Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5293 от 05.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2829/2026
Вид
Решение № 5293
Подписан
05.08.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5293 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261100502829 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, с вх. № 529/04.03.2026 г. по описа на ЧСИ В.Д., рег. № 780 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от длъжника Д.

Л. Д. срещу действия на същия частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20267800400033, в частта относно определените разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение, с изх. № 271 от 11.02.2026 г.

В частната жалба се излагат оплаквания, че изпълнителното производство е неправилно образувано тъй като жалбоподателят не бил надлежно уведомен за това.

Твърди че наложените запори върху банковите му сметки са предприети в нарушение на чл. 507, ал. 1 ГПК, че в поканата за доброволно изпълнение липсва необходимата яснота относно начина на формиране на дължимите такси и разноски, както и че към изпълнителното дело не са приложени надлежни сметки по чл. 79 ЗЧСИ, позволяващи проверка на основанието и размера на начислените такси. Поддържа се още, че не се дължат разноски за неприложен или нереализиран изпълнителен способ, както и че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Иска се прекратяване на изпълнителното производство като изначално неправилно образувано, евентуално намаляване на разноските по изпълнителното дело до законосъобразния им размер.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от взискателя И.Р.Г. 1 управител на Етажна собственост с адрес гр. София, бул. ****, в който се поддържа становище за недопустимост, респективно за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, че в частта, с която се атакуват действия по образуване и развитие на изпълнителното производство, жалбата е недопустима, тъй като не касае подлежащи на обжалване действия по смисъла на чл. 435 ГПК, а в частта относно разноските се поддържа, че същите са правилно определени и дължими, включително размера на адвокатското възнаграждение, което не е прекомерно.

По делото са представени мотивите на ЧСИ В.Д., която на основание чл. 436, ал.

3 ГПК, изразява становище, че предвид обжалваните действия жалбата е частично недопустима, а в останалата част - неоснователна по изложените от длъжника оплаквания.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейното възражение, и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично допустима. В съответствие с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът разполага с право да обжалва действията на съдебния изпълнител в частта относно разноските по изпълнителното производство. Поради това жалбата е допустима единствено в частта, с която се оспорват начислените такси по ТТРЗЧСИ и размерът на възложеното адвокатско възнаграждение. В останалата част жалбата е недопустима, тъй като се атакуват действия по образуване и развитие на изпълнителното производство, както и се иска неговото прекратяване, които не попадат сред изчерпателно изброените в чл. 435 ГПК подлежащи на обжалване действия на ЧСИ. Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

От изпратеното по компетентност на Софийски градски съд копие от изпълнително дело № 20267800400033 по описа на ЧСИ В.Д., рег. № 780, се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2026 г., на основание решение по гр. д. № 41663/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав и решение по гр. д. № 1771/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с който длъжникът Д. Л. Д. е осъден да заплати на Етажна собственост с адрес гр. София, бул.

**** сумата от 1200 лева, представляващи разноски пред първата инстанция и сумата от 450 лева- разноски за въззивното производство.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело, като на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 271 от 11.02.2026 г. В поканата съдебният изпълнител е посочил общ размер на задължението 1175,10 евро, включващ: 843,64 евро – сума по изпълнителния лист; 120 евро – прието за събиране адвокатско възнаграждение като разноски по изпълнителното производство; 173,47 евро – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, 37,99 евро2 публични държавни вземания.

На 25.02.2026 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на начислените разноски, включително адвокатското възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ, като е поискал тяхното намаляване.

С уведомление с изх. № 426 от 26.02.2026 г. съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение.

Предмет на проверка в настоящото производство са действията на ЧСИ В.Д., касаещи определените разноски по изпълнителното производство, включително начислените такси по ТТРЗЧСИ и възложеното адвокатско възнаграждение.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира същото за неоснователно. Макар, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът да не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а да следва да преценява възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото, в разглеждания случай присъденото възнаграждение не е прекомерно.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, като в конкретния случай възложеното възнаграждение е в размер на 120 евро (234,70 лева), т.е. незначително надвишава минималния размер. При тези данни съдът намира, че липсва основание за неговото редуциране, доколкото не е налице несъразмерност между възнаграждението и извършената адвокатска дейност.

По отношение на начислените такси по ТТРЗЧСИ настоящият състав намира, че жалбата в тази част също е неоснователна.

От кориците на изпълнителното дело се установява, че са извършени следните изпълнителни действия съответно длъжникът дължи заплащането на следните такси:

1. За образуване на изпълнителното дело се дължи такса по т.1 от ТТРЗЧСИ в размер на 20,00 лева (10,23 евро).

2. За изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение с изх. № 271/11.02.2026 г. до длъжника Д. Л. Д. се дължи такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 20,00 лева (10,23 евро).

3. За извършена справка за банкови и платежни сметки на длъжника от 12.02.2026 г. се дължи такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 5,00 лева (2,56 евро).

4. За извършена справка от 11.02.2026г. до НАП за наличие на трудови договори на длъжника се дължи такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 5,00 лева ( 2,56 евро).

5. За изпратено уведомление по ДОПК до НАП от 11.02.2026 г. се дължи такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 20,00 лева (10,23 евро).

6. За изпратено запорно съобщение до „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от 11.02.2026 г. се дължи такса по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 15,00 лева (7,67 евро).

7. За изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД от 11.02.2026 г. се дължи такса по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 15,00 лева (7,67 евро).

8. За изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД във от 3

17.02.2026 г. се дължи такса по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 15,00 лева (7,67 евро).

9. За изпратено съобщение за вдигане на запор до „Централна кооперативна банка“ АД от 23.02.2026 г. се дължи такса по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 15,00 лева (7,67 евро).

10. За изпратено съобщение за вдигане на запор до „ТБИ Банк“ ЕАД от 20.02.2026 г. се дължи такса по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 15,00 лева (7,67 евро).

Общият размер на дължимите обикновени такси по ТТРЗЧСИ възлиза на 145,00 лева без ДДС, съответно 174,00 лева с ДДС ( 88,96 евро).

По отношение на пропорционалната такса съгласно т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ при изпълнение на парично вземане от 1000 лева до 10 000 лева се събира такса в размер на 100 лева плюс 8 на сто върху горницата над 1000 лева. В конкретния случай подлежащото на събиране вземане по изпълнителния лист е в размер на 1650 лева, поради което пропорционалната такса възлиза на 182,40 лева с ДДС ( 93,26 евро).

Следва да се отбележи че тази такса е дължима, тъй като изпълнителното производство е било образувано и са предприети изпълнителни действия, независимо че длъжникът е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение.

Във връзка с изложеното сборът на дължимите обикновени и пропорционални такси по изпълнителното дело възлиза на 182,22 евро с ДДС (356,40 лева) от които : 88,96 евро ( 174,00 лева) - обикновени такси с вкл. ДДС по ТТРЗЧСИ и 93,26 евро (182,40 лева) - пропорционална такса с вкл. ДДС по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ като същите са определени съобразно извършените действия и приложимата ТТРЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е определил общ размер на таксите в размер на 173,47 евро, който размер не надвишава действително дължимия такъв.

Съобразно с тази фактическа установеност се налага изводът, че частната жалба е неоснователна, като определените от съдебния изпълнител разноски, включително начислените такси по ТТРЗЧСИ и размера на възложеното адвокатско възнаграждение, са законосъобразно определени и съответстват на извършените по делото изпълнителни действия.

По разноските:

В настоящото производство не са заявени претенции за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА жалбата на Д. Л. Д.- длъжник по изпълнително дело № 20267800400033 по описа на ЧСИ В.Д., рег. № 780 при КЧСИ, в частите й досежно образуването на изпълнителното производство, като процесуално недопустима, като в тази си част, решението, с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

ОСТАВЯ БЕ3 УВАЖЕНИЕ жалба на Д. Л. Д.- длъжник по изпълнително дело № 20267800400033 по описа на ЧСИ В.Д., рег. № 780 при КЧСИ, срещу определените в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 271 от 11.02.2026 г. разноски по 4 изпълнителното производство, като неоснователна.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5