Определение № 29575 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29575 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110177779 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от „..“ АД, за изменение на решение №4061/02.03.2026г., постановено по гр.д. №77779/2024г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че не следвало да носи отговорност за разноски по делото на основание чл.78, ал.2 ГПК.

При условията на евентуалност иска да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Ответникът по молбата е взел становище в предоставения му срок, като намира същата за неоснователна.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с искането на ответника да бъде осъждан да заплати разноските сторени от ищеца, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Не намира основание да изменя вече изложените мотиви. Съдът в решението вече е взел предвид съображенията за ниска фактическа и правна сложност на делото при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, за което също е изложил съображения в мотивите. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът, респективно жалбата, са уважени, са посочени в чл.

78, ал. 2 ГПК и са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска (отрицателна) и да е признал иска (положителна). Тези предпоставки са кумулативни и 1 следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Когато обаче сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл.

78, ал. 2 ГПК. разглеждания случай ищецът е предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит. Самата нищожност на договора и наличието на клаузи, противоречащи на императивни норми и на защитата на потребителя, произтича от поведението на ответника като търговец – именно той е изготвил и предложил на потребителя договор с незаконосъобразно съдържание, обвързващ го с неблагоприятни и неравноправни условия. Ищецът не разполага с друг ред или средство за защита, чрез което едностранно да се защити от претенции по нищожния договор и да постигне правна сигурност относно правоотношението, освен чрез предявяване на иск за установяване на нищожността му. Именно така обективно се засяга правната сфера на ищеца и поражда необходимост от съдебна намеса.

Ищецът не може сам да преуреди последиците от договора, без да сезира съда. В този смисъл не е налице отрицателната предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК за "недаване на повод" за завеждане на иска, поради което разпоредбата не може да намери приложение в полза на ответника и същият не може да бъде освободен от отговорността за разноски по делото.

Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че правомощието на съда за определяне на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Исковото производство е инициирано по два обективно кумулативно съединени иска, проведено е едно открито съдебно заседание, участие в което не е взел процесуалния представител на ищеца, не е депозирал и писмени бележки. В случая процесуалното представителство се е развило по типичен за масовите такива съдебни производства – формално и без усложнения, не разкрива над средната фактическа и юридическа сложност на подобен вид претенции. Ето защо справедлив и икономически обоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд от процесуалния представител адвокат се явява възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции, в определения вече с решението размер на 240 лева с ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „..“ АД, за изменение на решение 2

№4061/02.03.2026г., постановено по гр.д. №77779/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3