се насочила към магазина за анцузи, но продавачът там й съобщил, че лице с описанието на подсъдимия въобще не е влизало в магазина.

Още на същия ден, след 15.00 часа, подсъдимият посетил заложна къща „***“ в гр.

София, кв. „***“, ул. „***“ №1. В През този ден на работа била свидетелката ***.

Подсъдимият поискал да заложи откраднатия от него мобилен телефон за сумата от 100 лв.

Бил съставен заложен билет №1165734/13.03.2022 г., като в декларация – неразделна част от същия, подсъдимият потвърдил неистина - че е собственик на мобилен телефон „*** 9Т“, в писмена декларация, неразделна част към Заложен билет №1165734/13.03.2022 г. в който по изричната разпоредба чл. 14 ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с ПМС №40/18.02.2009 г., е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ пред *** - служител на заложната къща, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство.

На дата 16.03.2022 г. свидетелката М. К. С. се намирала на работното си място магазин за домашни потреби, в гр.Банкя, ул. „***“, №4, където работела като продавачконсултант. Обектът бил оборудван с видеонаблюдение. Тя била оставила дамската си чанта, тип „раница“ на помощен стол в близост до касата на магазина. В раницата се намирал портфейл със сума в размер на 450 лв.

Около обяд в магазина влязъл подсъдимия, който привидно разглеждал магазина и бил с маска, поради пандемичната обстановка. Заговорил свидетелката и успял да измъкне от чантата й портфеалй, след което бързо напуснал магазина. След това похарчил сумата по неустановен по делото начин.