Решение № 1501 от 29.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101950 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 837.85 лв., която е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 10.05.2024г. до плащането.

Ищцата И. А. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. ** твърди, че на 17.07.2022г. е сключила договор за кредит №L302560 с ответника „**я“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. **.

Твърди, че в изпълнение на договора ответникът й е предоставил потребителски кредит в размер на 2500 лв. за срок от 30 месеца, срещу фиксирана лихва от 22%, възлизаща на 775.18 лв., при годишен процент на разходите в размер на 46.47 %. Твърди, че клауза от договора я задължава да заплати на кредитора такса за разглеждане в размер на 672 лв., която е разсрочена и добавена към месечните погасителни вноски. Така сбора от всички плащания по кредита възлиза на 3947.18 лв.

Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба е заплатила на ответника 3337.85 лв. Поддържа, че част от тази сума в размер на 837.85 лв. е получени от ответника без основание, тъй като договорът за 1 кредит е нищожен. Нищожността на договора се претендира на основание чл.22 ЗПК, поради допуснато от ответника нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора действителния годишен процент на разходите по кредита. Ищцата твърди, че в случая не е ясно как е формиран посочения ГПР, което води до неяснота за потребителя какво е действителното оскъпяване на кредита. Освен това е посочен ГПР, който е понисък от действителния, тъй като таксата за разглеждане не е включена в него и това представлява заблуждаваща търговска практика по чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1 ЗЗП. Поддържа, че действителният ГПР надхвърля максимално допустимият размер по чл.19, ал.4 ЗПК, което също води до нищожност на договора за кредит. Нищожността се претендира и поради противоречието на договора с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква от потребителя такси са за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. При тези твърдения и на основание чл.23 ЗПК ищцата претендира от ответника връщане на платеното в повече от чистата стойност на кредита. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва сключването на договора, предоставянето на кредита и неговото частично погасяване от ищцата до размера на 3337.85 лв.

Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за неговото предявяване. Оспорва иска по същество при твърдение, че договорът отговаря на изискванията на закона. Твърди, че таксата от 672 лв. се дължи във връзка с предварително разглеждане на документите на кандидата и чест от преддоговорните отношения между страните, в които ищцата не е имала качеството на потребител и не се е ползвала от защита на ЗПК. Твърди, че същата е включена в ГПР по кредита наред с главницата от 2500 лв. и договорната лихва в размер на 775.18 лв., както и че ГПР не надхвърля размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че договорът за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и е действителен. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е предявил насрещни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за осъждане на ищцата да му заплати сумите: 734.77 лв. главница, 18.00 лв. възнаградителна лихва и 14.68 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда до 2 плащането. Претендира вземането въз основа на оспорения от ищцата Договор за кредит №L302560, в изпълнение на който твърди да е предоставил на същата потребителски кредит в размер на 2500лв. за срок от 30 месеца, срещу фиксирана лихва от 22%, възлизаща на 775.18 лв. Твърди, че срокът за връщане на кредита е изтекъл, но задължението не е изпълнено точно, поради което претендира присъждането на сумите в посочения размер, както и на съдебни разноски.

Ответникът по насрещните искове не оспорва сключването на договора и получаването на кредита. Оспорва исковете при твърдение, че дължи на ищеца само чистата стойност на кредита в размер на 2500 лв., която е заплатена.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства достигна до следните правни и фактически изводи:

Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по едно договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищцата, която ще получи от ответника претендираната сума.

За основателността на иска ищецът следва да установи, че е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира, и да поддържа, че същата е получена от последния без основание.

При установяване на горното ответникът следва да докаже основание за плащането, както и че то се е осъществило, и тъй като с писмения отговор той претендира да се ползва от оспорения договор, следва да докаже съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК.

На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит №L302560 от 17.07.2022г. в размер на 1500 лв., във връзка с който ищцата е заплатила на ответника сумата от 3337.85 лв.

От представения по делото договор за кредит е видно, че същият е сключен от разстояние, съгласно чл.6 ЗПФУР. С него ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата потребителски кредит в размер на 2500 лв. за срок от 30 месеца срещу фиксирана годишна лихва от 22 %, възлизаща 3 на 775.18 лв. за целия срок на кредита. Уговорена е такса за разглеждане в размер на 672 лв., дължима от потребителя в деня на сключване на договора, но платима разсрочено на МПВ. Годишният процент на разходите по кредита е 46.47%. Общата дължима сума от потребителя за погасяване на главницата и лихвата и таксата е 3947.18 лв., платима на 30 месечни погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план. Договорът е сключен при общи условия, уговорени между двете страни в рамково споразумение за потребителски кредити №880325495 от 17.07.2022 г., което е приложимо към всички индивидуални договори за кредит между тях.

Първият спорен въпрос е дали посоченият в договора годишният процент на разходите е определен правилно и дали надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на годишна договорна лихва от 22 % и еднократна такса за разглеждане в размер на 672 лв. В този случай годишният процент на разходите /изчислен от съда с калкулатора за ГПР по бързи кредити от електронната страница calculator.bg/ е в размер на 46.59 %, който е сходен с посочения в договора ГПР от 46.47 %.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 4

Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 17.07.2022 г. Към 1 юли ОЛП е 0.00 %, респ. към 17.07.2022 г. размерът на законната лихва е 10.00 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 50.00 %.

Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит съответства на посочения в договора и не превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не е нарушено и договорът за кредит не е недействителен на това основание.

Вторият спорен въпрос между страните е дали ищцата дължи уговорената еднократна такса за разглеждане в размер на 672 лв.

Процесната сделка представлява договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП. Ето защо клаузите на договора следва да са съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава право на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за предоставени допълнителни услуги във връзка с кредита. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК, преди да сключи договора за кредит кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Касае се до нормативно предвидено задължение за кредитора да проучи и оцени кредитоспособността на потребителя преди да вземе решение дали да отпусне поискания кредит и преди сключи договор с потребителя, а не до предоставянето на допълнителна услуга на потребителя. Проучването на кредитоспособността е дейност, насочена към създаването на гаранции за връщането на кредита, а от там и за финансовата стабилност на кредитора, 5 който няма интерес да кредитира неплатежоспособни длъжници. Тази дейност изцяло обслужва интересите на кредитора. Следователно срещу заплащането на такса за разглеждане на искането за кредит потребителят не получава някаква допълнителна услуга, която кредиторът ще му предостави по време на действие на договора. Оказва се, че кредиторът събира от потребителя такса във връзка с изпълнение на задължението да проучи и то в сой интерес платежоспособността на клиентите си, за да си гарантира събираемостта на вземанията. Затова таксата е уговорена в нарушение на чл.10а ЗПК. Освен това е уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което е неравноправна по смисъла на чл.134, ал.1 ЗПК и поради това е нищожна. Следователно липсва основание за заплащането на таксата и същата подлежи на връщане, ако ответникът я е получил.

Третият спорен въпрос между страните е дали ищцата дължи уговорената възнаградителна лихва от 22 % в размер на 775.18 лв.

Съдебната практика приема, че лихвата по необезпечени потребителски кредити, която надхвърля трикратния размера на основния лихвен процент увеличен с 10 пункта, накърнява добрите нрави /вж. решение №59 от 28.02.2024 г. по в. гр. д. №16/2024 г. на ОС – Пазарджик/. Към момента на сключване на процесния договор ОЛП е в размер на 0.00 %., което означава, че всяка уговорка за лихва над 10.00 % накърнява добрите нрави и е нищожна.