Решение № 7135 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7135 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110166791 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3, чл. 261 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К. Л. И. твърди, че в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г. е бил в трудово правоотношение с ответника ***, в рамките на което е заемал длъжността „*** в дирекция „***, при подневно отчитане на труда с минимална основна месечна заплата за страната.

Поддържа, че въпреки уговореното работно време, е изпълнявал трудовите си задължения на смени (дневна и нощна по 12 часа по утвърдени от работодателя графици), които обхващат делнични, почивни и празнични дни, без да е получавал следващите му се възнаграждения за положения извънреден труд съответно с увеличение от 50 % за работа през работни дни, от 75 % за работа през почивни дни и от 100 % за работа през дни на официални празници, както и за положения нощен такъв. Сочи, че със заявление с вх. № 23ПР 2577/10.07.2023 г. е отправил до ответника искане за изплащане на следващото му се възнаграждение за неотчетен и незаплатен извънреден и нощен труд, но същият не се е произнесъл по него, с което обосновава правния си интерес от предявяване на исковете за заплащане на сумите, както следва: 12 401,10 лв., от която: 11 690,18 лв., представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд за работа през работни дни (178,48 лв.), почивни дни (10 011,22 лв.) и дни на официални празници (1 500,48 лв.), отнасящи се за периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., а именно: 172 часа през работни дни, 1 468 часа през почивни дни, 240 часа през дни на официални празници и 710,92 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения за положен нощен труд, отнасящи се за периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., а именно: 1 730 часа нощен труд, ведно със законната лихва от върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до окончателното им заплащане, както и 3 350,72 лв., от която: 3 180,28 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците за неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд за работа през работни дни (54,44 лв.), почивни дни (2 748,26 лв.) и дни на официални празници (377,58 лв.) считано от падежа на отделните месечни задължения (1-во число на месеца, следващ този, за който се отнася) до 04.12.2023 г. и 170,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово 1 възнаграждение за положен нощен труд считано от падежа на отделните месечни задължения (1-во число на месеца, следващ този, за който се отнася) до 04.12.2023 г. съгласно уточнителна молба от о. с. з. на 27.02.2025 г. (л. 187 от делото) и допуснато в същото съдебно заседание изменение на част от исковете чрез увеличаване, респ. намаляване на размера им под формата на отказ. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за неспазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като се касае за трудов спор, както и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че съгласно заповед № ЧР-95-00-101/22.03.2013 г. на министъра на външните работи е установен ненормиран работен ден за всички служители, включително и за тези по трудово правоотношение, като в случая на ищеца се полага допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден в размер на 10 работни дни, но не и възнаграждение за положен извънреден труд, положен в работни дни. Позовава се на чл. 142, ал. 5 КТ, според който не се допуска сумарно изчисляване на работното време за работници и служители с ненормиран работен ден, поради което се прилага подневно изчисляване съгласно чл. 142, ал. 1 КТ. Поддържа, че *** е специализирана държавна администрация, като на основание чл. 48, т. 6 ЗДиплСл служителите извън задълженията си по КТ и ЗДСл са длъжни да са на разположение или да дежурят през определено време от денонощията. Твърди, че съгласно чл. 48, т. 5 ЗДиплСл, когато важни интереси наложат това, служителите изпълняват служебните си задължения извън установеното работно време. Поддържа, че ищецът заедно със служителите от сектор „*** работят на седмични графици при спазване на изискванията за междуседмична почивка, като за работните дни, в които ищецът е бил на работа повече от 8 работни часа, той е компенсиран с 10 дни допълнителен платен годишен отпуск, а за положения труд през нощта, в почивни или празнични дни е бил компенсиран с увеличено заплащане на същия. Твърди, че всички дължими суми са изплатени на ищеца или той е бил обезщетен с допълнителен платен годишен отпуск като уточнява, че ищецът не е отработвал пълната продължителност на работната седмица. По отношение на цитираното в исковата молба становище от ИАГИТ излага възражение, че към момента на депозиране на отговора на исковата молба, образуваното административно производство, с което предписанията са обжалвани, не е приключило с влязло в сила решение, поради което предписанията не са изпълнени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 26.06.2024 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., в рамките на което ищецът е заемал длъжността „*** в дирекция *** при ответника. Нещо повече, за установяването им свидетелстват и писмените доказателства по делото – трудов договор № Т-2956/29.11.2019 г., 4 броя допълнителни споразумения към него съответно от 20.12.2019 г., от 21.12.2020 г., от 29.03.2022 г. и от 09.06.2022 г., извлечение от трудовата книжа на ищеца, съдържаща удостоверяване относно прослуженото време при ответника, както и заповед № Т1295/08.09.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, считано от 23.09.2022 г.

Съгласно клаузите на трудов договор № Т-2956/29.11.2019 г., ищецът К. Л. И., в качеството си на служител, заемащ длъжността „*** в дирекция „*** при ответника, следва да получава основно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв., както и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка година, за работа с 2 класифицирана информация – 110,95 лв. и за владеене на чужд език – 60,00 лв., като същите са дължими до 30-то число на текущия месец. Според уговореното в договора служителят следва да полага труд в условията на пълно работно време от 8 часа при 5-дневна работна седмица, като страните са постигнали съгласие, че на ищеца се полагат 20 дни основен и удължен платен годишен отпуск, както и 10 дни допълнителен платен годишен отпуск.

Видно от представените по делото 4 броя допълнителни споразумения към процесния трудов договор съответно № Т – 3045/20.12.2019 г., № Т – 2982/21.12.2020 г., № Т – 323/29.03.2022 г. и № Т – 900/09.06.2022 г., както и от Заповед № Т – 41/01.01.2020 г., издадена на основание чл. 118, ал. 3 КТ, във връзка с ПМС № 350/2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната и ПМС № 66/1996 г., размерът на получаваното от ищеца трудово възнаграждение е бил многократно променян, както следва:

610,00 лв. - за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., 650,00 лв. - за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г., 710,00 лв. - за периода от 01.04.2022 г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника – 23.09.2022 г.

От съдържанието на представените 2 броя длъжностни характеристики, отнасящи се длъжността „*** в дирекция „*** при ответника се установява, че част от преките задължения на ищеца са били свързани с даване на дежурства по график, изготвен от началника на отдел „***, като по делото не се спори, а и видно от отбелязването върху двата документа, длъжностните характеристики са връчени на ищеца съответно на 09.12.2019 г. и на 16.05.2020 г., който факт той е удостоверил с подписа си, чието авторство не е оспорил.

Видно от Заповед № ЧР 95-00-101/22.03.2013 г., издадена от министъра на външните работи, на основание чл. 25, ал. 4 ЗАдм., чл. 50, ал. 2 и 3 ЗДСл и чл. 139а, ал. 3 и 7, чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, за държавните служители в *** е определен допълнителен платен годишен отпуск за изпълнение на задълженията извън работното време в размер на 10 работни дни, а за служителите по трудово правоотношение в същото ведомство е определен допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден в размер на 10 работни дни.

Със заявление с вх. № 23ПР-2577/10.07.2023 г., адресирано до министъра на външните работи на ****, ищецът К. Л. И. е отправил искане за преизчисляване и заплащане в негова полза на разликата между изплатеното му трудово възнаграждение по подневно изчисляване на работното време и действителното такова при сумарно изчисляване на работното време, включващо и извънреден и нощен труд, както и, че в противен случай ще потърси правата си по съдебен ред.

Видно от представения сигнал (жалба) с вх. № 23100974/30.08.2023 г. ищецът К. Л. И. е уведомил директора на Инспекция по труда – гр. София за условията, при които е полагал труд при ответника в периода от 29.11.2019 г. до 23.09.2022 г., както и за обстоятелството, че не са му изплатени дължимите суми за положен извънреден и нощен труд в рамките на съществувалото между страните трудово правоотношение.

В отговор на постъпилия сигнал е съставено писмо с изх. № 23086412/05.10.2023 г. на директора на Инспекция по труда – гр. София, в което се посочва, че след извършена проверка за спазване на трудовото законодателство при ответника е констатирано нарушение, изразяващо се в липса на начисляване в цялост на дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден и нощен труд, като спрямо *** е приложена принудителна административна мярка, обективирана в протокол от извършена проверка № ПР-2335033/03.10.2023 г., с краен срок на изпълнение – 01.11.2023 г.

В заверен препис по делото са представени и решение № 1806/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10072/2023 г. по описа на АССГ, 28 състав, с което по жалба на *** задължителните предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2335033/03.10.2023 г., са отменени в частта, в която е разпоредено да бъдат начислени часове с увеличение в размер на 50 % за положен извънреден труд през делнични дни на ищеца и всички останали работници и служители в дирекция „ИКО и *** при ***, на които е 3 прекратено трудовото правоотношение за периода от м. 10.2020 г. до момента на проверката, като в останалата част жалбата е отхвърлена.

От представената по делото в заверен препис извадка от специална книга за отчитане на извънредния труд в Министерството на външните работи, относима към исковия период, се установява, че по отношение на ищеца е отчетен извънреден труд в почивни и празнични дни и извънреден нощен труд, както следва: за м. януари 2021 г. – 12 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. февруари 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. март 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. април 2021 г. – 12 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. май 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. юни 2021 г. – 12 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. юли 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. август 2021 г. – 18 часа извънреден труд и 12 часа нощен труд, за м. септември 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 12 часа нощен труд, за м. октомври 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. ноември 2021 г. – 12 часа извънреден труд и 12 часа нощен труд, за м. декември 2021 г. – 18 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. януари 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. февруари 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. март 2022 г. – 8 часа нощен труд, за м. април 2022 г. – 24 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. май 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. юни 2022 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. юли 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. август 2022 г. – 6 часа извънреден труд и 12 часа нощен труд.