Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 04.03.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Търговско дело 16/2021
Вид
Решение № 10
Подписан
04.03.2022
В сила
07.04.2022
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 343 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Сливен, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20212200900016 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

79 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 343 КЗ и цена – 93 058.65 лв. и с правна квалификация чл. 86 ал. 1 ЗЗД и цена - 25 800.35 лв.

В исковата молба ищецът “Вива“ЕООД твърди, че е търговец с основна дейност: продажба на осветление, а ответника бил застрахователно дружество със седалище и адрес на управление гр.Букурещ, Румъния.

Твърди, че през м. април 2018 г. бил потърсен контакт по имейл с лице, което се е представило за изпълнителен директор на френското дружество Сабле Дистрибусион СА Франция, с имена Ж.Т., като същият извършил две поръчки за доставка на продукти за осветление.

Първата, обективирана в документ от 02.05.2018 г., а втората заявена в кореспонденция от 21.05.2018 г.

Тъй като международната търговия много често била свързана с неплащане от страна на купувачите, на 01.05.2018 г., ищецът сключил с ответника договор за застраховка, при специални и общи условия.

Твърди, че в изпълнение на изискванията по този договор, извършил проверка на надеждността на френското дружество – купувач, първо в системата на ответника и допълнително, и след като установил, че дружеството е надлежно регистрирано във Франция на същия адрес, извършил доставка по двете поръчки - първата на 08.05.2018 г., на стойност 34 601.83 евро и издал съответната проформа фактура № 080518 - 2704 и втора доставка - на 29.05.2018 г. на стойност 49 550.52 евро и издал съответната проформа фактура № 290518-2704.

1

Твърди, че първата доставка била потвърдена по имейл от 21.05.2018 г., но след втората доставка комуникацията с купувача била прекъсната. Тъй като не получил плащане и по двете фактури, завел при ответника щета и предявил застрахователна претенция, но в отговора си от 12.11.2018 г., ответникът отказал да му изплати обезщетение, твърдейки, че най-вероятно се касае за измама, а ищецът не е проявил достатъчно грижа да я установи, което било неговото задължение по застрахователна полица.

Счита, че независимо дали била налице измама, действащата между тях полица никъде не уреждала, че основание за отказ от плащане и респективно непокрит риск - измама при търговски отношения. Такова изключение нямало в и застрахователното законодателство.

Твърди, че е налице правен интерес да търси обезщетение от ответника на застрахованите вземания по процесната полица, тъй като възникването на тези вземания било при условията на покрит риск.

Освен това, действал напълно добросъвестно в отношенията си с мнимия купувач, извършил изискуемите проверки чрез системата на ответника, получил потвърждение от него за рейтинга на купувача, поради което имал право да се ползва от обезщетение по застрахователната полица.

Тъй като изтекъл 120 дневния срок по полицата за проверка и плащане, в който не последвало плащане от застрахователя, същият бил поканен с писмо – претенция за изплащане на сумата по двете фактури.

С писмо от 13.02.2019 г. ответникът отказал да заплати поисканата сума с аргумент за неположена дължима грижа от страна на ищеца за установяване на измама.

Твърди, че с решение № 51/03.11.2020 г. по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, съдът уважил предявения частичен иск за сумата 30 000лв, ведно със законната лихва и разноски по делото.

Размерът на цялото задължение бил 134 685 лв., равняващ се на левовата равностойност на 75 000 евро, колкото бил лимитът на отговорност според застрахователната полица..

След влизане в сила на решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, на 19.02.2021 г. ищецът поканил ответника доброволно да погаси задължението си в размер на около 60 000 евро., но ответникът отказал.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата в размер на 93 058.65 лв., представляваща горница до пълния размер на иска от 164 587.70 лв., представляваща неплатена част от вземане по търговска доставка по проформа фактура № 080518 - 2704, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Претендира и сумата 25 800.35 лв., представляваща законната лихва за забава, считано от 31.01.2019 г. - датата на първоначалната покана за доброволно плащане на цялото вземане до 05.04.2021г.

Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,чрез 2 упълномощен представител.

Не оспорва наличието на застрахователен договор, сключен с ищеца, нито факта на отправената към него претенция за заплащане на обезщетение по застрахователната полица и последвалия отказ с писма от 12.11.2018 г. и 13.02.2019 г. Не оспорва, че с решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, е осъден за заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., ведно с лихви и разноски, която е частичен иск от общо 146 685 лв.

Оспорва предявеният иск за горницата над 30 000 лв. до пълния размер, ведно с акцесорните претенции за лихви и разноски.

Твърди, че след постановяване на решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, пристъпили към изплащане на сумата 10 963.46 евро плюс лихвата върху тази сума, представляваща разликата по обезщетението между сумата, платена от ответника въз основа на решението и общия размер на дължимото обезщетение при условията на застрахователната полица, т.е. 30 000 евро на застрахователно събитие, причинено от длъжник. Доколкото било уговорено между страните, че обезщетението, дължимо от застрахователя за събитие е в максимален размер на 30 000 евро, искът за разликата до пълния размер от 75 000 евро, бил неоснователен.

Позовава се на т. 4.2 от специалните условия на полицата и твърди, че е платил дължимия остатък по сумата от 30 000 евро, ведно с лихвите, поради което моли да бъде отхвърлен искът за горницата до пълния размер

Оспорва иска и за заплащане на законна лихва за забава и разноски, тъй като платил задължените си след получаване на призовката и не би следвало за отговаря за разноски.

Тъй като ищецът избрал да предяви втори иск за горницата до пълния размер на иска, за същия застрахователен договор и във връзка със същото застрахователно събитие, ответникът не му дължал допълнително съдебни разноски, тъй като ищецът имал възможност да претендира пълния размер на вземането си в едно дело. С избора му да предявява два иска - частичен и за остатъка до пълния размер на вземането си, сторил допълнително разноски, които следвало да си понесе.

Оспорва иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 25 800.35 лв., тъй като ищецът също можел да я потърси по съдебен ред с първата искова молба, но предпочел да предяви частичен иск с цел да се обогати неоснователно чрез удължаване на срока, в който може да предяви иск за лихви.

Счита, че липсва основание да бъде осъден за лихви след 31.01.2019г., тъй като към тази дата по отношение на застрахователната полица, сумата не е била дължима, а след като не е дължима, и лихви не се дължали.

С молба, постъпила в деловодството на Окръжен съд-Сливен на 23.07.2021 г., ответникът представи два броя платежни документи: - от 01.07.2021 г. за заплащане на сумата от 10 963.46 евро и от 19.07.2021 г. –за заплащане на сумата от 1116.50 евро.

С писмено становище от 15.09.2021 г., ищецът не оспорва, че е получил от ответника 3 двете суми, съответно на 01.07.2021 г. - сумата 10 925.19 евро с левова равностойност – 21 367.78 лв. и на 19.07.2021 г. – сумата 1112.60 евро с левова равностойност 2176.06лв, но твърди, че исковата молба е предявена за много по-голяма сума.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е подал и допълнителна искова молба, с която оспорва твърдението на ответника, че лимитът на отговорност по приложените от него специални условия на застрахователната полица бил в окончателен размер на 30 000 евро и иск за сумата от 60 000 евро без лихвите за забава, бил неоснователен.

Счита, че това възражение не е направено нито в производството по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, нито в кореспонденцията преди това, поради което е преклудирано.

Твърди, че в самата графа на полицата – т.4.1 и т.4.2 били на един и същ ред и с различни размери, защото се отнасяли до различни обстоятелства - 4.1 бил на годишна база, а 4.2 била максималната отговорност на купувача. Със същия успех ответникът можел за претендира, че отговорността му е базова, посочена в т.4.2, в размер на 7500 евро.

Констатациите относно лимита на отговорност били описани в мотивите на влязлото в сила решение по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, като констатираните суми и лимити на отговорност били същите, както ищецът ги посочил в исковата си молба по настоящото дело.

Не било вярно твърдението, че договореният лимит на отговорност е 30 000 евро съгласно т.4.1 от графата на специалните условия, която била отметната като максимална отговорност, а именно 75 000 евро. За тази сума била сключена застраховката, защото това по специалните условия била максималната годишна отговорност на ответника по полицата.

Твърди, че не е претендирал по тази полица други щети, така че се прилагала т.4.1 от Специалните условия, а именно: 75 000 евро лимит на максимална отговорност за годишна полица.

По отношение на избора му да предяви частичен иск, това било продиктувано от оптимизиране на съдебните разноски и да прецени евентуално бъдещото процесуално поведение в зависимост от развитието на делото по частичния иск в рамките на погасителната давност за остатъка от вземането.

В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.

В с.з. ищецът, ред.призован, се представлява от упълномощен представител, който прави изменение на цената на главния иск чрез неговото намаляване от 116 685 лв на 93 058.65 лв, като за разликата от 23 626.35лв. , направи частичен отказ от иска и в тази част производството по делото бе прекратено. Поддържа иска в неговия намален размер от 93 058.65 лв, ведно с претенцията за заплащане на лихви и разноски. Представя списък с разноските.

В с.з. ответникът , ред. призован, не се представлява от законен или упълномощен представител.

4

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Ищецът "Вива" ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Банско шосе“27А, е търговско дружество с основна дейност продажба на осветление и консултации, като сключва и договори за международни продажби.

Ответникът „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел- клон Букурещ“/ Euler Hermes S.A.

Bruxelles Sucursala Bкcuresti), вписан в ТР на гр. Букурещ под № J40/7233/2011, с единен регистрационен код ********, е застрахователно дружество със седалище и адрес на управление гр.Букурещ, Румъния.

На 01.05.2018г., между „Вива“ ЕООД и „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел- клон Букурещ“, е сключен договор за застраховка на международни продажби при Общи и Специални условия, оформен в полица № 1000111.001. , със срок на действие 01.05.2018г. до 30.04.2019г.

В Специалните условия са уговорени държавите, за които има застрахователно покритие, между които са България и Франция.

В т.4.1 от специалните условия е уговорена е максимална отговорност на годишната полица до 75 000 евро.

В т.4.2 от специалните условия е уговорена максимална отговорност на купувача, базово покритие- 7500 евро, разширено покритие- 30 000 евро.

Уговорен е застрахован процент, спрямо рейтинга на купувача, като за рейтинг от 1 до 6 е налице разширено покритие и застрахован процент 90%.

В раздел А-1 от общите условия е уредено, че целта на полицата е възстановяване на загубите, претърпени от застрахования от неплатени фактури. В т.2 е уредено, че се включват фактурите, издадени по време на действието на полицата , издадени в срок от 30 дни от датата на доставката и купувачът е от държава, посочена в Специалните условия.

В т. 4 е уговорено, че застрахования следва да упражнява разумна грижа и предпазливост, така както, ако не е застрахован, както и защита на всички права спрямо купувача и трети лица и иницииране и осъществяване на всякакви подходящи действия по събиране на сумите.